Изоставената България: Корабът в Отманли | webcafe.bg
Webcafe

Изоставената България: Корабът в Отманли

Христо Узунов 28.08.2015, 16:54 (обновена 15.10.2015, 14:20)

1 от 17 снимки Назад Напред

01

Снимка: © Христо Узунов

През 1981 г. бившата плаваща база на ВМФ започва втори живот като школа за подготовка на леководолази. Днес базата отново е "бивша", а за миналото й си спомнят само шепа стари водолази

Едва ли има българин, роден преди 1980-та, който да не знае какво се крие зад абревиатурата ОСО. Историята на ОСО или Организация за съдействие на отбраната може да се проследи до далечната 1947 г., когато е създаден Народният съюз за спорт и техника, впоследствие преименуван на Доброволна организация за съдействие на отбраната (ДОСО).

Идеята на тази организация е да обучи социалистическата младеж в дейности, имащи пряка или косвена връзка към работата на БНА. Из цялата страна се появяват различни клубове по интереси - морски, радиолюбителски, стрелкови, авто- и аероклубове... Срещу символичен членски внос всеки желаещ може да се запише на курсове по ветроходство, делтапланеризъм, моторно и безмоторно летене, подводен спорт, мотоциклетизъм и какво ли още не.

През 1968 г. ДОСО е разпусната, а дейността й се поема от Комсомола. Това продължава до 1977 г., когато се появява нова организация - за военно-техническа подготовка на населението (ОВТПН). която през 1982 г. е реорганизирана и продължава съществуването си като добре познатото ОСО.

През 1992 г. с постановление на Министерския съвет ОСО престава да съществува и романтичният период за българските младежи, в който са получили възможността свободно да полетят в небесата или да се докоснат до красотите на подводния свят, официално е пратен в историята.

Но дотогава има още малко време...

През 1981 г. край бреговете на Бургаския залив, в местността Отманли, се появява дълбачката "Скития". Инженерното съоръжение започва бавно да разравя брега, за да прокопае неголям канал. Когато всичко е готово, в него внимателно е вкаран стар речен кораб. Водата е изпомпана, а каналът -  залят с бетон.

Корабът е докаран от Варна. Построен е в Русе и някога е служил като плаваща база, която ВМФ безвъзмездно предава на ОСО за нуждите на бъдещата Централна школа за подготовка на леководолази.

Началото е трудно. Ремонтът продължава 4 години, като всичко от старото оборудване на плаващата база е демонтирано, за да се отвори повече място. Постепенно помещенията се превръщат в учебни кабинети, кухня, трапезария и увеселително заведение за свободното време. Школата е снабдена дори с барокамера, а предвидената леглова база за персонала и курсистите разполага със 130 легла.

В първите 2 години от съществуването си школата приема и летовници, но в последствие се съсредоточава изцяло върху дейността, за която е създадена. А именно - подготовка на леководолази. Опитни инструктори като покойния Панайот Каприев-Каприто и Георги Георгиев-Янкито ежедневно провеждат теоретични и практически занятия, като много от тях се извършват от борда на зачислено към школата водолазно корабче.

Някои от най-добрите подводни кадри на България са подготвени именно тук.

За съжаление времето не достига. До заветната 1992 г., когато ОСО е разформировано, са са проведени само 10 курса по обучение на леководолази. Впоследствие школата преминава под контрола на новосъздаденото държавно акционерно дружество "Войнтех" - фактическият наследник на ОСО.

Твърде скоро обаче "Войнтех" започва да изпитва финансови затруднения и дейностите, с които се занимава, една по една замират. Така Централната школа за подготовка на водолази в Отманли също е принудена да затвори врати.

Имуществото й е разпродадено на безценица, а през 2006 г. и самата база е изтъргувана на известен бизнесмен за малко под 300 000 лв.

Настоящето продължава да е също толкова нерадостно, колкото и последните дни от живота на школата. Отдавна "не-плаващата база" продължава да ръждясва на сушата, докато от напукания бетон около нея никнат дървета и храсти. Много от металните елементи са изрязани, за да се превърнат в старо желязо, липсва и голяма част от обзавеждането. Единствено няколко оцелели легла и шкафове напомнят, че тук са настанявани хора.

Междувременно животът в Отманли си тече. На плаца, край базата, са се настанили летовници с каравани и палатки, а местните младежи са взели на абордаж стария речен кораб. Там, необезпокоявани от никого, прекарват времето си под сянката на ламаринен навес.

На този фон водолазното пожелание "за равен брой гмуркания и изплувания" звучи малко пресилено, защото бившата водолазна школа отдавна се е потопила в спомените на последните хора, свързани с нея. И по всичко личи, че завинаги ще си остане там.

С благодарност към Георги Дърмонаров - първият за републикански шампион по подводен спорт и дългогодишен водолазен инструктор. Един от пионерите на подводното дело у нас.

* Още от фоторепортажите на Христо Узунов можете да видите на Facebook-страницата на "Изоставената България"

 

Oще: водолази  водолазно училище  изгубената българия  изоставената българия  комунизъм  отманли  социализъм  христо узунов 


Още от Репортаж

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

2 Bichkiiata | 01.09.201502:01

взе да ми се повдига от сферичните снимки ползувани в материала... иначе знаете, какво да се каже по сюжета:

яжте, пийте и серете...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.08.2012, 16:39

1 scuba | 01.09.201500:35

Ех,Янки,Янки,какви времена бяха!
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.