Царската гара | webcafe.bg
Webcafe

Царската гара

Галя Йотова 11.01.2013, 16:37 (обновена 15.01.2013, 12:04)

1 от 15 снимки Назад Напред

гара казичене

Снимка: © Галя Йотова

Оттук 6-годишният цар Симеон напуска България

На тази гара влакът спира без разписание, машинистът е цар, а пасажерите - придворни. Що е то? Един януарски ден се озовавам на тази гара. Правя снимки, дивя се, а гатанката завъртя семафора и започна моето пътуване.

Естествено, качвам се първо в нета, а там малко, ама толкова малко пише за тази гара, та се усещам като в глух коловоз. Решавам да сменя стратегията и отивам в ОП "Стара София" на ул. Екзарх Йосиф 27. Звъня. Появява се отговорен човек и през демаркационната линия на отворената врата започваме кратък етюд: "Добър ден, аз да попитам за царската гара в Казичене, паметник на културата била, а нали е в София..." И той любезен и ми отговаря: "...гарата, да, знаем, да, Враня и Царското семейство. Е, да, но при нас няма нищо".

И аз си тръгвам с нищо. Изводът, който предъвквам е, че музей за София все още реално няма, че такъв, може би ще има, че Царската гара в Казичене е локален интерес и то толкова локален, че се побира само в моята глава.

Началото е някъде между 1906 -1911 г. и съвпада със закупуването на чифлика "Чардаклия" от Фердинанд и изграждането на двореца "Враня". Първо се строи централната част на гарата. Стилът на дворцовата спирка прилича на виенски, но кой е архитектът не се знае. В малкия салон през зимата греят две цилиндрични кахлени печки, поместени в ниши, а на изток и запад от сградата е малък парк.

Пресичам трамвайните релси и продължавам към следващата ми цел: институт по паметниците на културата на бул. Дондуков 16. Спирам при портиера. Тук демаркационната линия е стъклото на караулка ли, портиерна ли? И пак любезности, представяния, въпроси... Възрастният човечец ме поглежда, извива въпросително гайтани-вежди и ме пита:

  • Днес четвъртък ли е?

  • Не, петък е.

  • Е, ела в сряда!

Извивам и аз една питанка, но часът е ранен следобед, денят - ясно кой. Извод: с всички останали администрации ще си играем на броилка от седмицата.

Спирам, но само за да уточня втория период на царската гара около 1915-1920 г. Това са годините, в които България участва в Междусъюзническата и Първата световна войни, от които излиза като опърпан котарак с подрязана опашка, а лисицата Фердинанд е принуден да абдикира в полза на сина си Борис III.

Есента на 1918 г. Фердинанд се качва на влака за Кобург, Германия, локомотивът изпуска пара и потегля точно от гарата в Казичене. По това време е издигната южната стена на двете крила, вероятно за мащабиране на сградата, както и за оформяне на паркоместа за карети, за което свидетелстват големите отвори на източната и западната фасада. А през 1919 г. каретите идват, ако не за друго, то, за да помахат на минаващия през София Ориент-Експрес.

Трябва и аз да задействам нещо експресно и минавам на следващо технологично ниво - звъня по телефони, пращам имейли. Ако има такива, разбира се, защото, например, единственият музей на транспорта в България, който се намира в Русе, има само телефон. Уцелвам работещ, но и там се е спуснала гъста информационна мъгла.

Интересно, въпреки че в музея са изложени първият локомотив и вагонът-салон на султан Абдул Азис от 1886 г., както и вагон на цар Борис III и вагон на маршал Толбухин. Вагони много, но моят царски е заседнал в Казичене и не мърда. Затова казвам чао на музеите и се обръщам към държавните структури.

Уау, в БДЖ-то имат пиар отдел, където учтиво ме информират, че гарите не са техен ресор, тоест, те само извозват и превозват. И ми светва, че от 2002 г. железопътният монопол у нас е разбит на пуф и паф и в унисон с европейските позивни се е сформирала национална компания "Железопътна инфраструктура".

Честито, само че след кратък телефонен разговор и конфузното ми изпускане, че съм правила снимки на гарата, което се оказва абсолютно забранено, ми дават шанс, все пак. Трябва само да изпратя официално писмо, да опиша какво знам и да чакам. И чакам, чакам, но депешите в началото на миналия век сигурно са идвали по-бързо.

