Без радио не мога | webcafe.bg
Webcafe

Без радио не мога

Екип на Webcafe.bg
25.08.2015, 21:32 (обновена 27.08.2015, 16:16)
ртс "снежанка"

Снимка: © nurts.bg

Благодарение на десетилетията инвестиции в строителство, технологии и човешки ресурс, системата на НУРТС е практически невъзможна за дублиране

Следващия път, когато чуете от устата на някой политически разбирач аргумента, че "Не може Баба Пена да решава дали ще строим АЕЦ", си спомнете за радиоточката.

Защо радиоточката? Защото, колкото и невероятно да звучи, тя е обект от стратегическо значение. Тя е въпрос на национална сигурност.

Радиоточката, ВЕФ-ът на дядо ви от село Дъбово, Странджанско, всички стари "радио-сандъци" са нещо повече от антики.

За стотици граждани на Република България, които живеят в планински, трудно-достъпни райони, те са единственият източник на електронна комуникация: новини, публицистика, култура или друга информация - а понякога тази информация може да се окаже животоспасяваща.

С други думи - радиоточката е структуро-определяща за феномена Баба Пена. А добре знаем, че избирателната активност на този феномен определя разположението на силите във властта - ако не броим ромския вот. Поне има много по-голяма тежест от отлично информираните, но упорито негласуващи "активни градски хора".

Благодарение на този феномен в Комисията по култура и медии решенията се вземат от хора като бивша стюардеса, бивш пилот, бившия говорител на Мюфтийството и бившето джи-пи (с прякор Мозъка) на Бойко Борисов.

Но да се върнем на радиото. Макар че може да спори с интернет за първенството по скорост, то все още има предимството си на много по-масова медия.

БНР е задължено по закон да поддържа покритие върху цялата територия на страната - включително да служи като сигнално-оповестителна система в случаите на бедствия, аварии и война.

За тази цел Радиото поддържа две национални програми "Хоризонт" и "Христо Ботев", няколко регионални станции в най-големите областни градове, както и специалното "Радио България" - многоезична програма, която е предназначена за чуждестранна аудитория и се излъчва на средни вълни.

Защо са важни средните вълни? Въпреки всички слабости (липсва стерео, влияе се от атмосферните условия, в градски условия има смущения и т.н.) сигналът на тези честоти е много по-мощен от комерсиалното FM-излъчване - с малко на брой предаватели може да се покрие огромна територия, за разлика от УКВ-станциите, които имат малък обхват и се влияят от релефа.

Средните вълни са ограничен природен ресурс, България разполага със собствен дял от тях, за който притежава лицензия от Международния телекомуникационен съюз (ITU).

Именно казусът около решението на генералния директор на БНР Радослав Янкулов да съкрати драстично разходите за този вид покритие, като го сведе до екзистенц-минимум, се превърна в поредната политическа дъвка преди сезона на изборите.

Проблемът с излъчването на средни вълни обаче е много по-сериозен, отколкото изглежда на пръв поглед, и далеч не се изчерпва с въпроса за управленските умения на Радослав Янкулов.

Нито е технически детайл, нито е подробност от бюджетния лунен пейзаж в БНР.

Наред с вменените задължения съществува и забрана - радиото няма право да притежава собствена мрежа за разпръскване на сигнал (логиката е да не се създава изкуствено пазарно предимство на една медия, по ирония).

Тази услуга е отделена от радио и телевизионните оператори, като е поверена на наследника на бившето Държавно предприятие "Радио и телевизия" - НУРТС България АД.

Едва ли ще е пресилено да се каже, че това е един от най-ценните елементи в българската телекомуникационна индустрия.

Дружеството е собственик на цялата инфраструктура за радио и ТВ-излъчване и пренос на сигнал, като покрива почти 100% от територията на България, а неговите обекти са разположени на стратегически точки в цялата страна (в това число: Телевизионната кула в София, РТС "Снежанка" и "Връх Ботев", "Копитото" и още над 700 излъчвателни кули и предаватели).

НУРТС обслужва и цифровото ефирно излъчване на всички частни национални телевизии (срещу годишна такса от порядъка на 2-3 млн. лева на канал). Едновременно с това, дава под наем базите си за техниката на всички GSM-оператори.

Благодарение на десетилетията инвестиции в строителство, технологии и човешки ресурс, системата на НУРТС е практически невъзможна за дублиране.

И въпреки това - е на загуба.

От 2004 г. - след приватизацията на БТК - тази ключова инфраструктура е частна собственост. През 2011 г. е препродадена като самостоятелно дружество и попада под контрола на две офшорни компании, свързани с Цветан Василев.

До юни 2015 г. - когато поради натрупани дългове в размер на 65 млн. лева (и поради разместването на пластовете около срива на КТБ), НУРТС се върна в компанията-майка БТК.

Като всяко нормално функциониращо търговско дружество, и НУРТС би трябвало да работи в интерес на финансовите си резултати.

Инвестиции се правят само в дългосрочния честотен ресурс (което за момента е УКВ-разпространението), а всички останали непечеливши и енергоемки дейности - като поддръжката на предавателите за средни вълни с КПД в порядъка на 50%, произведени преди 50-60 години - се съкращават при липса на интерес от страна на клиента, т.е. държавата.

Именно финансов конфликт между държавното БНР и частния монополист в поддръжката на средните вълни предизвика едностранното решение на Радослав Янкулов да закрие излъчването на "Радио България".

Ръководството на БНР твърди, че НУРТС е поискал увеличение с 60% на издръжката на остарелите СВ-предаватели, държавата е отказала да осигури допълнително финансиране и така приключва всичко.

