Пет дни из Северозапада | webcafe.bg
Webcafe

Пет дни из Северозапада

Весела Николаева 19.08.2016, 17:04 (обновена 24.08.2016, 17:40)
Рабишкото езеро до Белоградчик

Снимка: © Кирил Кирилов

Рабишкото езеро до Белоградчик

Понякога на човек му се иска да избяга из красиви места и да пътува, но няма много време. За такива случаи сме ви подбрали маршрут за една бърза обиколка на три северозападни области с част от основните им забележителности.

Ден 1 - тръгване

Тръгване рано сутрин по магистрала „Хемус" (aко идвате от юг) или през Плевен (ако сте от изток) и пристигане във Враца. Разходка из града, разглеждане на Историческия музей и Етнографски комплекс „Софроний Врачански". В сградата на музея е градската Художествена галерия, там е изложено и Рогозенското съкровище. Намира се в самия център, до централния площад - няма как да го пропуснете.

Също в центъра са и две кули - Куртпашовата и Кулата на Мешчиите. Предполага се, че са построени XV-XVI век или по-рано, в началото на османската власт на Балканите.

В Етнографския комплекс може да видите възрожденски къщи и експозиция на типичен интериор от богат градски дом от периода.

Интересна забележителност във Враца е Музеят на файтоните, единствен в България. Намира се в Етнографския комплекс и в него са изложени произведения - гордост на врачанските майстори. Допреди няколко десетилетия, преди автомобилите, старопланинският град е бил център на файтонджийството с продукцията на Мито Орозов, стигала чак до Западна Европа.

За обяд във Враца препоръчваме комплекс „Чайка" - намира се по пътя към проход Вратцата, към с. Згориград. Там има и хотел, в случай, че искате да преспите сред Врачанския Балкан. В момента във Враца се доизгражда нова водопроводна мрежа и не е рядкост спирането на водата в по-централните части, затова съветът ни е да избягвате да спите близо до центъра на града. След като сте приключили с обяда, една разходка до пещера „Леденика" - пътят е покрай „Чайка"- следвайте табелите или питайте. До пещерата започва резерват „Врачански карст". Следобедът е подходящ за разходка в Балкана - може да си изберете пътека от маркираните и описани маршрути на Природен парк „Врачански Балкан"

Възможност за преспиване е и Младежки еко лагер в с. Очин дол, но задължително се обадете предварително. Лагерът е със статут на хостел, наскоро ремонтиран.

В селата наоколо също има доста семейни хотели и къщи за гости. За късния следобед и вечерта имате два варианта - единият е да преспите във Враца или района, като се наслаждавате на планинската прохлада и гледката. Може да видите и водопад Врачанска Скакля - най-високият на Балканите, за съжаление непризнат, защото не тече постоянно. Имайте предвид, че ако ще обикаляте маршрути във Врачанския Балкан, ще ви трябва повече време и може да преспите в района.

Дунав при о. Есперанто | снимка: Център за културно-историческо наследство – Оряхово

Дунав при о. Есперанто, снимка: Център за културно-историческо наследство - Оряхово

Ден втори - Оряхово

От Враца в късния следобяд или на следващия ден тръгвате за Оряхово. Пътят е хубав, поддържан и прав - през равнина. Може да хванете автобус от Враца. Влак няма. В Оряхово ви очаква „Шато Бургозоне" - винарска изба, която предлага дегустации на място, разходка из лозята си наоколо и приятно похапване. Предварителното обаждане е препоръчително. Може да спите в близкия хотел на устието на река Огоста, а ако не ви е страх от дунавските комари - да разпънете палатка. Задължително за градовете край Дунав са репелентите срещу комари.

В центъра на Оряхово е църква „Свети Георги", паметник на културата, както и Историческия музей. Запазени са и много стари къщи, от които си личи атмосферата на типичната дунавска градска култура - често двуетажни, с видимо западноевропейско влияние.

На запад от града, на около километър, са останките на средновековна крепост „Камъка". Според проучванията тя е построена при Първата българска държава, многократно поправяна и достроена, тя вероятно е съществувала до XVI век, когато Османската империя разрушава много крепости, за да не се използват за бунтове от населението. Точно срещу брега на Оряхово е остров Есперанто - малък дунавски рай с пясъчни плажове и гори, идеално за посещение през топлите дни на късното лято и есента.

Ако искате да обиколите острова, както и останалите забележителности и да дегустирате в „Шато Бургозоне", по-добре преспете в Оряхово. Съвсем наблизо е АЕЦ „Козлодуй", в която периодични има ден на отворените врати и може отблизо да видите как мирният атом дава електричество.