Точно през 30-те е третият период от архитектурната летопис на гарата. Тогава се покриват страничните крила, а чугунени колони с декоративни капители носят греди, върху които е и покривната козирка. В царския салон преходът между стените и тавана плавно преминава чрез декорирани гипсови пана холкел. Монтирана е маркизата над южния вход на гарата и то чрез заварки - технология, която се появява по това време.

Това е и време, в което короновани особи идват в България на височайши приеми и политически алъш-вериш. През септември 1934 г. сръбският крал Александър І Караджорджевич спуска крак на гарата в Казичене и то само две седмици преди да предаде Богу дух в кървавия атентат в Марсилия, в който умира и тогавашният френски външен министър Луи Барту, а куршумите са изстреляни от килъра на ВМРО Владо Черноземски, по прякор Шофьора.

Излизам от блатото на българската история, за да се гмурна в басейна с хлорирана вода на съвремието ни. А там, от "Железопътна инфраструктура" ми обясняват колко интересна е тази Казиченска гара, но тя, уви, не е сред номенклатурата им, което начаса оправда снимките ми и обезмисли питанките ми. Амин!

Аз отново съм в Казичене, на гарата, без багаж и с много въпроси. Пред южния вход още стоят релсите на царската теснолинейка, която цар Борис управлява сам към Враня, а специалното локомотивче е паметник някъде в депо в Стара Загора. До тази тънка информацийка стигам чрез препратки във форуми за жп моделисти, които вманиачено създават умалени варианти на малкия ни свят. Пробвам и тук!

И един ден получавам писмо, в което като сламка се подава частица надежда. Така стигам до контакт, писмо, разговор и среща с арх. Антон Василев, с когото смело може да сформираме клуб "Казичания". Неговата връзка с Царската гара е по-отдавна, по задълбочена и донякъде по-успешна. А един от успехите е, че протокол № 215 от 25.02.2009 г. на Националния институт за паметниците на културата "декларира като архитектурно-строителен паметник на културата с предварителна категория "местно" значение старата гара в с. Казичене (т. нар. Царска спирка)". Следват закони, алинеи, членове, подпис и печат.

Четвъртият епизод започва там, където монархията свършва. На 16 септември 1946 г. след 95% резултат в полза на републиката, царското семейство с малкия Симеон заминават в изгнание от гарата в Казичене. Уууурааа! И "комунисти, комсомолци, пионери" запретват ръкави и мишци и преустройстват гарата за склад, канцелария, армейски щаб "в един и същи строй, заедно в труд и бой"*.

В крак с електрификацията е отрязана козирката на входа на гарата, а влакове на сантиметри от северната стена тресат сградата. Забита нейде в индустриалното поле на Казичене, от бивш аристократ с потекло и история, царската спирка сега е изтърбушен клошар. От тук нататък всяко действие ще е като скъпоструваща животоспасяваща операция. И някой ще каже: за чий ми е? Не знам! Но знам, че има смисъл да питаме. За да знаем!

* Песен по текст на Г. Авгарски и музика на П. Ступел

Oще: борис  гара  казичене  музей  фердинанд  цар 


Още от Репортаж

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 19.04.2014, 18:11

25 граф Сен-Жермен | 14.10.201515:35

Рони, ама верно ли си потомка на КОЛАЦИ? Това някаква разновидност на върколаци ли е? Защото в училище сме учили за кУлаци.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.09.2012, 15:54

24 Stoycho Kirov | 14.10.201508:00

Тази гара е олицетворение на това в какво сме се превърнали българите. "Страхотна" гледка, направо да й се възхити човек! Болна нация сме и не знам дали има лек за тази наша болест....
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.02.2015, 21:10

23 Стефан Трифонов.100000723326732 | 13.02.201521:12

mnogo hora znaqt kade se namira i che neprilicha na nishto zashtotose e razrushila Объркан Объркан Объркан
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.01.2013, 14:56

22 Милуш Благоев | 18.01.201314:57

Насладете се на гледката и по този начинМ

http://youtu.be/MNSjgjIXN8c
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.08.2010, 15:49

21 Sasho Malinov | 17.01.201321:45

"Спирам, но само за да уточня втория период на царската гара около 1915-1920 г. Това са годините, в които България участва в Междусъюзническата и Първата световна войни, "

Междусъюзническата война приклчва през 1913. Стрелка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.07.2010, 09:42

20 marsn | 15.01.201306:58

Много ли са "царедворците" в България?
Да предположим, че не са малко.
През 1878 г. българите се освобождават от гнета
на османския феодализъм, но собствен феодализъм –
собствени феодали, почти си нямат! Казвам почти ...
Редно е да не се "прескачат" обществени формации,
а да се върнем и да си ги изживеем! Нашия си феодализъм!
След това – нашия си капитализъм!

