Странджа, самодивата | webcafe.bg
Webcafe

Странджа, самодивата

Цветана Георгиева 11.05.2014, 13:19 (обновена 19.05.2014, 12:52)

1 от 21 снимки Назад Напред

странджа

Снимка: © Цветана Георгиева

Горното течение на река Велека

Видяхме я зелена, измамно гостоприемна и почти без горяни. Странджа, която не стана манджа. Захабеният рефрен изскочи, когато малката ни група тежко екипирани скитници подмина задрасканата табела на София. И започна 6-дневна обиколка в най-слабо населената територия на България - планината на тракийските светилища и нестинарите.

Самодивата Странджа има особена енергия, ако не сте го усещали, сигурно са ви казвали. Изживяването е повече от лично, така че скромно ще изредим няколко сетивни провокатора - Бегликташ, Индипасха, Мишкова нива, карстовите пещери и легендите за гроба на египетската богиня Бастет до Градище, човъркали с извънземна упоритост в ума на Людмила Живкова.

Има и една друга мистерия, но в бъдеще време. Какво ще се случи със Странджа? В раниците си сме натоварили и усещането, че сме я спасили от бетон, но местните хора бързо го разсейват - и казват, че монетата бързо може да се обърне след изборите. Но само за най-атрактивната й част.

Още не знаем какъв ще е новият общ устройствен план (ОУП) на Царево. За протокола - предишният вариант включваше курортен комплекс с 20 000 легла при село Варвара, три вилни зони и игрище за голф - от брега на Черно море навътре в природния парк, който е най-голямата защитена територия в България.

В ничия сезон в началото на май там вече цъфти лилавата зеленика, птиците изнасят среднощни симфонии, пепелянки и усойници се излюпват в надигащите се води на река Велека. Следваме поречието й в продължение на няколко дъждовни дни, докато изпълзим до крайната точка - Синеморец.

По пътя през гората срещаме опразнени къщи, изоставени ферми и обезлюдени села, в които времето е спряло, а пулсът на живота се забързва с празниците и летните ваканции. Там очакванията за промяна и възход са далеч по-скромни и притихнали, отколкото в напористия да набъбва Ахтопол, например.

Самотно

Старица на преклонна възраст и едно куче с кангалска кръв - това бяха единствените обитатели на нестинарското село Българи, които срещнахме. Излишно е да се споменава, че магазинът и малката кръчма бяха затворени - или поне работят само в определени часове от деня, които не съвпаднаха с престоя ни там.

Иначе всеки 3 юни Българи се пръска по шевовете заради танците върху жарава с гаранция за запазена автентичност. Съседните села Кости, Граматиково, Сливарово и Кондолово оформят т.нар. пет странджански нестинарски села, които привличат стотици любопитни туристи по това време на годината, но не се оказват достатъчен източник на препитание за цялата година.

Навътре в планината и далеч от морето хората се спасяват с каквото могат - дърводобив, животновъдство, пенсии и пари от децата далеч от тях, дребна търговия. А ромското семейство, което ни застигна край отдавна изгасналата фурна за хляб в село Кости - със събиране на билки, гъби и горски плодове. "Голямо е мъртвило", казва майката с примирен тон - "но пък е спокойно и много красиво".

Къде са хората?

„Преди 15 години ни плашеха, че много пари ще се изперат в строителството, а ние ще останем на сухо". Тези думи ни посрещат в полупразния Синеморец - в полите на Странджа и на един хвърлей разстояние от сладко-солената среща на река Велека и Черно море.

Намираме хора, които не съжаляват, че селото избегна бетонната съдба на Слънчев бряг. Но пък се застрои достатъчно хаотично, за да дойде закономерният туристически отлив в последните години. „Тук идват предимно възрастни хора, активният сезон е само два месеца", разказва възрастната жена.

Голямата й къща е съвсем празна. Без да я питам, веднага изстрелва една от причините - Черноморският ни туризъм е предимно алкохолен, а в Синеморец няма много места, където да трещиш до зазоряване. В бранша е от достатъчно години, за да разбира прекрасно, че успех може да се постигне без грандоманките комплекси, а с природен и алтернативен туризъм.

За други обаче е трудно да си представят, че може да се печели от туристи, които се интересуват повече от природата и ценят на първо място своето спокойствие, отколкото цените на водката и нощния живот. Като клиента на една синеморска кръчма, който се тюхка от тежките облаци и че още никакви хора не са притигнали.

Това са двете страни на битката за Странджа, която рано или късно ще навлезе в нова активна фаза. А дотогава тази самодива ще продължи да примамва. Видяла е достатъчно войни през дългата си история, но винаги е печелила сърца.

Oще: велека  гора  планина  преход  синеморец  странджа  туризъм  черно море 


Още от Репортаж

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

2 Bichkiiata | 13.05.201401:47

Бойчев и да си носиш вълнените гети и корави високи туристически обувки, че на Бегликташ майката си евало от змии....
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 28.02.2012, 12:47

1 Boicho Boichev | 12.05.201412:23

Сега, напролет, в май, там природата е невероятна- всичко е пищно, буйно, зелено.Най-добрият подарък, който човек може да си направи е поне ден в планината.Всички са прекрасни, всяка има своето очарование- и Странджа , и родопите, и Стара планина- всички.Преди седмица бях в Родопите, преди два дни - в Странджа.Не подлежи на описание-не може да се възприеме толкова красота, камо ли да се опише!Един ден в планината зарежда човека поне за седмица напред.
   

оценка

+5 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.