Бонбони | webcafe.bg
Webcafe

Бонбони

Галя Йотова 22.03.2013, 17:05 (обновена 25.03.2013, 07:17)

1 от 3 снимки Назад Напред

за бонбони

Снимка: © Галя Йотова

"В този град може да се случи всичко!" Аспарух Попов вървеше по улицата и тая банална мисъл се търкаляше като бонбон лукче в устата му.

Някога той беше общително момче с гальовното име Арчи, но кога и как се превърна в сърдит бастун на средна възраст, той така и не разбра. На пръв поглед си беше мъж за завиждане. Изглеждаше добре, въпреки леките намеци за плешивост, стиснатите уста и наченките на отпуснат корем, които прикриваше с небрежно-елегантен стил.

Жените го харесваха. Той тях също, но така и не намери онази, с която искаше да се събужда сутрин. Причината, може би, беше, че още на първата среща се втурваше да доказва мъжкарските си способности и от цялото бързане и усилия накрая оставаше само киселия вкус в устатата и напъна да се сети как й беше името?

Израснал в средно голям провинциален град, Аспарух Попов слабо си спомняше и как се придвижи до столицата. Стана ей така, без особени усилия. Само две години след университета, той вече беше собственик на панелка в краен квартал и прилична кола, купена на старо. Покрай регистрацията на колата смени местожителството си и официално стана столичанин. Беше оправен мъж.

Работата му вървеше, в началото с ентусиазъм, по-късно - не толкова. След няколко години драпане и нагаждане пред сменящи се шефове, един ден импулсивно реши да имигрира. За добро или лошо, отново се спъна в собствената си несигурност. Бързо разбра, че трябва да предприеме неясно колко дълъг поход назад, да падне в ниското и полека и бавно да изпълзи нагоре. Не се уплаши, но реши, че няма смисъл да губи извоюваното си спокойствие тук за неясно бъдеще там.

Поживя един месец в чужбина по приятели и се прибра с бодрото усещане, че все още има шанс. Прехвърли се на друга работа, смени колата, пребоядиса всичко в апартамента, дори свикна с мисълта, че вече май е стар ерген. Жените продължаваха да го харесват, но след седмица-две взаимно си омръзваха.

"В този град може да се случи всичко..." Аспарух Попов за кой ли път предъвкваше тази мисъл, гледаше паважа и не можеше да се сети кога и как животът му се оказа еднопосочна улица с много дупки, грешна маркировка и табела "Без изход".

- Арчи, хей, Арчи! - чу се глас.

Аспарух Попов спря.

Преминаващата кола заби спирачки, поднесе с десния калник и се удари в загражденията на тротоара. Шофьорът уплашено излезе от колата, развикаха се случайни зяпачи, охкания и псувни се редуваха. На улицата лежеше мъж на средна възраст, добре изглеждащ, въпреки захабеното сако и плешивата глава, а от отворената му уста се изтърколи малко топче.

- Арчи, ела тук! - жената дръпна каишката на кучето и подмина насъбралата се тълпа.

Oще: арчи  аспарух попов  живот  куче  мъж  провинция  столица 


Още от Репортаж

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 21.01.2011, 14:29

15 streetwolf | 26.03.201301:55

Дракон с кисело зеле, ако мога не един, а десет плюса ще сложа за мнението ти. Може да не разбирам грам от изкуство, но това животно "битовистичния битов битовизъм с елементи на трагизъм" е способно да ти докара викове нощем, по-успешно от кой да е хорър.
Не знам защо в съзнанието ми изникнаха призраци на майумни през зимата, обърнати елхи и Слабаков..
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

14 Thea Atanasova | 24.03.201311:07

Дракон, явно сайтът е направен на принципа: Казана дума, хвърлен камък! Смее се
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 09.03.2011, 10:49

13 Rodrigo Diaz de Vivar | 24.03.201308:27

Борислав Велчев
"Това не е статия, а разказ. Второ. Трагикомедията не е чувство, а литературен жанр , господин Висшисте! Така че не може да се предизвиква ч читателя!"

Сега ... не знам кой е писал коментара, плешото с мустачките или дамата до него, но ...
Горе, в навигацията на сайта, "Разкази" не виждам. "Статии" обаче има.