Е, върнахме си "царо", както неистово крещяха бабите и
им пригласяха техните внучки. Какво се случи?
Царо си върна имотите и ни оправи за 800 дни! Доволни!
И населението доволно, и царо доволен ... Бесен Бесен Бесен
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 14.01.2013, 09:13

19 tonivassilev | 14.01.201309:49

Насред Рим има едно нещо дето се нарича алтаре дела патриа... проектирано от Бенито Мусолини - Дучето... и защо италианците не са го взривили още...?
Защото не страдат от исторически комплекси...
Защото историята си е история и който се е опитал да я заличава май не е прокопсал...
А за гарата... тя е уникална, като функция а с детайла и мащаба си накара френските специалисти от комисията, пред която беше представен проекта да кажат "...та това е едно бижу..." а тези архитекти са видели много...
...дано нещата да не останат само като деклариране на обект в листата на НИПК и дипломен проект към курса за професионално обучение на архитекти по опазване паметниците на културата към НИПК /сега НИНКН...
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 13.01.2013, 22:14

18 TwinDewey | 13.01.201322:21

Аз също правих проучване на историята, настоящето и бъдещето на тази гара и действително, трудностите по откриване на информация за нея са доста и все големи. Все пак, когато отидох в НИПК (в приемното им време) служителките тям, бяха изключително любезни и ми предоставиха досието на гарата, като паметник на културата (не беше кой знае колко богато, но открих интересни неща за него) Противно на всичко, което знаех за законодателството на България, относно паметниците на културата, единственото решение, което НИПК има за тази гара е, тя да бъде демонтирана и преместена, защото релсите на сегашните влакове, минават прекалено близо до нея и създават опасни вибрации. В досието на паметника е описано дори на какво разстояние и в каква посока, трябва да бъде преместена гарата. Колкото до статията, предвид факта, че самият аз съм се търсил за информация за нея, не ми допадна начинът, по който е написана. Действително, отразява пречките пред намирането на необходимата информация, но нещо в нея ми липсва и ме дразни (не в лошия смисъл на думата) Не мога да определя какво е точно, дали е начинът на написване, дали е подборът на изразни средства или нещо друго, не знам. Нещо ми липсва...

Поздрави!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.11.2010, 13:42

17 Mile Manolov | 13.01.201319:56

Антикомунист | 13.01.201311:04
------------------------

перфектно... дори ти строим капитализъм та да се почувстваш и ти човек muhihihihi
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 12.01.2013, 13:28

16 Lubomir Velinov | 13.01.201311:25

Рони, мисля, че си забравила контактните си лещи... или не ме четеш, но коментираш това, което ти си мислиш, че съм написал.

Наистина ме спечели с вероучението в училище. Много щастлив Жалко , че не са учили за богомилите Усмивка
Учил съм достатъчно история и помня достатъчно добре разказите на живелите по това време дядовци и баби, за да си направя изводите. Видях и г-н Вервайте ми как процедира , когато се докопа до властта. Но това съвсем не значи, че симпатизирам на другарите Димитрофф и Живкофф. Предлагам ти да изпиеш едно кафе, да си сложиш очилата или контактните лещи, и да прочетеш бавно и отначало какво съм написал. И допълнително, за домашно, можеш да прочетеш за анархизъм, Кропоткин, Бакунин, Левски (не отбора, Рони, не отбора) , Ботев (пак не за отбора става дума), за това кой и как се противопоставя на анархията като политическа система в Испания (а именно Сталин и Франко: комунистите и фашистите) и да се опиташ да проумееш, че има хора, които слагат царската пасмина и пасмината след 45-та наравно, защото те са по същество едно и също - управляваща класа. И не ми хвърляй в носа икономическото ни развитие от царския период, защото благата са били за малцина, имаш няколко възстания, и те не са били за нищо, хората са мизерствали.

И пак, чети, преди да коментираш...
   

оценка

+1 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.