Някой те обича | webcafe.bg
Webcafe

Някой те обича

Галя Йотова 14.12.2012, 16:32 (обновена 17.12.2012, 08:14)

1 от 3 снимки Назад Напред

някой те обича

Някога, някога, толкова някога

Това не е коледна история. През осемдесетте Коледа не се празнуваше. Тогава очаквах Нова година и я посрещах с "Ирония на съдбата или С легким паром" през деня, шоу програмата на Хачо Бояджиев и балета на ГДР, а след "... и да ни е честита новата хилядо деветстот'н..." на Първия и Дунавско хоро, очаквах концерта на Супермакс и Курт Хауенщайн.

Чаках и вярвах, че следващата ще е по-хубава от предната. Бях на 20, животът ми беше добре подредена каша от илюзии, книги и "Студийно кино", и задължително се депресирах преди празници. Ей така, без повод. Работех в лаборатория на "Фотопропаганда" и от 7.30 до 17.00 стоях на тъмно сред проявители, фиксажи, кака Мирка за компания и разказите й за бай Миро, прасето и "да знайш какво сготвих вчера".

Излизах по тъмно от къщи, работех на тъмно и се прибирах по тъмно. Ръцете ми бяха станали тъмни, а велурените ми ботуши на петна. (Нашите ме молеха да ги хвърля, аз не давах, докато един ден брат ми не ги наряза с ножицата.) Пишех писма и пращах картички за празниците, защото се пращаха, ей така, по традиция.

И така, един 30-ти декември се прибирам, депресирана естествено, току-що изпратила няколко поздравителни картички и виждам писмо в пощенската кутия. Отворих я без трепет, погледнах плика: а, адресирано до мен, познай, не, не мога да позная, името ми е някак познато, но не мога да зацепя, кой е това. Написано на кариран лист, сгънат на две, писмо не много дълго, но не и кратко: "Здравей, ...извинявай, ...изгубих, ...студентска бригада, ...есента, ... не забравих, ... загоряло момиче, ... и огънят, ...и мирисът ти на море, ...а дъждът, ...помниш ли, ...искам, ...целувки, ..." И аз искам, и то сега, веднага.

Прескачах стълбите по две, прочетох писмото още два пъти, ами, двеста, може би, усмихвах се, смеех се, плачех, бях щастлива и нямах търпение бързо, по-бързо да дойде новата година. Да се посмея на тъпите шеги по телевизията, да изслушам "Да ни е честита!", да тропна едно дунавско на площада, да танцувам и да, нямах търпение да дойде януари: "...ще се видим, ще се целуваме..."

Само че януари е студено, а от онази нощ с дъжда, огъня и мириса на море е минало половин година и аз не съм по презрамки и шоколадов тен. Съжалявам, реалността тежи 60 килограма плюс пуловер и шал. А той е отслабнал, възмъжал, леко брадясал и в скиорско яке. Пич, та дрънка.

Дрънкам и аз, но глупости, само, за да се скрия от разочарования му поглед и светкавичното ми влюбване. Срещата ни е пълно фиаско. След тягостната вечеря в нек'ъв ресторант, излишните "защо?" и "как така?", се изпращаме дълго, без да има къде да консумираме любовното си разочарование. Влязохме в един хотел, уж, за да изпием по коняк в барчето, което се оказа затворено.

Изкачихме се пеша по стълбите, асансьорите не работеха, и без да усетим сме се качили на 10, 11, 12, 13 -ти етаж, а там, освен нас и дежурното осветление, няма никой. Вратите са отворени, килимите събрани, дюшеците един върху друг - явно върви ремонт. Озовахме се пред свободния избор на десетки свободни стаи и настаняване без регистрация.

Ура! Парното пращи, горещо е. Уморени от стъпала, коридори, празни стаи и празни приказки, въпросите се изгубиха. Нахвърлихме се жадни, гладни. Голи и потни се боричкаме върху натрупаните дюшеци и всеки един от нас обича другия по своя си, друга причина. Заради това, че аз не съм тази, за която той е мечтал; заради това, че той е това, за което съм си мечтала, но все пак не е той; заради това, че сме на двайсет и какво значение има, че не се обичаме, когато толкова много искаме да сме обичани; заради това, че няма какво да обясняваме и няма за какво да съжаляваме.

Някой ден, някъде, някой ще ни обича. В банята горещата вода изми следите, дюшеците поеха телата ни, сънят дойде мълчаливо и естествено. На сутринта станахме и излязохме от хотела. На входа си пуснахме ръцете, казахме си довиждане и, пред леко озадачения поглед на пиколото, тръгнахме в различни посоки. Не се видяхме, не се чухме.

С началото на новия век дойдоха коледните истории и приказките за чудеса, а "Ирония на съдбата" се оказа стар руски филм. Сега звънят джингъли и се лее крисмас настроение. Аз съм на 40, работя на светло и по пощата пращам редовно само данъчната си декларация, а склонността си към депресия преодолявам с разумното приемане на витамини и антиоксиданти.

Разбрах какво е да обичаш и да съм обичана преди години, в едно горещо лято, което премина в студена зима, пролет и така, до днес.

И един ден през декември избирам подарък в един магазин. На касата ме подканят да си взема от буркана с късмети. Защо не? Взех си листчето и прочетох: Някой те обича!

Oще: депресии  жена  живот  любов  мъж  нова година  обич  среща 


Още от Репортаж

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 19.10.2012, 23:26

12 Tichawonna | 16.12.201223:29

Галенце, миличка, мен ме обичат всички, а това е страшно,
повярвай ми, и няма скриване. Мечтая си за късметче,
като теб, ама да пише на него "Само ако знаеш колко народ
те мрази", за да се отърва от любов и си почина.. Отегчен
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 15.12.2011, 14:16

11 Elena Dyakova | 16.12.201222:09

Хареса ми историята. Оптимистична някак, без да е сладникава Усмивка
А по темата за 40-годишните се сетих за един познат на толкова и все се бъзика: "Две се бият за мене! Всяка вика на другата - вземи го ти!" Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 16.12.2012, 21:15

10 Daniela Dimitrova | 16.12.201221:29

.лкннклн/кл/нм/лнмк/лм
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.01.2012, 23:48

9 koya sam? | 16.12.201221:21

Изборът след 40 не е голям. Повечето са обвързани вече. Но, ти явно си имала късмет. Било ти е писано да срещнеш любовта на тази възраст. Дай Боже всекиму.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 26.02.2011, 04:37

8 Katya Blagoeva | 16.12.201218:42

Kota sym
Има, има. Има избор и след 40+ и любов и даже и щастие. От личен опит.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.06.2010, 20:01

7 Милена | 15.12.201222:17

Честно казано напоследък нищо не можеше да ме грабне, но този разказ успя!Усмивка Всеки е обичан!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.09.2010, 14:22

6 Pavur Pezev | 15.12.201221:38

Абе Галя е п...а та дрънка.Искам да я резнем.Въпреки чи малко съ лигави,ама потна на парещ радиатор от парно моа да я пробам.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 20.12.2011, 22:36

5 Реалист | 15.12.201217:23

*крайна
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 20.12.2011, 22:36

4 Реалист | 15.12.201217:22

Изненадващо за подобен род статии, НО МИ ХАРЕСА Усмивка Не може само кучкари, депресии, цигари и тем подобни в крайана сметка Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.01.2012, 18:03

3 паяка | 15.12.201215:00

Усмивка

http://www.youtube.com/watch?v=VvNxffaaM_w
   

оценка

+0 -0

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.