Второ, редно е да се чете малко по-внимателно и да се разсъждава.
При мислене преди коментар, можеше да се стигне до извода, че "смешка" или "трагикомедия" се отнасят до "статия" от предното изречение, а не до "предизвика".
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

12 Дракон с кисело зеле | 23.03.201322:21

Един пълен член съм сбъркал в предния пост. Неприятна работа... Въведете някаква опция за редактиране на коментарите.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

11 Дракон с кисело зеле | 23.03.201321:22

Това не е разказ, а полукадърно упражнение по творческо писане, каквито сме виждали хиляди вече. Не знам кога точно българските творци ще осъзнаят простичкия факт, че битовистичния битов битовизъм с елементи на трагизъм не е, повтарям, НЕ Е стойностен сам по себе си. Изобщо не е. Особено като е изпълнен толкова аматьорски.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 25.09.2012, 21:02

10 Борислав Велчев | 23.03.201320:52

1. Това не е статия, а разказ. Второ. Трагикомедията не е чувство, а литературен жанр , господин Висшисте! Така че не може да се предизвиква ч читателя!
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 29.11.2012, 20:33

9 Абе | 23.03.201318:28

Ето и продължението:

"...- Арчи, ела тук! - жената дръпна каишката на кучето и подмина насъбралата се тълпа."

Шофьорът на колата изтича до Аспарух Попов, за да види какво е състоянието му. Слава богу, жив беше. Добре, че караше бавно, та Арчи се размина с малко натъртвания по краката и с едно шоколадено петно върху сакото.

- Ти що не гледаш къде ходиш, бе? - развика се шофьорът. След първоначалния шок, сега вече го обземаше гняв. - Къде си се отнесъл? Знаеш ли какво щеше да стане с мен?

През тълпата премина вълна от удивление и почуда. Бяха разпознали кой бе водача на катастрофиралата кола.

- Г-н премиер, извинявайте, аз такова... - замънка Аспарух Попов, докато смутено мачкаше и без това станалото на нищо сако.

В този момент отнякъде се появи един журналист на свободна практика, пращащ редовно материали в сайта "Уеб Кафе". Дори веднъж му бяха публикували една статия, под рубриката "Оня, дето не Го трият"
"Това е моята звездна минута" - помисли си журналистът и извади мобилния си телефон, за да документира инцидента.

- Г-н Министър Председателю, бихте ли казали за нашата медия, достъпна и посещавана от цял свят, какво се случи?
- Съжалявам, но стана инцидент, за който аз не нося никаква отговорност. Ако си спомняте, аз не носех отговорност и за медицинските сестри. Въобще, ние сме конструктивно правителство, няма да търсим, но и няма да носим отговорност.
- Но все пак, има пострадал човек! - не спираше представителя на медиите.
- Хъ-хъм, може ли и аз да се намеся? - обади се Арчи - Искам да кажа, че моето действие беше протест срещу тежкото положение на народа. Аз работех в Европа, но се върнах да помогна на страната си. Тъй като обаче мафията е превзела всичко в нашата родина, реших да стигна до крайност, но по по-различен от нормалния напоследък начин. Вместо да се самозапаля, се хвърлих под колата. Понеже, обаче, защото, в този град може да се случи всичко, оказах се точно под колата на премиера.

Премиерът среса с пръсти косата си, оправи вратовръзката си и с премерен глас каза :
- В дух на разбирателство и в тон с изискванията на времето, предлагам на господина позицията на заместник-министър по Европейското развитие. Нека види народа, че ние вярваме в гражданското общество.

Събралото се множество заръкопляска и Аспарух Попов разбра, че най-после и на неговата улица е изгряло слънце.

Извади от джоба си пакетчето с бонбони и почерпи премиера и журналиста. За хората наоколо бонбоните и без това нямаше да стигнат, така че не им предложи.
   

оценка

+4 -0

Регистриран на: 12.10.2010, 11:52

8 Dimitar Stamboliyski | 23.03.201317:31

В стил Алек Попов...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.08.2010, 11:53

7 Frida | 23.03.201313:47

но, Геренова, та световното изкуство в момента е на самодейно ниво, чиито тенденции стрийтулф правилно отличи и ако трябва учителят да се намеси, то е със забележката, че не може да викаш на куче, вързано на каишка. някак невъзпитано е за поведение на дама на улицата, а и издава лошо възпитание на питомника.
айде за приятен Шабат едно прелестно изпълнение
http://www.youtube.com/watch?v=0kkdaFeqF4c
   

оценка

+0 -2

Регистриран на: 06.09.2010, 15:20

6 Manuela Gerenova | 23.03.201312:54

Frida, зависи кога ще дойде косачът.
Но разказът ми напомни за самодейността в гимназията - имаше всяка година - и как няколко пъти се наложи учителите да се намесят в съдържанието. Не за друго, а защото всяка сценка завършваше със смърт, все едно беше уговорено, че няма друг начин. А става въпрос за хора на по 15-18 години.
   

оценка

+0 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.