Червено | webcafe.bg
Webcafe

Името й е Червена

Галя Йотова
16.08.2013, 15:50 (обновена 19.08.2013, 07:43)

1 от 9 снимки Назад Напред

Червена

Снимка: © Галя Йотова

Докато сме чакали варварите, дали не сме станали такива?

Това е писмо, намерено сред стари книжа. Трудно е да се каже кой и кога го е писал. Съвпаденията на исторически личности, дати и събития изглежда напълно случайна.

"Мили ми .... ( не се чете) ей там, сред полето е Червената църква. Тази наша света обител стои там от векове, на пътя за града Филипопол, а оттам отиваш в Константинопол - столица, превелика и пресветла.

От Византион дойде и твоят дядо, тогава млад строител, изпълнен с плам, християнска вяра и упование в премъдрата Божия промисъл. Дойде по заръка лична на император Анастасий І, някъде между 491 г. и 518 г. Не помня точно, забравям, но бе в началото на лятото - маковете червенееха, а полето зелено се простираше под скалите на Родопа.

В малкото ни селище, обградено с крепостна стена, една утрин се появи, нарамил дисаги, присвил очи. По-късно започнаха да му викат Дикорус, също като нашия император, понеже едното му око беше черно, а другото синьо. Ей по тази странност и заради ваятелските си умения, императорът го изпрати при нас с една заръка: да издигне с мисъл, воля и сила нашия храм "Св. Богородица".

Беше изтекла доста вода от последния Вселенски събор в Сердика (342 г.), който разните му там противници ....(не се чете) се мъчеха да принизят до обикновен събор, и все още тлееха разделенията между епископите от Запад и арианските отцепници от Изток.

Съборът бе в нашата любима Сердика, в базиликата "Св. София" и ротондата "Св. Георги", ала двуострите езичета на арианската ерес палеха християните. Разколниците свикаха друг синод и нов църковен събор току до нас, във Филипопол. Не беше забравил тази подробност, императорът наш, Анастасий І*, та взе височайшото решение да даде отпор на разните му там еретици, да умножи и съхрани паметта на загиналите християни и с таз мисия да гради църкви и храмове.

А твоят дядо, моят възлюбен съпруг, мир на праха му, се появи и се захвана с голямата повеля. Не беше случаен изборът на място за църквата. Тук, в планината Родопа, боговете винаги са си у дома. Ето, съвсем наблизо още кадят камъните от езическото светилище. ..... и от тук минават керваните от Персия, Александрия и Константинопол и стигат чак до франките в Галия и остготите в Далмация.

По този път минават легионите и отблъскват на север ордите на прабългари, хуни, славяни и други варвари. При нас спират и морни пътници от Тракия на път за бреговете на Бяло море. Приемаме поклонници и пилигрими и такива, намиращи изцеление и духовен покой от мощите на мъченика, положени в мартириона**.

Голям и величествен бе градежът на църквата ни. С огромните си размери 32 м на 26 м, с високата си квадратна зала, а около нея, в четирите посоки, се издигат четири полуцилиндрични ниши - конхи. А над всичко се извисява куполът горе. На западната част, където слънцето залязва, направиха и баптистерията, в която си кръстен и ти, а до него е купелът, целият в розов мрамор, изграден от ръцете на твоя дядо.

Църквата ни цяла аленее. Тухлите й теракотни, червени, слепени с хоросан и някаква тайна римска добавка, от която и хоросанът и тухлите остават за векове. Подът пък разкрасен с мозайка, а по стените са изографисани картини от детството на нашия Исус, сцени с чудесата и мъченическите му страдания в името и славата на християнската вяра. .....

... по-късно след построяването на църквата твоят разноок дядо се спомина. Но, с Божията помощ, след него остана ти, моят...(не се чете) и Червената църква. Останаха ми и седем солида, златни монети с лика на император Анастасий І. ....... Не знам, чедо! И нива имах и волове да орат земята имах. Имах и слънцето и дъжда, и теб. Видях война и огън, видях и хубаво и лошо.

Видях да идват варвари, които рушат сътвореното преди. Видях да се въздигат нови храмове и пътища за тях да се строят. Видях хора разнолики, разнокожи и разнооки. ..... и преди и след ще има такива, които с едно око ще гледат в чуждата дисага, а с другото ще прибират златните солиди.

Видях и че светът, към който се стремим, руши света, в който живеем. Дали..... , докато сме чакали да дойдат варварите, ние, човеците, не сме се превърнали в такива. Но ти не се натъжавай, мой малък Дикорус! Истината не е в цвета на очите. Истината е помежду....."

Тук писмото свършва.

*Анастасий І се възкачва на престола на Източноримската империя през 491 г. Той е последен от т.нар. Тракийска династия (Династията на Лъв). При неговото царуване се изострят различията между двете партии в Константинопол, а съперничеството и идеологическите спречквания намират израз в конните надбягвания на Хиподрума.

Едната партия са "Сините", наследници на старата римска аристокрация, а на другия полюс са "Зелените", които като представители на младите и нови прослойки в обществото, се опитват да заемат важни политически позиции и власт. Император Анастасий І симпатизира на "Зелените" и прави редица данъчни и финансови реформи като премахва част от данъчните задължения на търговците към държавата. С тези си мерки подобрява икономиката и държавните финанси, но по-късно, ведно с обвиненията в ерес и монофизитство, водят до размирици и гражданска война. Анастасий няма наследници и умира внезапно на 88 години през 518 г.

**мартирион (martyrion) - църква - мавзолей с мощите на християнски мъченик

На 19 април 2013 г. Червената църква край Перущица е официално открита от Владимир Пенев - министър на културата в служебното правителство. Раннохристиянската базилика е реставрирана по проект на Министерство на културата и с помощта на оперативна програма "Регионално развитие" и програма "Подкрепа за паметници на културата с национално и световно значение, допринасящи за устойчиво развитие на туризма" на обща стойност 2.5 милиона лева. Изграден е асфалтов път, паркинг, информационна зала и табели.

Oще: базилика  галски легенди  перущица  църква  червената църква 


Още от Репортаж

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 17.08.2013, 19:51

1 Разказвача На Приказки | 17.08.201320:02

Вярно е само това, че има тъй наречената информационна зала.Останалото е лъжа.Няма нито асфалтов път, нито паркинг.За 2.5 милиона лева има една малка табела 75/75 см. от която е видно къде е Червената църква.Път няма защото в началото на афалтираният път има ( може би след откриването и може би поставени от охранителната фирма АЛФА) колчета, за да не може да се използва от автомобили.Има и знак забранено влизането !!!! Пътя е от плочки, а не от асфалт и по скоро е тротоар за пешеходци!Паркинг също няма нито преди, нито след тротоара !!! Единственото, което видях след 5-6 години разлика от посещенията т.е 2007-2013 е един дървен мост с поставени в основата му осветителни тела и 20 табели под стъкло с размер 25/25 см, които оформят така наречената информационна зала.Нищо друго не се е променило.Нито питам, нито очаквам отговор, но съм убеден, че направеното не струва споменатите в статията пари !!!!
   

оценка

+2 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.