НАО "Рожен": Купол от звезди с подпори от ентусиазъм | webcafe.bg
Webcafe

"Рожен": Купол от звезди с подпори от ентусиазъм

Ива Григорова 08.09.2015, 04:54 (обновена 10.09.2015, 11:59)

1 от 5 снимки Назад Напред

рожен, обсерватория

Снимка: © Ива Григорова

Мястото, където се радват повече на всеки нов залез, отколкото изгрев, е на път да залезе завинаги от научната астрономическа карта

Ако сте гледали последния дъжд от персеиди през август, вероятно сте видели поне една падаща звезда и сте си пожелали нещо. Няма значение какво - не се пита, не се и казва. Само че има хора, съгласете се, за които просто знаете какво си пожелават. Учените в обсерваторията в Рожен вероятно не са пропуснали персеидите и най-вероятно са си пожелали... обсерватория.

За поредна година астрономическият комплекс има проблем с парите. Всяка година Институтът по астрономия към БАН започва работа с недостиг на средства за заплати, за издръжка на сградите и техниката. Учените от НАО „Рожен" започнаха дарителска кампания, за да съберат нужните пари (264 000 лв.), с които да си платят тока и да направят неотложни ремонти в базата. Основният разход е за електричество за отопление през зимата. Потреблението на обсерваторията е между 120 и 130 хил. лева.

Оттам излязоха с отворено писмо към всички, които могат да им помогнат финансово. Появи се и временно решение - Министерството на околната среда и водите дава 150 000 лв. чрез проект за управление на дейностите по опазване на околната среда.

Мястото, където се радват повече на всеки нов залез, отколкото изгрев, е на път да залезе завинаги от научната астрономическа карта. Най-голямата обсерватория в Югоизточна Европа се бори за оцеляване, а подпорите от ентусиазъм вече едва издържат. Там, където въздухът в България е най-чист, има сериозна опасност от задушаване на научен потенциал.

Няма как да гледаш към звездите, когато таванът ти тече. Куполите над телескопите пропускат дъжд и водата капе върху техника за милиони. НАО "Рожен" има 3 телескопа и използва още 3 частни, закупени от любители астрономи. Чрез тях се правят изследвания, които се публикуват в международни списания. В сферата на астрономията и астрофизиката България е на 40-о място според световната научна ранглиста. Поне засега.

От нашата обсерватория са открити повече от сто астероида в Слънчевата система, като множество от тях имат български имена. Разработена е физика на това как възникват и еволюират звездни купове, както и какво представляват някои гравитационни изкривявания в галактики. Постиженията на учените от НАО "Рожен" са по-известни в чужбина, отколкото у нас.

"Рожен" започва да се създава през 1974 г. Официално е открита през 1981 г. във връзка с кампанията "1300 години България". За времето си комплексът е бил сред най-модерните в света. Директорът на обсерваторията д-р Никола Петров нарича този период „време, в което нямаше „няма". Оттогава почти нищо в базата не е пипнато. Оценките за ремонт на сградата възлизат на 1,4 млн. лв. Финансиране няма.

Питам д-р Петров как би обяснил на човек, който представа си няма от наука и в частност - от астрономия, защо обсерваторията е необходима. По-късно разбирам, че той е човек, за когото най-голямото удоволствие е да си говори за астрономия. Това прави въпросът ми наивен и лаишки. И все пак каза, че без „Рожен" няма смисъл изобщо да се изучава специалността „Астрономия" в някои ВУЗ-ове. По тази логика, е може би нормално да се върнем към първобитния строй, казва с ирония д-р Петров.

В отговорите си е категоричен, обобщава, но обосновано. Казва, че мъжът е оттам, откъдето е жената. Неговата е родом от най-близкото до обсерваторията село. Питам го дали си има любима звезда. Има. Слънцето. Без него и нас нямаше да ни има, казва той.

В цял свят има дарителски кампании за наука по конкретни проекти, но издръжката на обсерваториите се поема от държавата. Астрономите в „Рожен" коментират, че някак успяват да намират пари за наука по различни проекти, но разходите за сметки и ремонт на телескопите са непосилни.

