Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Изхранване без вериги

Истината е в пазари за малките производители
Истината е в пазари за малките производители

Когато чух как настоящият земеделски министър проф. Димитър Греков говори за преговорите с големите търговски вериги, в опит да ги убеди да купуват повече българска продукция - май не чухме техния отговор - се замислих какво пазарувам от такива вериги.

За последния месец съм влизал няколко пъти - за бира, тоалетна хартия, разни стоки за хигиенизиране на дома, някой и друг десерт, и някои основни стоки, които купуват пет-шест пъти в годината, тъй като по обясними причини не готвя - брашно, захар, сол и разни такива.

Месо и колбаси купувам от магазин на производител, млечните продукти - пак от такъв, който е снабден и с млекомат и така получавам литър натурално мляко, вместо безвкусно пастьоризирано, за 1.60 лева (по-евтино от пакетираното). Малкото магазинче продава и яйца, и истинско кисело мляко (познах го, защото се вкисва на третия ден), извара, истинско масло - на същата цена, на което е и вносното, че дори и разни вкуснотии от овче и козе мляко. Като цени - няма разлика с големите вериги, а с изненада там открих вид кашкавал, който там беше и по-евтин.

Като отвориха в квартала и малка хлебарница, спрях да купувам и хляб от големите вериги, бездруго в повечето случаи хваща мухъл почти с отварянето си.

Зарзавата го купувам от една лелка на пазара, която си продава открай време. Ако ми се прииска някаква глезотия - сирене деликатес, специална шунка, сос, сушени домати, влизам в супермаркет, но като цяло основните продукти не ги купувам оттам. (Както разбирам, не е добре дори боб да си купиш, защото е китайски и няма шанс да се свари, а в случай че успеете, няма никакъв вкус.)

Ако държавата осигури повече места, на които малките производители да имат пряк достъп до пазара, българите ще се хранят по-здравословно, вместо да пълнят колички в супермаркетите с огромни количества нискокачествени продукти, натъпкани с консерванти, Е-та, растителни мазнини, соев шрот, сланини, обрезки и всякакви замразени меса.

Но държавата не насърчава този достъп, нещо повече - поставя всякакви ограничения, почти като американската война за чаша сурово мляко.

А с пускането на магистрала "Тракия" изрита още куп такива производители обратно към робството, в което ги поставят прекупвачите.

Без селяни край новия асфалт

"Ами сега какво - нищо, ще си караме и без тия 10-15 лева на ден". Така отговаря една женица от Сливенско, когато репортер я пита какво ще правят сега, след като областният управител на Сливен забрани покрай новия асфалт на "Тракия" разни селяни да продават това, което са отгледали в градината си.

Всъщност областният управител спазва буквата на закона. Буквата на Закона за движение по пътищата позволява край магистралите да има търговски обекти, обаче не и сергии. Това ще рече, че ако производителите от сливенските села искат и сега да продават на туристите към морето прасковите, доматите и каквото са произвели в градините си, ще трябва да се молят на бензиностанциите - и изобщо на фирми, решили да изградят търговски обекти край аутобана.

В случай че подадат молба до агенция "Пътна инфраструктура", тя ще бъде отхвърлена.

И така държавата отново ги хвърля в ръцете на прекупвачите, които ще вземат продукцията им по 50-60 стотинки, за да я препродават 3-4, може и пет пъти по-скъпо.

Причината да не могат да продават е, че заради магистралата старият път става междуселски и така стотици хора са отрязани от възможността да печелят от плодовете на собствения си труд, вместо да ги продават за дребни стотинки.

В началото на август т.г. строителният министър Десислава Терзиева съобщи пред БНТ, че обмислят обособяването на тържище на магистрала "Тракия" в района на Кабиле, където земеделските производителите да могат да продават своята продукция.

Терзиева казва, че е запозната с проблема на земеделските производители и го е взела присърце. Макар законът да забранява на магистрали да има временни преместваеми обекти, в района на Кабиле има паркинг, който води към третокласен път, което позволява да се направи тържище.

Всъщност идеята съществува от времето на ГЕРБ и беше съобщена от бившия областен управител на Сливен при ГЕРБ Марин Кавръков, но си остана на идейно ниво.

От една страна, на път като магистралата, с разрешена скорост от 140 км/час наличието на тържище е малко странно и факт - по старите европейски магистрали няма как да срещнете подобна картинка. От друга обаче там първо, производителите имат възможност да продават продукцията си на специализирани пазари, и второ, не живеят хора с най-ниските доходи в ЕС. И трето, все пак по аутобана не пътуват само коли с климатици, нали?

Известно е, че по отсечка от близо 180 км на "Тракия" към момента не са изградени нито една бензиностанция, заведение, а доскоро - и санитарен възел. Случаят с "Тракия" обаче е само част от проблемите на дребните производители у нас, които биха искали да имат директен достъп до място, където да продават продукцията си, но държавата не им помага.

Приемственост при всички правителства: да низвергнат малкия

Всъщност, в продължение на политиката на Мирослав Найденов, земеделския министър на ГЕРБ, и на тази на тройната коалиция, държавата в лицето на своите министри помага на големите. Достатъчно е да припомним колко време отне на двете правителства да протакат максимално наредбата, която осигуряваше пряк достъп до пазара на дребни производители, при доста високи изисквания. Дотогава тази търговия беше незаконна, а кабинетът на тройната коалиция я проточи дотолкова..., че да не я приеме.

Впоследствие държавата така и не подпомогна сдружаването на колкото се може повече дребни производители, за да успеят да отговорят на заложените в наредбата критерии, за чието изпълнение все пак се изисква някакъв стартов капитал - за пунктове, където се събира например млякото, с необходимото заради хигиената оборудване.

Наред с условията, пуснатата през 2010 г. наредба залагаше и лимити между 20 и 35% за това какъв дял от продукцията си - месо, мляко, млечни и месни продукти, мед, зеленчукови изделия и др., могат да предлагат дребните фермери.

Но и този земеделски министър не отваря дума за увеличаване на тези лимити и подпомагане на дребните производители. Вместо това проф. Димитър Греков инициира срещи, на които да се търсят механизми, по които родната стока в големите търговски вериги да достигне 50%, а обособени места в търговските площи да предлагат само български плодове и зеленчуци.

Министър Греков би могъл да настоява например при предстоящата реконструкция на Женския пазар Столичната община да отдели част от сергиите именно за преки производители. В много малки общини, които не представляват интерес за големите търговски вериги заради обезлюдяване, безработица и ниските доходи на по-голямата част от населението, на пазарите продават предимно такива хора. При една командировка мой колета си беше купил оттам домашна юфка - правена с истински яйца и мляко. "Ами тя просто си мирише на друго, братле!", разправяше възхитен в офиса.

Излиза, че в малките населени места, разни отдалечени селца и райони хората се хранят по-здравословно, тъй като имат пряк досег с малките производители. А защо тогава в големите градове сме лишени от това благо?

 

Най-четените