Към морето с китара и 50 лева | webcafe.bg
Webcafe

Към морето с китара и 50 лева

Ангел Иванов 23.08.2012, 13:48 (обновена 27.08.2012, 13:21)
Табла на плажа

Изкарахме 10 дена по морето, а тръгнахме с едва 50 лева

Лятото е прашен неуспешен автостоп край канавката на пътя за морето. Веднъж. А втори път - вървиш настрани, за да се провираш успешно сред множеството хора в Съни Бийч. И внимаваш да не пукнеш някой по главата с китарата, която виси на гърба ти.

Автобусът от Равда за Слънчев бряг

Пълен е с туристи. Млади българи, които спят в евтини квартири на грохнали баби и дядовци за 12 лева нощувката и всеки късен следобед пътуват до лелеяната парти територия. Шумни единадесетокласници. Семейства руснаци с половин дузина деца, които плачат и подсмърчат. И едно красиво момиче, което е седнало от вътрешната страна на близката седалка, а аз я гледам, притиснат от двете страни на пътеката. Прекарала е дълго време пред огледалото, за да се гримира, вплела е в косите си имитация на цвете, стиснала е устни и пътува царствено. Тази нощ ще се разбие по дискотеките, а приятелките й вече я търсят по телефона къде по дяволите се бави.

Мирише на потни ръкави, изпушени цигари и на хубавото момиче

Двамата със Шомпълманячето също отиваме в Слънчев бряг да посвирим на китари - приятелките ни това лято - и да пробваме да изкараме по някой метален лев. И ние сме подходили стратегически, като сме отседнали в Равда. Обикаляме Черноморието и гледаме да изкарваме, колкото да имаме легла под скитническите си задници, да хапваме нещичко и да пием доволни по една или повече бири.

"Пътят е живот", казваше Сал Парадайз.

"Слизаме на Кубан", казах аз на Шомпълманячето.

Слязохме

По крайбрежната алея - поток хора от всички нации, с различен загар и татуировки, с различен брой пари в джоба и чантичките, но неизменно с авантюра в очите; танцьорки вляво и вдясно на външните барове, покапани с жива бира от грамадни компании немци, чехи или ирландци от всички божи възрасти; колички с катми и стрелбища; хотелски басейни със застинала повърхност, около които вечер само се пие; и някакви идиотски чифтове аквариумчета - датчанките с дебели зачервени прасци потапят по крак във всеки от тях и рибките за 15 евро изяждат гъбичките и загнилата кожа по краката им; датчанките гледат важно-важно към потока от хора и в тоя момент решават, че "ето догодина пак ще дойдем тук и пак ще си изчистим крачетата".

Ние със Шомпълманячето си проправяме път сред тълпата и се почесваме по брадите, докато търсим подходящо място за китарния ни лайв, ах, дано изкараме кинти в топлата свободна нощ

Подминаваме огромно казино с ласкави витрини. Ширещият се хазарт вътре е видим - захилени чуждестранни чичовци носят чаши уиски между ротативките, почесват се по пъповете и живеят живота си така, както го разбират. Обикновено казината са със затъмнени прозорци, а вратата рядко  е отворена, така че да не се вижда какво се случва и губи вътре. Тук обаче не е така. Дори е монтиран високоговорител, който бие уличната глъчка и приканва на английски: "Не стойте вън! Заповядайте вътре, за да опитате широка гама от игри и удоволствия!". Казвам на себе си, че ако Сатаната имаше глас, щеше да е точно такъв  - мек и все пак категоричен.

Прави особено впечатление колко деца в инвалидни колички са позиционирани или тикани по алеята от полските или унгарски мама и татко. Тъжни деца с красиви лица, в скута им се гушат техните въображаеми и все пак съвсем реални приятели - детският паралич, церебралната парализа и всевъзможните други.

Има известно напрежение в нашите летни души

Припомням си, че тук на Слънчев бряг при посещения със светска цел в минали години май изобщо не съм виждал улични музиканти. Представям си как мутри от хотелите, построени от покойния Георги Илиев, идват и ни искат такса "тротоарно право" или ни чупят капачките с дървени бухалки или метални пръти, без да искат нищо.

Тогава успокояващо се натъкваме на Бай Петър от Шумен, който свири на акордеон пред един от големите хотели на алеята, и бързаме да го питаме за условията на труд и безопасността. Под гъст мустак Бай Петър ни се радва, очевидно без да ни взима за конкуренция, и казва, че той има специално разрешение от управителя на въпросния хотел да си действа свободно пред него. Съветва ни, понеже сме новобранци и нямаме връзки сред управителите, да се оттечем в края на алеята срещу най-огромните и луксозни здания (но не от тяхната страна!), понеже хората там били по-малко (тъкмо няма да ни ритат и настъпват капата за стотинки и банкноти), а и в онази част нямало магазини за дрехи и сергии за сувенири със сприхави търговци, които да ни правят проблеми.

Напред към импозантните бастиони на туризма в края на плажната алея в посока "Свети Влас", в които през последните лета за малко разпуска Митко Бербатов

Подминаваме момче от ромски произход, което също разпъва акордеон в ръце, но няма как да хвърлим поглед в алуминиевото му канче, взето от някоя селска чешма, но без синджира. Отдалечаваме се от него до място, където бодрите му интерпретации вече не се чуват, вадим капата и китарите, опираме се на ниския парапет между бетона и пясъка, поглеждаме се с надежда и почваме.