От 1 януари 2015 г. остана да излъчва само предавателят във Видин - при това на половината на капацитета си; изключен беше предавателят на дълги вълни "Вакарел", както и пет предавателя на средни вълни (Дулово, Кърджали, Самуил, Търговище, Шумен).

РПС "Вакарел" от космоса.Паркът в района на станцията е уникален - всяко едно дърво е пренесено като разсад или цяло от...

Posted by Да спасим РПС "Вакарел" on Sunday, 15 February 2015

Впрочем, процесът започва още през 2010 г., когато отново поради съображения за бюджетни съкращения, екипът на Валерий Тодоров спира по-голямата част от предавателите - 5 на регионалните радиостанции (включително програма от Радио Варна на къси вълни, предназначена за българските моряци), шест предавателя на програма "Христо Ботев" и седем предавателя на програма "Хоризонт", разположени из цяла България.

Проблемът обаче е там, че НУРТС има определени задължения при разпореждането си с честотния спектър и те не засягат само нуждите на разпространението на БНР.

Според Националния план за разпределение на радиочестотния спектър - отделни честоти по лентата 535-1300 kHz (това са средните вълни) се използват за съответните радиослужби на въздухоплаването от националната сигурност и отбраната.

Отделни честоти на средни вълни се използват от въздушната радионавигация при условие, че не създават вредни радиосмущения на радиоразпръскването.

Така например - по честотата на програма "Христо Ботев" на средни вълни пилотите на самолети, летящи над България, могат да се ориентират къде се намират в случай на срив на нормалната комуникация.

С други думи, НУРТС е задължена да поддържа и модернизира мрежата си от предаватели на средни вълни и това по никакъв начин не може да бъде въпрос на търговска целесъобразност, какъвто очевидно е случаят с БНР.

Проблем е и фактът, че подобен вид стратегически решения се вземат "на ура", с леко несъстоятелни аргументи и без задълбочен обществен дебат, при който на първо място да стане ясно какви са нуждите на аудиторията, и не на последно място - да се чуят съображенията на специалистите по далекосъобщителна техника.

Прав е Радослав Янкулов, когато твърди, че излъчването на средни вълни е "морално остарял и технически овехтял способ".

Само че дълбоко греши, когато поставя този аргумент на водещо място в управленското си решение. Докато в България има населени места без телефонно, телевизионно и радио-покритие (да не говорим за интернет), държавното радио е длъжно да поддържа и този вид технология.

Впрочем, през последените години БНР полага сериозни усилия в инвестиции в нови УКВ-предаватели за наземно радиоразпръскване, които след няколко години може да се окажат също толкова безсмислени, колкото истерията с побългарената и безвъзвратно закъсняла ТВ-цифровизация.

Само за справка: Норвегия вече обяви, че през 2017 г. ще преустанови излъчването на всички аналогови FM-радиостанции с национално покритие, за да премине към цифрово радио.

Прав е и най-яростният му критик - бившият генерален директор на БНР Валерий Тодоров, който обвинява екипа на Янкулов в непрофесионализъм и отклонение от мисията на обществената медия.

Само че и той пропуска да отбележи, че изпълнението й не зависи само от настроението на генералния директор, а зависи от държавата.

"Държавата взема необходимите мерки за гарантиране разпространението на програмите на БНР и БНТ на цялата територия на страната при осъществяване на политиката в областта на електронните съобщения". Така поне е записано в Закона за радиото и телевизията.

Държавата, обаче, е изпаднала в позиция "Не чух, не видях, не разбрах". Особено последното.

Самият Янкулов твърди, че е изпратил предупреждение за проблема с планираното спиране на средните вълни в Комисията за регулиране на съобщенията още през август 2014 г., но никой не му е отговорил. Сериозно.

Протоколите на Комисията за медии и култура в НС пък са летопис на тоталната некомпетентност и - по-лошото - незаинтересованост на "ресорните" депутати по отношение на технологичното развитие на БНР.

Единственият въпрос, който вълнува Комисията, е: "Колко ще струва / Какво ще правите с икономиите?".

Никой не пита: "А има ли смисъл? Кому е угодно това решение, обслужва ли обществения интерес или ще предизвика странични щети?"

Май вече никой не си спомня как започна всичко.

Дали постепенната загуба на интерес към политиката доведе до загуба на професионална компетентност по върховете на държавното управление? Или парашутирането на потискащо некомпетентни хора предизвика апатичната липса на качествен контрол?

Жалко е да гледаш как бивши инженери с десетилетен стаж се оплакват по форумите, че им се налага да предават за скрап техника, която са инсталирали с ръцете си.

При това, без никой да си направи труда да обясни защо се случва всичко това и в каква посока се върви.

Но по-жалкото е, че простокрацията взима решения, които имат вредни последствия за десетки години напред.

Точно както решението да се подари безценната инфраструктура на Национално управление "Радио и телевизионни станции" на "стратегически инвеститор", който в един слънчев ден да се окаже частен собственик на ключови обекти от националната сигурност, между другото - фалирал банка.

Когато дойде време да се поправят грешките, вече никой не си спомня кои са били оригиналните виновници за тази ситуация.

Oще: fm радио  авиация  бнр  бтк  българско национално радио  инфраструктура  национална сигурност  нуртс българия  отбрана  покритие  предавателят във вакарел  пренос на сигнал  радионавигация  радиоразпръскване  радио сигнал  радослав янкулов  средни вълни  телекомуникации  укв  ултракъси вълни  цифровизация на радиото 


Още от Политика

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.