Ден трети - към Видин през Лом

След Оряхово в края на ден втори или сутринта на ден трети продължаваме на запад към Видин. Препоръчваме да минете през Лом, където също може да се разходите по центъра и да разгледате старите къщи на богатите ломски търговци и банкери. Малко отклонение - Лом е родното място на писателката Яна Язова, а през XIX и първата половина на XX век градът се развива като център на търговията и транспорта по Дунав.

„Към 1869 г. в него е имало около 120 магазина, 148 търговски кантори, 175 бакалници, 34 кафенета, 6 хотела, 2 мелници", разказват от общината.

Както и в Русе, Видин, Лом и Оряхово, дунавските градове са имали по-близки връзки с Виена, отколкото със София и вътрешността на страната. Практика е децата да учат в университети по поречието на Дунав, да се ходи на разходка и на почивка с кораб до Виена и там да се поръчват облеклата, мебелите, дори съдовете за хранене.

От Лом продължаваме към Видин - ако не спите в Оряхово, е станало време за настаняване в хотела и вечеря във Видин. Ако сте преспали и вече е ден трети, време е за обяд във Видин.

Малка особеност на Видин е, че музеите работят с чиновническо работно време, а "Баба Вида" затварят в 17 ч. Един ден за разглеждане на Видин общо взето не стига напълно, но поне за най-важното ще стигне. В центъра на града има синя зона до 18 часа, но разстоянията там не са големи и може да паркирате някъде наблизо или пред избрания хотел - всички имат паркинг. За обяд и закуска в града препоръчваме „Феникс кафе" - за него прочетете тук. Също за обяд и за вечеря - ресторанта - корабче „Дунавь", закотвен до крайбрежния парк, точно срещу Художествената галерия „Никола Петров". Задължително опитайте дунавска риба и тарама хайвер. Там продават и местни вина, а наливното на канички е на „Боровица" - бутикова изба до Белоградчик. Бялото е превъзходно, много подхожда на пържената риба, а за лека пикантност - започнете със саламура - вид рибена чорба. „Боровица" продават и във „Феникс кафе".

Започваме обиколката - през централния площад се стига до Стамбол капия, главната порта на стария Видин. След нея се навлиза в по-старата "османска" част на града. Може да разгледат красивите къщи в стил Виенски сецесион, някои дори са реставрирани. Може да минете по брега на Дунав, където е градския парк със сенчести алеи. В края му е Баба Вида, както и Синагогата, която не е в цветущо състояние. Някога е била най-красивата синагога на изток от Виена, сградата с най-добра акустика в България, построена с даренията от местната еврейска общност. След заминаването на повечето евреи от града в края на 40-те години, тя спира да работи, използвана е като склад, а заради спор в собствеността дълги години никой не се грижи за опазването й и бавно се разрушава.

Баба Вида, Снимка: Тихомир Е. Младенов

Във Видин е Кръстатата казарма, сега музей на градския бит и култура. Намира се пътя от Баба Вида към центъра, като се отклоните по една от улиците навътре от крайбрежния парк. Най-добре вижте на карта или питайте. В карето около Казармата, Синагогата и центъра се намират Видинската митрополия и Джамията на Осман Пазвантоглу. До тях е старата турска поща, сега Туристически център. Пощата е паметник на културата, най-старата запазена пощенска сграда в България. В двора на близката Митрополия се намира църквата „Св. Пантелеймон", построена през XVII век. В нея са служили Софроний Врачански и първият български екзарх Антим I. За да я видите, трябва да се обадите в Митрополията. В четвъртък сутрин обикновено е свободно отворена.

Отсреща е Джамията на Пазвантоглу - действаща е, в нея ходи малката мюсюлманска общност в града. През по-голяма част от деня е отворена и задължително влезте, за да разгледате. Имамът ще ви разкаже историята й, както и легендите около създаването й. Във видинската джамия не задължават влизащите жени да се покриват, нито правят забележка, ако сте в лятно облекло. Поради историята на града, там религиозните лица са много толерантни, ходят си взаимно на службите, празнуват заедно и въобще не одобряват разни радикални течения и средновековни ограничения.

Джамията на Пазвантоглу е единствената в света, на чието минаре няма полумесец, а обърнато сърце - знак за равенство и любов между всички хора, независимо от религията им. До нея е малка библиотека, построена от Пазвантоглу за майка му. Ценните книги от нея отдавна са отнесени в София и Истанбул, останала е само сградата. Предполага се, че това е била първата обществена библиотека в Османската империя - или поне засега няма данни за по-стара. Възможно е някъде в днешна Турция и в Гърция да е имало и преди това, но по българските земи Пазвантоглу е първият, създал библиотека със свободен достъп, със скъпи и редки книги. Повечето са били светски, романи, научна литература, книги на модерни за онова време философи.

