Скъпият мит "Химко" | webcafe.bg
Webcafe

Скъпият мит "Химко"

Николай Киров 06.04.2014, 21:59 (обновена 10.04.2014, 16:33)
стойнев

Снимка: © webcafe.bg

Едно е сигурно, възраждането на мита за "Химко" ще се хареса на широкия кръг от избирателите

Политиците обичат митовете. Митовете правят хората богоподобни и политиците с желание се включват във всеки мит, който им попадне под ръка. Има само един проблем, митовете са измислица.

И докато митове за силата на Бойко Борисов, непогрешимостта на Доган, хитростта на Станишев или лидерските качества на Сидеров са просто градски легенди, които не вредят на никой друг, освен на вярващите в тях, то има и други. Това са митове, струващи милиони и милиарди на данъкоплатците, като мита за АЕЦ "Белене", мита за "Южен поток" и мита за "Химко"- Враца.

И трите са особено актуални напоследък, и трите имат много общо помежду си - дълга предистория, свързана с Русия, Европейския съюз и мощта на българската социалистическа икономика.

За АЕЦ "Белене" в продължение на години не се появява сериозен западен инвеститор, но въпреки това българската държава плаща стотици милиони за идеята - в резултат централа няма, но пък "Росатом" съди НЕК за 1.25 млрд. евро, а още поне толкова бяха налети в монтирането и демонтирането на бетонните основи за двата реактора.

Сега правителството на Пламен Орешарски се опитва да направи нещо подобно с друго неработещо предприятие - "Химко"-Враца. Тъй като дружеството е в практически фалит от близо десетилетие, заради дългове към държавните "Национална електрическа компания" и "Булгаргаз", то държавата на практика ще го купи сама от себе си, като по думите на икономическия министър за целта са предвидени 50 млн. лв.

Наистина голяма част от тези пари ще влязат в двете държавни компании като плащания към кредиторите на "Химко", но пък те могат да бъдат похарчени за доста по-практични цели.

Тук изниква въпросът, защо точно сега?

Отговорът е свързан с друг мега-проект - "Южен поток". Газопроводът е толкова важен за българската държава, че тя е готова да промени законодателството си специално, за да заобиколи европейските правила и да започне изграждането му.

Разбира се, това е напълно безсмислено. Преговорите за "Южен поток" се водят между руската държава, "Газпром" и Европейската комисия. Ако Брюксел и Москва не се споразумеят - газопровод няма да има, независимо какво се случва в София.

Целта на проекта не е тръбата да мине под Черно море и да стигне до България, където да я чака делегация от митоподобни политици с две момичета, носещи китка цветя и питка със сол. "Южен поток" трябва да доставя газ за големите пазари в Централна и Западна Европа.

Какви са ползите от "Южен поток" за България? Никакви.

Страната няма да получи по-евтин газ с новата тръба, както го направи Германия със "Северен поток". Тогава защо българската държава да налее милиони в този проект, служещ изцяло на руските интереси? Вече има причина и тя се казва "Химко".

През 90-те години на XX век "Химко" беше най-големият производител и търговец на азотен тор на Балканския полуостров. Но рязкото поскъпване на руския газ, придружено с постоянното покачване на цената на електроенергията за големите индустриални предприятия в България и силната конкуренция, доведоха химическия гигант до фалит.

Това е още един пример от българската история за неуспешна приватизация на практически фалирало предприятие.

Ако "Химко"-Враца беше печелившо и имаше перспектива за развитие, то нямаше да се намира в такова състояние. Нямаше да се налага и на НЕК да иска обявяването му в несъстоятелност през 2002 г.

Малко предистория. От 1996 г., до 2006 г. цените на внасяния от Русия природен газ се повишават тройно. В същото време електрическата енергия поскъпва с 50%. А "Химко" използва ел. енергия за задвижване на въздушните и газови компресори в производствения цикъл. За същата цел другите заводи за торове ползват природен газ.

В началото на XXI век "Химко" вече има задължения за 160 млн. лв. към държавата.

От Търговския регистър в видно, че когато дружеството е обявено за първи път в несъстоятелност през 2004 г., то дължи 108 млн. лв., на "Булгаргаз", 42 млн. лв. на НЕК и близо 10 млн. лв. данъци и осигуровки на Агенцията за държавни вземания.

Във фалита на предприятието няма нищо учудващо, то просто не успява да издържи на силната конкуренция на производителите на торове от Централна Европа, докато постепенно губи пазари в Източна Европа и Русия.

През 2007 г. е приет оздравителен план за "Химко". Тогава съдът отхвърля предложението на основния акционер в торовия завод - "Интер РАО България" АД, и прехвърля дружеството на "Ново Химко". Новият собственик обещава годишна доставка на 500 000 000 кубически метра природен газ, директно от руската компания "Газекспорт" и гарантиран достъп до международни пазари чрез швейцарската компания Idagro SA.