Във фоайето на една от сградите в корпуса е залепен план за пестене на електроенергия. Заради „върховата тарифа" в интервала 8-12 ч е препоръчително всичко да бъде изключено. Пише го с големи букви, в червено. До тази бележка са залепени публикации от медиите и научи издания, карта със сателити, съзвездия и др.

Според д-р Петров може би е добра идея НАО „Рожен" да се финансира по отделно перо, а не като част от астрономическия институт към БАН. Финансирането на науката в България като цяло и астрономията в частност е много далеч от необходимото за страна от Европейския Съюз - при среден процент, отделян за наука в Европа в размер на 2%, в България се дават едва 0.5% от БВП. В резултат на недостатъчните средства за нормална научна работа телескопите в НАО „Рожен" неведнъж са били на прага да спрат да работят.

Недостигът вика неволята. Служителите на обсверваторията са, освен всичко друго, техници, строители, дърводелци, косачи, бояджии... А освен това учените са и архиватори. Д-р Никола Петров показва архива на "Рожен", в който има и близо 3000 плаки с изображения, заснети от телескопите. Една плака струва около 10 долара.

Григор Николов е 32-годишен млад учен, специалист по звездите. Любимата му се казва „ламбда" и е от съзвездие, чието име забравих, но е специфична с това, че има високо съдържание на метали. През 2012 г. Григор започва работа в „Рожен" след като прочита тази абсурдна и тъжна обява. Срещу заплата от порядъка на 400 лв., колкото получават и другите служители на обсерваторията, той развежда посетителите, прави научни изследвания, а нощем често седи зад малкия телескоп с окуляр.



Григор живее в „Рожен", категоричен е, че там е научил много и ценни неща, но признава, че битовизмите са онова, което му пречи да бъде истински щастлив от работата си. Води беседите си с усмивка и ентусиазъм и на тръгване често получава потупване по рамото и пожелания проблемите на „Рожен" да се разрешат.

За него срещите с учени от чужбина и обмяната на опит са безспорно полезни, но почти невъзможни в условията на пестене от всичко. По думите му НАО „Рожен" е най-доброто място за астрономи в България и е уникална възможност да натрупаш опит в досега с колеги и апаратура. Иначе любимият му телескоп е на Канарските острови. На работното място на Григор голяма част от усилията са насочени за поддръжката на 2-метровия телескоп.

Той е един от 5-те рефлектора, произведен е в "Карл Цайс", Йена. Представлява уникална система от оптика, прецизна механика и електроника. Подмяната на системата му за управление струва много и не се вижда на хоризонта, дори с телескоп.



Григор разказва на туристите, че международен екип астрономи от България, Германия, и Полша открил екзотична извън-слънчева планета. За целта е използван напълно нов метод: регистриране на промяна в момента на транзита.

Използваната техника на търсене е достатъчно чувствителна за да регистрира планети, малки колкото Земята, обикалящи около други звезди. Благодарение на тази висока чувствителност бе регистрирана промяна в момента на транзита на екзопланетата WASP-3b, отдалечена на 700 светлинни години от Слънцето в посока към съзвездието Лира. Новооткритата планета е 15 пъти по-масивна от Земята. Екипът публикува своето откритие в престижното специализирано списание Monthly Notices of the Royal Astronomical Society (UK).

За своето изследване екипът използва наблюдения с 90-см телескоп на университетската обсерватория в Йена и 60-см телескоп на НАО "Рожен". Общо 3 от т.нар. екзопланети са на път да бъдат открити с телескопите на българската обсерватория. Ако преживее зимата.

"Нито една звезда не трябва да бъде изпусната. Мигар и след десет години да се взриви, ядреният синтез трябва да се контролира." Това каза през 2012 г. премиерът Бойко Борисов след среща с ръководството на обсерваторията в Рожен, което се притесняваше, че ще изпусне изследването на важни обекти заради липса на средства.

Същата опасност съществува и сега. А пред "прага" на планетите и звездите, уви, няма ленти за рязане.

Oще: астрономия  бан  григор николов  звезди  нао  нао рожен  никола петров  обсерватория  планети  рожен  телескоп 


Още от Репортаж

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.