На Мол в Малашевци | webcafe.bg
Webcafe

На Мол в Малашевци

Ангел Иванов, снимки Атанас Куцев 24.11.2012, 18:44 (обновена 27.11.2012, 07:56)

1 от 8 снимки Назад Напред

Битак

Снимка: © Атанас Куцев

Книгите са най-евтината стока на битака

Обичам почивните дни -

лято, морето,

с пълни джобове е най-добре

Криско

Ако някога ти се доще да разбереш къде отиват химикалките и флашките, които постоянно губиш, иди на битака в Малашевци.

Тази неделя с Наско сме решили да се завърнем в утробата на материалния свят и хващаме автобуса от "Сточна гара". Наско си носи фотоапарата. На място ще си търси обектив и колелото, което му задигнаха преди около две седмици.

В автобуса е пълно с шумни роми, понесли към общата ни дестинация торби с дрънчащи сечива и принадлежности от бита. Слизаме и преминаваме покрай Малашевската река по път, осеян с кратери. От комините на прегърбени къщи се вие сутрешен пушек, отнякъде изскачат две мургави момчета - едното бута другото, седнало върху ръждясало "балканче" с помощни колела, песове пролайват по процесията на хората с торбите.

"По-горе билото, майстори!"

До самия битак се стига по стръмна улица. Много от хората не искат да плащат такса вътре и са изложили стоката си на тротоара, приседнали на обърнат леген, кофа, щайга, куфар или пън. Виждам и Жената: царствено подпряла големия си гръб на кол от оградата на къща; пуснала свободно крака, за да почиват подутите й глезени и разширени вени; върховната жрица на тържището...

Изкачвайки се по хълма, пред нас се разкрива хоризонтът на цяло очакване. Битакът, разлял се в предстоящата долина. Така се чувствах, докато изкачвах стълбите като дете, когато баща ми за първи път ме заведе на мач. Накрая, след последното стъпало, стадионът изгря пред очите ми като нещо изключително.

И?

Бодро множество, което стои на място или бавно криволичи. Търговците са окупирали кабинки (цял лукс), сергии и маси. Други пък са подредили нещата си направо на земята върху кърпи, покривки, амбалажна хартия или вестници. Циркулират служители на битака със светлоотразителни жилетки, които събират такси от новодошлите продавачи, и двойка полицаи.

Жена тика бебешка количка, в която е закрепена голяма саксия, пълна с термоси чай и кафе, вафли и закуски. Отнякъде се чува летен хит на Криско, отдругаде го заглушава някакво "sci fi" маане с космически мотиви. Закъде без "10 батерии за 2 лева!", "Тубички лепило на промоция!" и "Всичко по 50 стотинки и левче!" Тук са и "агентите", познати от Централна гара, които предлагат цигари без бандерол и "маркови" парфюми, в които не е ясно какво е заместило парфюма.

Образи и сюжети

Вървим настрани, за да се разминаваме с насрещния човешки поток, който, в алчно търсене на евтинията, настъпва по тесните пътеки. Тъкмо се чудя какво ли ще стане, ако някой от невнимание стъпи върху чупливата периферия на някоя кърпа. Случва се с друг и наоколо се озвучава с:

- Леко, бе! Отнесе ми салатиерата!

- Не съм, само я закачих, прощавай...

- Не ми обяснявай, нали те видях... Помниш ли ме? Бяхме колеги в "Кремиковци"...

Отминаваме - зад гърба ни е сключено примирие. А на нас ни предлагат ароматни пръчици с мирис на канабис, докато някакъв дядо порядъчно е изнервил продавача:

- Кой е производител на тази керамика?

- Дън Сяо Пин от Африка!

- Благодаря, довиждане...

На Малашевци явно действа принципът "сделка на всяка цена", след като ни предлагат силиконови подплънки за бюст. Мъжът, засмян без зъби, ме кара да ги "попипам, за да ми стане хубаво и да ги взема". Впечатлени сме от тематично подредените записани дискове, озаглавени "Орален и анален секс с млади рускинчета" или "Чукане с различни животни", по левче. Когато Наско посяга към фотоапарата, мъжът с дисковете буквално стъпва върху тях, за да го спре с думите, че времето сега не било подходящо за снимки.

А отсреща се чува разказ за бурна: "Начи, като го дигнах тоя самолет, цяла нощ возих жената, ама по едно време обърках въздушните коридори и тя ме приземи..."

Поемаме, а насреща ни самият Недялко Йорданов! Старият майстор на стиха тегли удобна черна количка, разглежда вляво и вдясно и си мисли Бог знае какво.

За всекиго по нещо!

На битака има практични и непрактични вещи. Телефони, дрехи, обувки, часовници, бяла и черна техника, музикални инструменти, колела, играчки... Следват антики, албуми с марки, зарядни за телефони, батерии, стелки (Наско се запаси), газови котлони, туби с кислол, табелки с номера, чипс, дискети за телевизионни игри, VHS касети с немско порно от късния соц. Дори казан за ракия и знаме на Европейския съюз.

