Яоооооо!Ей тия три букви кънтят в ушите ми цял ден.
Всичко започна от мига, в който се забърках с една щура команда от бънджи кандидатки. От един гол (мой) ентусиазъм да видя как се скача, от любопитство и, не на последно място, от загриженост, се самопоканих на експеримента, който Валка, Невена и Цвети решават да си подарят.
Те са толкова нетърпеливи, че рано-рано палим колата, за да сме първи в скока. Прогнозата обещава хубаво време, оставаше и слънцето да е на същото мнение. Целта ни е виадуктът "Бебреш" на прохода Витиня, а там трябва да ни очакват организаторите от клуб "Адреналин". От голямото желание и не-малката скорост по магистралата сме подранили, а екипажът на "Адреналин" току-що е започнал да размотава въжета, да затяга болтове, да разпъва ластици.
Ами, ще чакаме! От моста се открива красива панорама, облаците се пропукват от ранното слънце, а добрата новина е, че вятърът е в нормата, направо не духа. Надморската височина на моста, който е и най-високият на Балканския полуостров, е 1050 м, а от моста до долу са цели 120 метра и, както се казва - "дупе да ти е яко". И като чуват това, трите кандидат-адреналинки в един глас се провикват: "Сууупер якооооо!"
Дали са били на същото мнение, обаче, аборигените-юноши от остров Пенекост в Тихия океан, които е трябвало да докажат мъжествеността си с един скок от дървена стена, завързани само за краката с едни тънки лиани.
Историята по този въпрос мълчи, но историята на бънджи скоковете тръгва точно от там. Излиза, че размерът винаги има значение, защото определяли скалата мъжественост по височината, от която се хвърлят, и по разстоянието до земята, до което стигат.
За първи път тази дива церемония е видяна през 1960 г. в серия от документална поредица на телевизия BBC и английския режисьор Дейвид Атънбъро. Една любопитна, но и трагична подробност е, че през 1974 г. английската кралица Елизабет II отива на посещение на острова и наблюдава церемонията, наричана "land diving", но, за съжаление, един от смелчаците умира по време на скока.
Причината е, че, заради височайшата особа, демонстрацията става много по-рано от обичайното време и "въжето" не е достатъчно еластично. Историята разкрива, че подобни екстремни мъжкарски замервания се провеждат и в някои части на централно Мексико, а корените са още от времето на ацтеките.
"Охоооо, и древно и ...якооооо!" - извиква в един глас моят отбор от смели момичета. Докато те попълват декларации, с които доброволно "удостоверяват" лудата си природа, аз се заглеждам в деловите действия на екипа от "Адреналин". Най-важното е екипировката и съоръженията да са изрядни и сигурни. Бънджи въжетата са изработени от високо качество екструдирани каучукови нишки, допълнително обработени и вулканизирани.
Броят на нишките е в зависимост от теглото на скачача (40-70 кг/70-105 кг), а еластичността зависи от дебелината на въжето; статична лента ограничава елонгацията или удължаването до определена точка, а дължината на бънджи въжето зависи от височината на обекта за скок.
Следва седалка или сбруя, която осигурява безопасност и връзка между въжето и скачащия, закачени "хардуер" или карабинери, но най-важният елемент са бънджи гети - основната брънка между човек и въже. Докато всички тези "софтуери" и "хардуери" се окачват на първата и най-смела Валка, по средата на моста един друг герой се готви да направи т.н. БЕЙС скок (от англ. BASE - building, antennas, spans, earth).
В първия момент не схващам какви ги дири тоя пич на парапета на моста с една раница на гърба, но пред очите ми скочи, ей така, хвърли се, полетя и след секунди от "раницата" се отвори парашут. Разбирам, че това е и най-екстремният и рисков вид скок. "Е, не, достатъчно ми е да го гледам, опити ще правя в някой друг живот", мисля си аз.
Със сигурност други са били мислите на първите бънджи смелчаци. Точно на първи април 1979 г. четирима, официално и клубно облечени, членове на екстремния клуб при Оксфордския университет, скачат от висящия мост Клифтън в Бристол. Майтап, обаче той бързо приключва с незабавния арест на благополучно приземилите се шегобийци.
Трябва да минат по-малко от десет години и през 1986 г., в Нова Зеландия, с името на А. Дж. Хакет започва съвременната история на бънджи скоковете. Неговият скок от Айфеловата кула е отразен от световните медии, а същият Хакет влиза в книгата на Гинес със скока си от кулата "Макау" в Китай от височина 233 м.
Горе-долу по същото време във Варна, едни други екстремни спортисти сформират клуб "Адреналин", но до първия истински бънджи скок минават няколко години в изпитания, тестове и упражнения. И отново, като на шега, на 10 април 1992 г. Росен Касабов прави два изпитателни скока от Аспаруховия мост във Варна.
За късмет няма арестувани и веднага след него се хвърлят още няколко смелчаци от клуба, между тях и една жена. Да, но април 2013 г. аз съм на виадукта "Бебреш", а до мен, напомпани с адреналин и безстрашие, са три супер яки момичета. Признавам, че докато те скачат, на мен сърцето ми подскача на ластик.
Мостове и виадукти, обаче, не са единствените места за бънджи скок. Такива преживявания стават и в клисури, пещери, кули. На първо място от най-невероятните локации за екстремен скок е висящият мост Royal Gorge, САЩ със зашеметяващите 321 м, следва го язовир Verzasca, Швейцария - 220 м, който става знаменитост след скока на Джеймс Бонд във филма "Златното око".
Желаещите да се направят сега на Джеймс Бонд ще трябва да се запишат предварително, да си покажат медицинското от джипито и да са с физическите данни на каскадьора на Бонд. (Аз лично предпочитам Пиърс Броснан, но кой ли ме пита.)
Следващата дестинация е най-високото място за бънджи скок в Европа - висящият въжен мост Niouc в Швейцария с височина 190 м. Само с 30 метра по-нисък, но сред страховито дефиле е най-дългият висящ мост Last Resort в Непал - 160 м. От там обещават дълъг свободен полет и очарователни гледки, но аз наблягам на определението "страховито".
Моят фаворит е мостът Виктория Фолс в Замбия на 152 м, в близост до водопада Виктория над река Замбези и освен скок от високо, като бонус получавате свежи пръски и освежаваща баня. Възможностите за бънджи по света са големи, високи, екстремни, но и скъпи. Най-близо до нас е мостът над канала Коринт на 79 м. Не изумява с височина, но пък е шанс да се прескочи от континентална Гърция в полуостров Пелопонес.
Нашето приключение на виадукта "Бебреш" завърши, за моя радост и успокоение, с един последен, троен скок във въздуха, но на твърда и сигурна земя и с бойния вик: Якооооо!