След разходка по крайбрежния парк и може да влезете в Художестваната галерия, както и да видите представленията в театър „Вида" - това е първата сграда в България, построена специално за театър.

От централния площад, в обратна посока на Дунав, тръгва пешеходна търговска улица. В края се намира музей "Конака", а по пътя все още има останали много къщи от 20-те и 30-те години, някои от тях реставрирани. Успоредно на пешеходната, но за коли, е улицата, която води до катедралния храм "Св. Димитър" - вторият по големина в България след Александър Невски.

За нощувки във Видин препоръчваме хотелите "Дунав" на крайбрежната, близо до областното управление, или "Анна-Кристина".

Възстановка на праисторическа къща до Белоградчик, снимка: Иван Миладинов

Ден четвърти и пети - Белоградчик

След преспиването и разходката, се продължава към Белоградчик. Там главните забележителности са крепост „Калето", Историческия музей „Пановата къща", който се намира в автентична стара къща, Природо-научният музей (единствен в цяла Северозападна България), Художествената галерия. Може да се разходите в околностите, както и да се свържете с местни колоездачи, за да карате колело по някой от веломаршрутите. Археологическото дружество в Белоградчик предлага съдействие за разходи, по време на които ще ви разкажат за историята на района. Най-известните пещери наоколо са „Магура", „Венеца", "Лепеница" и „Козарника". За преспиване в Белоградчик препоръчваме хотел „Скалите", къща за гости „Джая", в близкото село са Стакевските къщи, от чиято кухня сме чували само хубави отзиви. В „Хан Мадона" на няколко километра в посока София предлагат хотел, къмпинг и ресторант с традиционни местни специалитети. За хранене в Белоградчик вариантите са - ресторант „Скалите" в хотела (добър), ресторант „Мислен камък" (има много какво да се желае) или някой от по-малките, тип пицария-скара-кафене. До няколко месеца ще отвори новият ресторант „При Иван", за който ние лично гарантираме - вкусна балканска кухня и подбрана винена листа.

В Белоградчик - до крепостта може да се стигне пеш от града, а може и с кола - пред крепостта има паркинг. Не е приятно в най-голямата жега, защото напича и става много горещо, а и въздухът е по-разреден, защото сте в планина. Това означава да използвате слънцезащитна козметика. За подробна информация за забележителностите в центъра на града е Туристическия център. Близо до „Калето" е Астрономическата обсерватория, която също е отворена за посещения, но е добре да се обадите предварително. Ако си падате по дегустации на вино - такива предлагат в избите „Магура" и „Боровица", след предварителна заявка.

Предполагаме, че за забележителностите в Белоградчик ще трябват поне два дни, ако включите обиколка на пещери и винен туризъм, а също и ако карате колело.

Специалитетите на местната кухня около Белоградчик са бел муж - ястие от прясно сирене; косачко кисело - нещо като първообраз на таратора; зеленчукови ястия като постни баници, ястия със сухи чушки, качамак. Районът около Видинско е известен и със сорта вино Гъмза, позабравен в последните години, но сега славата му започва да се връща, а много винарни предлагат чиста Гъмза, розе от него, както и купаж с други червени.

Проход "Вратцата", снимка: Красимир Лаковски, ПП "Врачански Балкан"

За връщане от Белоградчик в посока София препоръчваме да се мине през Петрохан - там движението е много по-малко. Пътят не е идеален, но е добър и не се притеснявайте от завоите - кара се спокойно и не са по целия път. За пътуващите на изток - до Монтана пътят не е много натоварен и е достатъчно добър. Проблемът е между Враца и Ботевград, където има много завои и стеснявания, а дори и при ограничения, тежкотоварните камиони продължават да се движат, предизвиквайки задръствания и катастрофи.

Цялата 5-дневна обиколка на Северозапада е малка част от всичко, което си заслужава да видите. Но - толкова ще ви хареса, че ще се върнете отново.

Текстът е публикуван в severozapadnabg.com с оригинално заглавие "Маршрути из Северозапада за пет дни"

Oще: белоградчишките скали  враца  врачански балкан  врачански карст  еко лагер  етнографски комплекс софроний врачански  комплекс чайка  кулата на мешчиите  куртпашова  леденика  пет дни из северозападна българия  плевен  северозапад  северозападна българия  хемус 


Още от Репортаж

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.