Запазено място имат и употребени или счупени вещи - празни шишенца от парфюм, разпадащи се радиоточки и надписани картички от Слънчев бряг'85 г. На английски има две подходящи думи - познатата "stuff" и слабоизвестната "paraphernalia" (вещи, принадлежности, оборудване).

И както си е редът след такава разходка, огладняваме. В бараките дават горещ чай и люта шкембе чорба. Казаните са подобни на войнишки баки, а импровизираният съд с оцет и чесън е най-желаният събеседник по масите.

На тръгване теглим чертата: DVD с лайв на "Пинк Флойд" и педагогическата поема на Макаренко за мен, стелки за Наско. Книгите след най-евтините стоки в Малашевци. Спокойно можеш да си намериш томчета на Стефан Цвайг или Емил Зола за по 50 стотинки парчето, а всяка трета книга е безплатна. Дори искаха да ни пробутат цялата маса, защото сме били "учени хора".

Наско не си намери обектив. Не си намери и откраднатото колело. На битака цари негласен компромис по повод откраднатото. Наясно си, че това, което са ти откраднали, акостира тук и бива купено от някой друг, но ти идваш и купуваш друго крадено. И така си върви светът.

Oще: битак  колело  малашевци  обектив 


Още от Репортаж

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 28.11.2012, 14:36

8 Стако | 28.11.201214:53

Не знам дали трябва да се плаша и донякъде този кръговрат е отвратителен, но въпреки всичко, никой не може да отрече уюта на места като това. Може следващата Ви спирка да е на Руския Пазар в Пловдив, там винаги има какво да се види и е... доста подобно.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.03.2010, 10:06

7 vanko1 | 26.11.201210:49

навремето, което ще рече преди бая години Много щастлив оттам съм си купувал страшни книги, дори при антиквар ги нямаше, сега иска бая търсене, за да попаднеш на нещо ценно, ама още има Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.08.2011, 10:23

6 Блуждаещ читател | 26.11.201210:08

Битакът е мястото, където се вижда реалната ценност на нещата.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.10.2011, 21:15

5 Anton Terziev | 26.11.201209:59

заглавието е заето оттук
http://bitaka.tumblr.com/
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

4 Bichkiiata | 26.11.201204:47

Огнена шкембе - чорба! Туй ме заинтригува! Едва ли обаче някога ще ми остане време като минавам през София да се пошлая из тази поетичен "пазар на въшките" (marche aux puces им викат тука в Монреал) И на мен са ми интерсни старите обработени от времето и човешката употреба вещи - най-скъпата и уникална обработка колко ли изтекли живота са видели...
А Недялко Йорданов на времето беше казал, че най-добрият му приятел бил някакъв техник дето поправя перални машини, може да е търсил някоя част за него.

еднажена

Българинът протестира, като емигрира. Повече акъл не мога да ти дам.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.04.2011, 07:59

3 VL | 26.11.201201:40

Посещението на Битака е форма на развлечение. Не е заради малкото пари, ниските цени или там кой каквто предполага. Мотивацията поне при мен е коренно различна. Старите неща са качествени. Често си купувам от там инструмент. Да, и е за стотинки. Което е втори плюс. Отделно, че изпадат разни нещица като например джобен часовник, колекционерски, отлично запазен във визуално отношение и вътре всичко в наличност (възстановим) за огромната сума от 3 лева. Искаха ми пет, но аз си се пазаря, защото това е част от кефа.

На всичко на 50 стотинки има добри нещица които са събрани от чистене на тавани и мазета и т.н. Най-малкото, убиваш два или три часа в съботното утро само да разгледаш. Отделно фитнеса до там и обратно, че или съм с колело или пеша ...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 22.06.2011, 15:32

2 еднажена | 26.11.201200:50

Това е едно от лицата на България и авторът добре го е описал.
Евтиното е скъпо , а за мое огромно съжаление - скъпото е евтино.
Не съм "фен" на Недялко Йорданов , но има хора , които са и само мога да си представя разочарованието им от факта , че и той се рови в битака.

Под тази статия няма коментари.
За разлика от тези , посветени на псевдо протести.
Дори се досещам защо е така ....Има толкова много сериозни поводи за бунт , че мнозинството от българите - страхливи , оскотели и опростачени , предпочитат да имитират подобие на такъв .Което се използва за източване и погрешно направление на малкото останала енергия и "гражданска съвест".

Нарочно не писах под статията ( поредната ) относно забраната за тютюнопушене.
Но ще споделя мнението си тук и то съвсем преднамерено.
Свободата свършва там , където започва тази на другият.Принцип на кривото право , но толкова предизвикващ повод за размисъл...
До колко и до къде е способно да стигне криворазбраното желание за "душевен мир и простор" или пак ще залитаме в крайности като анархия и конформизъм?
Свободни ли сме до степен , в която нашата свобода би се превърнала в повод , идея , средство и дори цел?

Честито на челите до тук - вие сте болни и ненужно мислещи в българската реалност.
   

оценка

+1 -3

Регистриран на: 26.11.2012, 00:43

1 Atanas Kutsev | 26.11.201200:43

Страшен текст, Ачка! Усмивка
   

оценка

+0 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.