Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Орден "Стара планина": от Сорос до Янка Такева

Генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова получи орден "Стара планина" с лента през март 2014 г. малко преди правителството на Пламен Орешарски да обяви, че тя ще бъде българската кандидатура за генерален секретар на ООН. Снимка: President.bg
Генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова получи орден "Стара планина" с лента през март 2014 г. малко преди правителството на Пламен Орешарски да обяви, че тя ще бъде българската кандидатура за генерален секретар на ООН.

Ако някога ви се наложи да отговорите на въпроса какво е общото между Джордж Сорос, началникът на отдел „Преса" на канцеларията на краля на Испания, Силвио Берлускони, съпругата на президента на Република Малта, Лили Иванова и Емил Зулфугар оглу Каримов, доскоро посланик на Азердбайджан у нас, то смело отговаряйте, че всички са носители на орден „Стара планина".

Колко ли неща в България са наред, че и раздаването на висши държавни награди да минава гладко и без скандали?

„Стара планина" е най-висшето държавно отличие. Според Закона за ордените и медалите на Република България той се дава на български граждани, които „имат изключително големи заслуги към Република България" или на чужди граждани, които „имат изключително големи заслуги за двустранните отношения с Република България и за развитието на международното сътрудничество, укрепването на сигурността и мира между народите, както и за защита на правата и свободата на човека".

По-обща формулировка от това, здраве му кажи. През последните десетина години полемиките около наградените с орден „Стара планина" май са почти толкова, колкото и случаите, в които обществото приема за достоен носителя му.

Орденът често става разменна политическа монета, с която не се отбелязват големи заслуги към републиката, а по-скоро се маркират приятелите и враговете на всяка власт.

Последният случай, в който мнозина повдигнаха вежди от недоумение във връзка с предложен за ордена, е съвсем пресен.

На 2 март, вицепремиерът и министър на образованието Миглена Кунева предложи за награждаване със „Стара планина" Янка Такева. Тя е предложана „заради приноса си към развитието на родното образование и по повод на 25-тата годишнина на водения от нея синдикат". Всъщност - вторият по старшинство орден в България „Св. св. Кирил и Методий", е специално предназначен за награждаване на български и чужди граждани, които имат значим принос за развитието на културата, изкуството, образованието и науката, но явно Такева е над неговото ниво.

Дали новият образователен министър не си купува спокойствие от страна на училищните синдикати с поредния орден „Стара планина"? И да не е така, съмненията в тази насока стоят в общественото пространство.

Малко история

Орден „Стара планина" е учреден на 4 август 1966 г. Тогава той е казионен орден, раздаван на чужди граждани и до 1989 г. с него са наградени 168 души. Орденът оцелява след промените и продължава да се дава само на чужденци.

След като през 1991 г. е отменена наградната система на Народната република България, което оставя без ордени българските граждани. Това се променя на 15 юли 1994 г, когато набързо е учреден орден „Голям кръст за граждански заслуги" (днес е известен само, като „За граждански заслуги") и обхватът на орден „Стара планина" е разширен за да може с него да се награждават и българи.
А причината е, че трябва да бъдат наградени футболистите от националния отбор, които по същото време стават четвърти на световното първенството в САЩ.

Така първите 27 българи наградени със „Стара планина" стават играчите и треньорите на националния футболен отбор.

През следващите години орденът остава с мътен статус. През 1995 г. няма наградени с него българи, през следващата година освен на няколко чужденци, орденът е даден на четирима оперни изпълнители и Стефка Костадинова, която става олимпийска шампионка на висок скок.

Практиката за масовото раздаване на „Стара планина" идва с президента Петър Стоянов, който още в първата година на поста дава 21 ордена, от които 11 на българи. До края на мандата си Стоянов раздава общо 189 ордена.

Наградната система на България е уредена едва на 13 юни 2003 г., когато в сила влиза Закон за ордените и медалите на Република България. Според него страната ни има шест ордена и един медал. Най-висшият е „Стара планина", следван от „Св. Св. Кирил и Методий". На трето място по важност са едновременно три ордена - „За граждански заслуги", „За военни заслуги" и „Мадарски конник", като последният е дипломатически. Отделно има орден „За храброст" и медал „За заслуга".

Вакханалията на Първанов

Истинската девалвация на най-висшата държавна награда идва по време на 10-годишния престой на Георги Първанов на поста държавен глава. Затова време той успя да раздаде 381 ордена „Стара планина" (обективно това отговаря на темпа, с който раздава наградата и неговият предшественик), като скандалите от това време не са един и два.