***

Свирим вече час, а много малко хора се навеждат над пустата капа. Забиваме яко Флойд, но това очевидно не е същото вдъхновяващо преживяване за отегчените минувачи, каквото е за нас със Шомпълманячето. В мини черния космос на шапката се търкалят бледи монети, а хартията дразнещо липсва.

Какво се случва по дяволите!?

Правихме си програма да останем няколко дни в Слънчев бряг - уж най-скъпия и населен курорт, за да напълним капата и джобовете, а то какво излезе... Отсреща се разминават най-стиснатите летовници и без удоволствие ближат сладоледите си. Виждам ги как ни гледат едновременно с презрение заради упадъчните ни изяви и със завист, че не могат да бъдат на нашето място и да не им пука дали добре загащени са ризите им.

В по-семплите курорти - кеф ти, Обзор, кеф ти Равда, кеф ти дори Несебър - изкарвахме значително повече. Имахме за чадър на плажа и пиле на грил за вечеря, хората ни носеха бири и цаца, докато още свирим, и ние едва успявахме да благодарим на всички.

В контраст гостите на Слънчев бряг са някак преситени от безспирните предложения за това как да си харчат парите на всяка крачка от алеята - ресторанти и барове, дюкяни, боксова круша за най-силен удар, футболна топка за най-силен ритник, аквариумчетата със здравословни рибки и много други. Не е интересно да пуснат кинти точно на такива като нас.

Е, пуснали са на окъсаното циганче с акордеона и канчето, за да изчистят съвестта си.

И на стария и заслужил Бай Петър, който си е постоянна величина.

А може би пък ние не сме толкова добри...

Няма значение. Прибираме китарите в калъфите и преди да хванем автобуса обратно за Равда, спираме пред пъстър лунапарк. Ще видим как машината изхвърля на 30 метра във въздуха малчуган, завързан с еластичен ластик като в някаква забавна инквизиция. Във връхната точка от полета детските очи и душа за миг подразбират смисъла на това място. Някакъв наивен бог-дете, отвисоко на бънджи, несъзнателно констатира този весел апокалипсис, преди да се гмурне обратно в него.

Ние със Шомпълманячето и китарите изкарахме 10 дена по морето, а тръгнахме с едва 50 лева. В Слънчев бряг обаче просто не ни се получи.

Oще: бири  момиче  море  пари  слънчев бряг 


Още от Репортаж

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 28.02.2012, 12:47

45 Boicho Boichev | 26.08.201221:37

Е кво лошо-да посвирят да си изкарат някой лев да си платят почивката.Свиренето е работа.И кадърност.да де, ам в България който се гърби да работи му се подсмихват и го вземат за будала.българина уважава крадците и мошениците-особено преуспелите крадци и мошеници.От работа гърбав се ставало...и така нататък.
Отношението към работещите хора в България е отвратително!И най -големия кеф в Бг е да прекараш някого-да се кефиш, пък да не си платиш.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.11.2010, 13:42

44 Mile Manolov | 25.08.201223:36

човека е дрънкал на китара, а лили е припявала.... събира пара за СЕО, че и е писнало само да си бута блог нагоре. секи ден по 3-4 ъп-а преко сили muhihihihi
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.06.2011, 14:18

43 Lili Sapunova | 25.08.201221:04

Чеки се е опитва да се прави на оригинален.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

42 Thea Atanasova | 25.08.201219:50

Интересни преживявания са имали. Колко малко му е нужно на човек за да се забавлява. Един добър приятел, с който да споделяш е всичко, което ти трябва.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 29.12.2010, 13:30

41 Божидар Гюлмезов | 25.08.201215:42

Аха, авно си имала в предвид невероятно комплексирана Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.06.2011, 14:18

40 Lili Sapunova | 25.08.201215:34

Пак комплексарски обяснения.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 29.12.2010, 13:30

39 Божидар Гюлмезов | 25.08.201214:08

40 Lili Sapunova | 25.08.201211:02
Пак се обясняват обикновените хорица...
---------------------------------
А ти в какво точно си необикновена палмоливова? Необикновена курва, или необикновено проста? muhihihihi
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.01.2011, 17:43

38 Voin | 25.08.201214:06

"Жалки сте."
Споко Лили. И ти си жалка, ма ми не пречиш.


Genchoo Krastinov Ти можеш ли да "дрънкаш" на китара? Щот аз не мога и ми е кеф да слушам някой, който може. Пък още навремето дядо ми ме научи, че за кефа требе се плаща. От сърце.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 15.09.2011, 21:28

37 Лудколю Деликолев | 25.08.201211:34

Нека свирят, пеят и играят младите. По-добре отколкото да искат 50 ст., че не им стигали за билета до вкъщи.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.11.2010, 13:42

36 Mile Manolov | 25.08.201211:24

пич... кога пораснеш ще ти допадне караванния туризъм.. дотогава пълни капата с подаяния и си зимай бира в пластмаса muhihihihi
   

оценка

+0 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.