Сделката с "Ново Химко" е за 85.7 млн. лева, като дружеството поема ангажимент да изплати 50% от главниците и лихвите към кредиторите. Реално е преведена само една първоначална вноска от обещаните суми.

В началото на 2010 г. "Ново Химко" е продадено на "Галчев инженеринг" чрез дъщерната фирма "ЕКОЕН 3" ООД. Този път сделката е за 500 лв., като новият собственик обещава да изплати на кредиторите 78 млн. лв., да възстанови производството на 25%, като инвестира 70 млн. лв. в завода за торове.

През юни 2012 г. "Химко" отново е обявено в несъстоятелност, а в края на 2013 г. фалитът застига и "Ново Химко", след записването му като страна длъжник в делото, водено от "НЕК" и "Булгаргаз".

Междувременно обаче "Ново Химко" успява да продаде топлоелектрическата централа на торовия завод във Враца на Христо Ковачки, а терминалът на пристанище "Варна" за товарене на торове за износ става собственост на "Агрополихим".

Така активите на "Химко" АД намаляват от 148.7 млн. лева през 2008 г., до 28.6 млн. лв. според последния одит преди неуспешния търг на 19 март тази година, на който не се яви нито един кандидат-купувач. Министърът на икономиката Драгомир Стойнев обеща държавата да купи торовия завод на следващия търг чрез специално създадена дъщерна компания под шапката на "Български енергиен холдинг", като цената ще е минимум 22.6 млн. лв.

А в хода на цялата тази история "Химко" АД успя да завлече и над 7 000 дребни акционери, инвестирали в неговите книжа през БФБ.

И така, има ли смисъл от реприватизацията на торовия завод във Враца? Да, "Южен поток" ще осигури изобилие от руски газ, но той няма да е по-евтин. Българските предприятия и в момента имат достъп до синьото гориво, просто това става на една от най-високите цени в Европа - 447 долара за 1000 куб. метра без ДДС и акциз.

Междувременно на фона на опитите на държавата да осигури евтин ток за населението, електрическата енергия за големите индустриални потребители продължава да поскъпва.

В същото време международните цени на изкуствените торове падат най-вече заради рязкото поевтиняване на природния газ в САЩ през изминалите две години. Шистовата революция в добива доведе до неколкократно понижение на цената на синьото гориво на най-големия пазар на торове света, като в момента то се търгува на стоковата борса в Ню Йорк - NYMEX, на нива около 175 долара за 1000 куб. метра.

Сривът на цените на торовете има драматичен ефект върху работещите и успешни български производители. Докато продажбите на пазара в България остават стабилни, то тези навън рязко падат заради сравнително високата цена на продукцията на нашите предприятия.

Например -  "Неохим" АД регистрира през 2013 г. спад на експорта си от близо 40%, като според одитирания отчет на дружеството над 70% от общите продажби са реализирани на вътрешния пазар. А в предходните години повече от половината от продукцията се пласираше извън страната.

При тази международна конюнктура и силна конкуренция на вътрешния пазар навлизането на още един голям играч ще бъде трудно и губещо за продължителен период от време начинание.

Целият порив на държавата за съживяване на "Химко" почива на един "митичен" доклад от 2011 г., според който "възстановяване на производството на посочения капацитет е не само възможно, но и пазарно и икономически целесъобразно и е екологосъобразно".

Според въпросния анализ, изготвен от екип уважавани експерти, "главните ползи от частичното /на 22%/ възстановяване дейността на "Химко" са: разкриване на около 550 нови работни места и въвеждане в действие на още един от малкото "локомотиви на икономиката" в изостаналата Северозападна България".

В доклада е посочено, че за рестартиране на дейността на предприятието са необходими 10-15 млн. лв., без средствата за работни заплати и за енергоносители, като около 85% от сумата би отишла за ремонтни дейности.

Въпреки че подобна оценка е спорна, нека се съгласим с експертите и да приемем, че 50-те млн. лв., предвидени правителството на Орешарски, ще са достатъчни "Химко" да заработи.

Самият министър Стойнев заяви, че след като предприятието бъде оздравено с парите на данъкоплатците, то отново ще се приватизира, като вече има заявен инвестиционен интерес. Предполага се, че става въпрос за руски инвеститор. Тук, както и при проекта АЕЦ "Белене", се появява въпросът, защо въпросният инвеститор не оздрави сам дружеството, което вероятно ще му излезе доста по-евтино? Отговор от държавата засега няма.

Едно е сигурно, възраждането на мита за "Химко" ще се хареса на широкия кръг от избирателите. Силната държава, грижовната държава, държавата, която вдига заплати и пенсии и милее за по-доброто бъдеще на народа - най-големият мит от времето на комунизма все още е силен в съзнанието на българите и политиците се възползват от този факт, харчейки с лека ръка народните пари.

Oще: аец белене  бсп  драгомир стойнев  икономика  реиндустриализация  социализъм  химко  южен поток 


Още от Политика

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 12.12.2013, 15:34

1 megatod | 07.04.201416:41

МАДУРКО Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.