През март 2004 г. лидерът на ДПС Ахмед Доган получи ордена по случай 50-ата си годишнина и за „извънредно големите му заслуги в изграждането и утвърждаването на демокрацията, етническия мир и духа на толерантност в Република България".

През лятото на същата година Първанов издаде указ за награждаване със същия орден на юриста проф. Васил Мръчков - бивш главен прокурор по време на Възродителния процес.

Това беше използвано от Доган за разиграването на малък политически цирк. "Не може палачът и жертвата да бъдат на един и същ подиум във връзка с особените заслуги за изграждането на демократична България", обяви тогава Доган.

Напрежението набързо бе потушено, като Първанов измени собствения си указ и награди Мръчков с орден „Св. Св. Кирил и Методий".

Първанов даде ордена и на Иван Славков по повод 80-тата годишнина на Българския олимпийски комитет, на бизнесмена с нееднозначна репутация Петър Манджуков за „за изключителния му принос и заслуга за развитието на международните връзки и сътрудничеството на Република България с народите на Русия и ОНД", на Тошо Тошев за „изключителни постижения в журналистиката" и на бизнесмена и бивш собственик на ПФК „Левски" Тодор Батков.

За изпроводяк Първанов реши да удостои със „Стара планина" и своя вицепрезидент Ангел Марин. Премиерът Борисов директно заяви, че не вижда с какво Марин заслужава ордена, което става повод за прощална канонада между „Дондуков" 1 и 2. Дълбоко обиден, Марин върна ордена си.

По същото време върви и един друг скандал. Регионалният министър Лиляна Павлова предложи и президента на „Главболгарстрой" Симеон Пешов за същия орден.

Правителството тактично изчака това да стане след назначаването на президента Плевнелиев, но все пак беше поставен въпросът с какво Пешов заслужава най-висшата държавна награда. В крайна сметка предложението беше заметено и шефът на строителната компания остана без орден.

Ордените на Плевнелиев

Росен Плевнелиев драстично намали темпа, с който се раздават ордените „Стара планина". До момента той е дал едва 77 броя от него. Но и тук не липсват странности, изненади и скандали.

През 2012 г. със „Стара планина I-ва степен" се сдобиват две олимпийски медалистки от игрите в Монреал през 1976 г. и олимпийски шампион от игрите в Мюнхен през 1972 г. На следващата година ордени са дадени и на футболиста от 50-те Димитър Ларгов и фехтовача Васил Етрополски.

Генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен получава ордена, но това е второто му удостояване с него (за първи път това става през 2006 г., когато той е премиер на Дания). Сред наградените е дори и председателят по федерацията на самбо Румен Стоилов.

Стоян Братоев, директор на софийското метро, също е с орден „Стара планина" - лично премиерът Борисов заяви, че ако сме живели преди 1989 г., Братоев щял да стане Герой на социалистическия труд. През миналата година с орден се окичи даже и Анастасия Мозер.

Единственият истински скандал дойде с награждаването на вселенския патриарх Вартоломей I със „Стара планина I-ва степен" за „усилията му за насърчаване на междурелигиозния диалог, както и за неговата ангажираност със съвременните проблеми на човечеството". В същото време той е добре известен с честите си изказвания и позиции в ущърб на България и нейната православна църква. Така и не стана ясно какво точно е наложило Вселенският патриарх да получи ордена.

А за да не се окаже, че българският патриарх Неофит е с по-ниски заслуги за България в сравнение с Вартоломей, и той бе награден в спешен порядък само 15 дни по-рано.

Стара планина в мъгла

Орденът „Стара планина" се раздава с такъв размах и сред толкова широк кръг, че е много трудно вече да се вземе на сериозно като най-висша българска държавна награда.

Още по-притеснителното е, че няма практика за сериозна обосновка на наградените, нито каквато и да е форма на обществено обсъждане. Обикновено това става в рамките на едно-две клиширани изречения в съответните правителствени постановления. Законът предполага, че едва ли не всяка организация, дори и нарочно сформиран граждански комитет, може да предлага лица за награждаване, а процедура за отнемане на ордена няма.

Липса и единен стандарт за това кой и за какво може да получи „Стара планина". Различните дейци на културата и спорта обикновено получават ордените си във връзка с техни кръгли годишнини, въпреки че това далеч не е правило, а и постиженията им могат да се подлагат на субективна оценка и винаги може да се пита защо този, а другия не.

За съжаление, едва ли може да очакваме, че скоро ще има преосмисляне на начина, по който се раздава „Стара планина". Нищо, че днес орденът е толкова девалвирал от безконтролно раздаване, че едва ли може да мине за сериозен знак на национална гордост и уважение.

 

Най-четените