Нов паваж, скъпи кошчета за боклук и основата на нещо, което ще бъде банкомат. Никога няма да познаете мястото: това е входът на онова, което някога се наричаше Женски пазар в София.
Е, сега вече не е пазар и никога няма да бъде. Зад загражденията, които са заели две трети от площта между улица "Екзарх Йосиф" и булевард "Сливница", се издига нещо като мол с дървена конструкция. Що се отнася до останалата една трета от пазара - тя беше реконструирана още преди две години. Сега всички продавачи на плодове и зеленчуци, грънчари, цветари и бакали са преместени там.
Пазар, превърнат в "мол"?
Новият "мол" изглежда прилично - поне това, което се вижда зад и над огражденията. За сметка на факта, че очевидно мястото, което до миналата година беше символ на евтината търговия в София, вече го няма - има надпис. Пише "Женски пазар", с нови букви. Монолитният вход под надписа е оформен поне от две посоки: едното откъм улица "Екзарх Йосиф", а другото - откъм "Кирил и Методий".
Освен "мола", (в който няма да има щандове за плодове и зеленчуци) зад огражденията се виждат още детска площадка и зелени площи. Вътре се е изпънал заспал работник. За малко да си изпросим боя, докато го снимаме.
Въпреки реконструкцията, мястото не изглежда по-сигурно
Някогашните обитатели на Женския пазар не са изчезнали, просто са се преместили: и тумбите ромски деца, и проституиращите мъже и жени, и нелегалните продавачи на цигари. Сега те обитават сградите и дворовете около улиците "Кирил и Методий" и "Цар Самуил".
Откъм "Екзарх Йосиф" върху рибарско столче седи единствено дядото, който от години проси, подрънквайки с монети в жълта кутийка от крем. Но сега неговата опърпана фигура ярко контрастира с новата обстановка. Зад него магазинът за платове е превърнат в заложна къща. Циганско семейство се подпира на решетката на затворен магазин. "Ядките се преместиха", пише на табелата до тях.
Ремонтът убива търговията
Повечето от доскоро съществувалите магазини между "Екзарх Йосиф" и "Кирил и Методий" са затворени или седят празни.
Разговаряме с продавачката в сирийския магазин "Дубайска шатра". Магазинът се държи от Ахмед, когото обаче не можем да намерим.
Той притежава три магазина, като два от тях са на "Цар Симеон", а третият е точно срещу загражденията. Продавачката седи без работа. „Основната разлика между сега и времето отпреди ремонта е, че клиентите драстично намаляха. Оборотът спадна наполовина. Вижте какво е - никой не минава. И кой да мине, като всичко е заградено и тротоарът е широк половин метър?"
Другата продавачка в магазина откъм "Цар Симеон" потвърждава намаляването на клиентите и твърди, че не е заради увеличения брой арабски магазини на улицата (факт, който може да се обясни с увеличаването на броя на сирийските имигранти). "Че има повече конкуренция - има. Но просто не идват клиенти."
И двете жени с нетърпение очакват загражденията да паднат, което е планирано за 1 август. Продавачът на керамични изделия, който сега се е изместил в края на пазара, чак до булевард "Сливница", споделя, че от 1 август ще работи в „мола". "Наемът ми ще бъде 1000 лева на месец - колкото и преди, но ще съм на закрито. Вътре ще организираме и грънчарски курсове за децата - елате", кани ни той.
Не се прави така
Всички продавачи, с които разговаряме обаче, са единодушни: ремонтът е продължил прекалено дълго - почти година, и затварянето на огромния периметър е повлияло на абсолютно целия бизнес наоколо. За сведение - на табелата на входа на пазара пише „Срок за изпълнение: 155 дни".
Скулпторът Тео Бонев, който държи ателие за лазерни услуги в района, също смята, че затварянето на две трети от Женския пазар по този начин не е разумно.
"Постройката изглежда хубаво, но трябваше да се работи поетапно: да затворят един участък, след това друг. Не може да убиваш търговията, като заграждаш цялото място по този начин".
Малки деца - големи проблеми
Той възнамерява да започне артистични инициативи в района веднага, след като махнат загражденията. "Ще рисувам голям формат портрети на малки деца", казва Бонев, имайки предвид ромските хлапета, които се движат на тълпи в района. Съвсем между другото, той се е заел и с образователна инициатива. "Като дойдат да ми просят пари - ги карам да кажат азбуката, иначе нищо не им давам".
От екипа на Webcafe.bg искаме да снимаме група малки ромчета, но те се разкрещяват и дори стават агресивни. "Не, не!" - крещят. "Страх ги е да не ги видят в интернет" - уточнява продавач от друг магазин наоколо. "Някой им е казал, че е опасно да ги снимат".
Гетото пред сарашката работилница
В близост бедняшка група е застанала до прашасала витрина на "Сарашка работилница". Дали въобще работи този магазин за изработка на юзди и седла е твърде неясно. Сигурното е, че тези мними обитатели трудно ще напуснат, въпреки опитите за модернизация на култовото за София царство на евтинията.
Хората, които работят или живеят в района, се оплакват от гетото, формирано наблизо във вътрешния двор на няколко стари къщи. "Много хота живеят там нелегално и спят в кашони. Никой не може да каже колко души са, но някой непрестанно влиза и излиза оттам".
Разнебитените сергии станаха лъскави щандове, надупчените пътеки бяха покрити с нов паваж, камарите с боклук отстъпиха място на фонтани - Женският пазар загуби характерния си облик, но не и своята атмосфера, която не властите, а хората създават.
Това не са клиенти на моловете.
