Любородно | webcafe.bg
Webcafe

Любородно

Даниела Иванова
24.05.2013, 11:56 (обновена 26.05.2013, 09:29)

1 от 5 снимки Назад Напред

велино

Снимка: © Даниела Иванова

"Не можахме да го спасим", казва кметът Димитър Димитров за училището „Братя Миладинови", което опустява през 1998 г.

„Децата са златният фонд на народната република". Написано е на стар лозунг, окачен в кметството на Велино, село на 20 км от Шумен. Горчиво някакси предвид факта, че местното училище е закрито преди 15 години, а двадесетината деца ходят в съседното село Царев брод да се учат „на четмо и писмо".

Велино си има най-важното, което трябва да има всяко село - свестен кмет като Димитър Димитров и дейни хора. Само едно му липсва - още повече хора от тоя сой и калибър.

След години села като Велино ще отидат в небитието, а си струва да бъде запомнена и разказана историята - или по-скоро историите на всички, живели тук, съградили училище, читалище без да чакат постове или облаги в отплата.

Първото училище се е намирало в храма „Св. Николай Летни", вкопаната църква на селото. Построена е през 1832 г. и призната от Високата порта през 1865 г., - благодарение на инатлъка и упоритостта на местните хора. Тогава отваря врати килийно училище с 12 деца. Днес църквата е обновена и поддържана, може да се види малката стая на учениците и другата - за свещеника и учителя.

След Освобождението селото се разраства. През 1900 г. е основано и читалището. През 1905 г. училищното настоятелство е дарено със земи. През 60-те години на миналия век тук вече живеят повече от 1200 души, а в училището има прогимназия и седмичен пансион. Днес хората тук наброяват три пъти по-малко, а едва 246 живеят постоянно във Велино.

Училището „Братя Миладинови" опустява през 1998-а. Не можахме да го спасим, казва кметът като за жив човек. По негово предложение сградата от публична общинска става частна общинска собственост, за да я купи някой и да не пустее. Но кому ли трябва едно празно училище? Сега в празните стаи растат бурени. На пода е захвърлен бюст на учителката Вела Пискова, чието име всъщност носи селото.

Оставен е, защото не става за скрап или горене. Друго няма под срутените тавани.

Непотребна дъска, портрет на Ломоносов, папка с писмени работи от изпити след 8 клас от 1976 до 1978 г., нашарена от буболечки.

Само че Велино не е умряло, ако така си мислите. Има модерно оборудвана здравна служба, направо фантастична придобивка за българско село. Масивната сграда на читалището, със зала и сцена, също е ремонтирана преди няколко години.

Има дори и картини, защото преди години приема гости по проект за културно ателие. Преподавателят по история на изкуството от Шуменския университет Спартак Паскалевски води свои студенти. Тук провежда изпитите и картините им остават за селото.

Макар и да е с кмет, който се назначава, Велино си има свой бюджет - дължи го на дарените от местните жители земи през 1905 г. След демокрацията нивите са реституирани в полза на настоятелството, а то продължава да си работи и след закриването на училището преди 15 години. Това носи по 40-50 000 лева годишно. „ И здравната служба, и читалището са с наши пари", казва кметът. Така дарените някога ниви и сега са за обща полза. Добре, че хората са били на място и не са разпродали земите.

Ликвидационните съвети, които пометоха стотици ТКЗС-та с избухването на демокрацията, тук не са сътворили поражения. Хората си взели земята, направили кооперация и така се справят и днес.

Като бивш военен, кметът Димитър Димитров е въвел дисциплината на здравата ръка и безспорна демокрация - всяка махала излъчва по един представител и заедно вземат решения. Така с общи усилия пресекли кражбите, този бич българский за селата.

„За всяка непозната кола трябва да бъда уведомяван, такъв е законът. Законът трябва да се спазва", казва 67-годишният мъж.

Забелязваме мъж и жена от ромски произход, които не са тукашни и берат нещо си в треволяка. Кметът записва номера на колата им, данните и часа, в който ги засича. Обяснява им, че първо трябва да поискат разрешение в кметството - да знаят, ако ще идват друг път.

Системата му е изцяло импровизирана, но явно ефикасна. Хората бая се стряскат, че щели да ги дават по телевизията, като виждат фотоапарата. А всъщност просто си берат бъз.

Oще: велино  образование  пустеещи земи  село  уличище 


Още от Репортаж

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 24.06.2012, 08:51

4 http | 29.05.201323:41

Винаги са ми били смешни и жалки хората, които под всяка статия за село или друго малко населено място започват да квичат какво долно племе са "селяните" и как те - ГРАЖДАНИТЕ са многоооооо свестни люде, разбираш ли...
Освен това следващата реплика на всеки "уважаващ" себе си "гражданин" (да се разбира Софиянец... и то поне 53543534 поколение) е да плюе и призовава всеки да си седи по регистрацията от ЛК.
Колко удобно за някои хора, нали?
Всеки е свободен да се придвижда където си иска, стига закона да не го забранява.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.08.2012, 09:17

3 pixie | 25.05.201313:47

Вместо да се възхитите на хората, че са намерили начин да се грижат за селото и общността си напук на кризата и повсеместната корупция, вие сте тръгнали пак да плюете и акъли да давате.
Браво на хората! Ако всяко село (и всеки град!) има такива кметове, ехеее!
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 31.10.2010, 20:02

2 азът | 25.05.201312:44

Да, добре си беше с жителството, да поработи, пък после да става софиянец...
   

оценка

+0 -3

Регистриран на: 09.06.2011, 16:40

1 Venko Grigorov | 25.05.201310:10

И какво да направим, като селото щяло да отиде в небитието?

Всъщност има простичък начин да спасим селото и Селото - да натирим насилствено всички селяндури по родните им махали, където няма да могат да изхвърлят боклука си през терасата, но това няма да е и наш проблем.

За съжаление, това не е демократично. За съжаление ...
   

оценка

+1 -5

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.