Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Нови низини в предизборния арт

Тополите или курортистите са ни по-важни - това е въпросът в Каолиново
Антоанета Лазарова ще спаси Гаганица. Без съмнение
Чавдар Вълев хем е прикрил решителен взор зад тъмни очила, хем желае "Видими резултати за Карнобат"
Поморие заслужава повече? Факт!
Не пипай "Люлин"!
Няма мое, няма твое, над всичко е Стара Загора
Световрачене си има кандидат-кмет за чудо и приказ - въоръжен до зъби за изборната битка
Стефан Дюлгеров от Реформаторския блок-Шумен не е на фокус. Оператори се кръстят, фотографи плачат...
Предизборно събитие само за хората с мъжки сърца
Старо, но златно - битката на Ебазер Ебазер в Малък Поровец

Преди задаващите се местни избори някой би казал, че предизборните плакати са отживелица, а предизборните клипове - хвърлени на вятъра пари.

Само че този някой явно не осъзнава каква радост представлява регионалното партийно творчество и какви култови примери може да произведе.

Той явно не помни как кметът на Ямбол Георги Славов изкърти Матрицата и приложи хватка срещу противниците си на забавен каданс.



Явно не се е възхитил, когато Соломон Паси беше напръскан с вода в лицето и възкликна "Майна, шести номер!" в кампанията си за кмет на Пловдив.

Не видя непреходното в погледа на Ебазер Ебазер, който преди няколко години заплени социалните мрежи, но уви, достигна само двайсетина гласа в Малък Поровец.

В по-общ план не оцени и как Станишев подкара трамвая в онзи клип със Стефан Данаилов.

И логично нехае за най-скорошния хит: кандидатът от ГЕРБ Чавдар Вълев, който хем е прикрил решителен взор зад тъмни очила, хем желае "Видими резултати за Карнобат".

Да, изборите минават и заминават, а повечето кандидати печелят само роднините си със своите предизборни кампании, преди да потънат в забвение.

Но именно специфичните предизборни клипове и плакати остават за поколенията. Те съхраняват нравите и духа на съвременна България и ги разкриват в пълния им блясък. Затова си заслужава да направим една колекция от тях и да си ги пазим. Близо до сърцето, където им е мястото.

Няма съвременен пърформанс, инсталация или флашмоб, който да бие по непринудена оригиналност предизборния арт, на който всички сме ставали свидетели.

Уви, този пуст закон забранява да се радваме дълго поне на предизборните плакати. Но в някой ъгъл, на някоя будка все ще остане онази щипка красота, която да усмихва деня ни дълго след приключването на изборите.

Замислете се само! Макар палитрата на предизборната агитация да може да засрами по колорит и най-смелия гей парад, сюжетите са горе долу едни и същи. Иначе казано, подчинявайки се на традициите, големите (но в повечето случаи непознати) майстори на предизборния жанр все още са способни на чудеса.

Единият неизменен герой е спасителят - кандидатът, който ще ни оправи, ощастливи и ще сбъдне мечтите ни. Той има визия (и своя, и за справяне с проблемите), харизма и държи ключа към успеха. Понякога, за да ни омае, прибягва до хипнотизиращи ефекти в клиповете си.

Другият типаж е този на "народния" кандидат. Нищо човешко не му е чуждо, пуска някоя и друга смешка и в предизборната си кампания демонстира "земност", обикновеност, а на моменти - откровена простота. "Движение 21", например, ни пренесе на средата на квартална спортна площадка, на която Татяна Дончева, екипирана с цикламен баскетболен екип и широка усмивка, ни обяснява "правилата на играта".

Друг изпитан (и изпипан!) способ е кампанията на гърба на другия. Това е онзи тънък момент, в който гледаш да трупаш активи не с обещания, а сочейки негативите на противника. Почти няма партия, която да не е прибягвала до този трик. Изглежда злобно и завистническо, но се харесва на хейтърите, пък и "грабва" окото.

Спомнете си как Атанас Семов уволняваше Бойко Борисов, как "Българските патриоти" ни заплашваха, че ако изберем Костов, Доган, Станишев, губим България. Татяна Дончева пък размахваше мухобойки от агитационните си плакати от 2005 г. като кандидат на БСП за кмет на София. А сега си спомнете какви успехи пожънаха тези "агресори". Спомнихте ли си?

Третият поджанр е този на закачливите - онези, които залагат на хумор, сатира и забава, за да спечелят електоралната любов. Щеше да е хитро, ако не беше пошло в повечето случаи. Истински забавните са онези, които не осъзнават, че са забавни (но за тях - в галерията). Другото е секс подтекст в морето от празни политически обещания. Симпатично е дори, ама не достатъчно.

Четвъртата категория е на нелепите - онези кандидати за власт, които будят откровено недоумение. Гледаш и не вярваш на ушите си. Без да претендираме за поджанрова изчерпателност, можем да заключим, че те са най-многобройната група, но, уви, най-слабо влиятелната.

Те са "солта" на предизборната кампания - много са, силни са, непредвидими са! Обикновено шокират със стайлинг, с иновативност откъм кинематография, свръхспособности, невиждан подход, послания толкова трудни за разгадаване, че се чудиш да плачеш или да се смееш.

Тазгодишната кампания, озаглавена "Местни изроди 2015" в социалните мрежи, гордо пое щафетата от предшествениците си и е на път да достигне нови висини (или по-точно низини). А си мислехме, че нищо не може да ни изненада! Вижте галерията, за да се уверите, че у нас съществуват градове и села, в които ще ви се иска да сте регистрирани. Поне около изборите.

Самият факт, че Бисер Миланов-Петното се бори за кметския пост в Русе, Тодор Славков обяви, че е готов и за кмет и за президент, а Галиче се завърна от предизборното си морско соаре, ни кара да вярваме, че най-доброто тепърва предстои. Предизборният арт става все по арт, а кой ще развее байряка и кой ще си оплете кошницата, зависи от избирателя. Той само да посмее да каже, че пак не е имал избор...

 

Най-четените