Brexit и българските майки в Лондон | webcafe.bg
Webcafe

Brexit и българските майки в Лондон

Гергана Янкова-Димова 26.06.2016, 10:05 (обновена 28.06.2016, 11:07)
brexit

Снимка: © Getty Images

„Когато един британски собственик на магазин ми каже „ние трябва да се самоуправляваме", той се позовава на традиция на парламентарна суверенност, която датира от периода на Английската революция... Това е различно от Германия, например, която от Римската империя е свикнала с много слоеве на авторитет, от средновековния град... до Райха."

За българските майки, които гледаха как децата им ритат топка в парка на Уудфорд Грийн, в североизточната част на Лондон, Brexit не беше просто част от новините през уикенда.

Работата им, престоят им и бъдещето на децата им беше заложено на карта. Разговорът беше необикновено напрегнат:

„Когато дойдох в Лондон през 2001-а, можех да си взема час при доктора за същия ден. Сега, ако не преувелича, че почти умирам, трябва да чакам една седмица."

„Аз кървях обилно в 4-ия месец на бременността и се наложи да чакам 8 часа, за да ме види доктор в спешното отделение. Накрая се оказа, че в болницата няма техника, с която да проверят дали зародишът има пулс."

„Преди 10 години нашите съседи са успели да запишат децата си в Чърчфийлдс (училището с най-добра репутация в района), но след влизането в ЕС останахме в Рейлодж. Там има такъв недостиг на учители в клас от 30 деца, че няма кой да им сменя книжките."

Всички въздъхнаха.

„През 2004, когато работих на щанда за парфюми в Селфриджес (луксозен магазин в центъра на Лондон), и дойдоха полякините, всичко се промени мигновено. Те бяха агресивни, продаваха добре и заместиха англичанките, които се церемоняха да забършат, ако нещо се е изляло на пода."

„Имам позната, която лъжеше, че е самотна майка, за да ползва безплатна квартира. Службите я следели и й направили снимки с мъжа й. После я осъдиха."

„Мамо, имам сопол!"

Петър, детето - чудо, което все пак се беше родило от гореспоменатата майка, разведри напрегната атмосфера. То беше едно от онези деца, които и като численост, и като качествени изменения, си заслужават собствена категория - децата на Европейския съюз.

Те пътуват от бебета по самолетите, говорят два езика свободно и много трудно разбират как така Лондон не е в България - не е ли всичко една държава?!

Специално Пепи много обичаше дядо си Манол в село Драгойново и съвсем естествено кръсти кучето в селския двор Ранджит - като неговия приятел-индиец в училище. Някой ден той щеше да учи за Brexit в училище, но сега просто много му се риташе топка.

Икономистите са против Brexit, Brexit е против имигрантите (Kubik 2016)

Горният разговор е забележителен, не само защото е навярно представителен за много подобни разговори на 65 000-те българи, които живеят в Кралството, а защото той представя един парадокс -

имигранти се оплакват, че има прекалено много имигранти!

Сега си представете, че сте кореняк англичанин, който не може да се вреди при доктора, който от години му лекува артрита, защото българското съседче е вдигнало температура. Така може да се разбере колко е лесно да се „продаде" на едно общество със западаща здравна и образователна система митът за „лошия" имигрант.

Статистиката сочи обаче, че „увеличението в националното неравенство през 1980-те, голямата концентрация на цената на това неравенство в определени райони и нашата обща неспособност да обърнем внимание на този проблем, обясняват много повече резултата от референдума, отколкото финансовата криза или смяната в миграционните потоци" (Bell 2016).

Проблемът е класически: имаме резултат (икономически упадък) и два предхождащи процеса, които протичат едновременно - имиграция и членство в ЕС, от една страна, и политиката на правителството, от друга. Въпросът е кое от тези две обяснения носи по-голяма тежест и кое е първопричината. То е като да те боли гърлото от бактерия и вирус, но да не си сигурен кое първоначално е предизвикало ангината.

Разбира се, има и трето обяснение, което помогна до голяма степен да се постави акцентът върху имигрантите, а не върху правителствената политика. Тази причина е тероризмът.

Атентатите в Брюксел и Париж спомогнаха да се прокрадне съмнението, че имигрантите са потенциално опасни. Тази потенциалност, т.е. идеята, че нещо е възможно, макар и малко вероятно, окончателно канализира гнева и неудовлетвореността от капитализма и демокрацията срещу имигрантите и ЕС.

Плавно, но необратимо, се насложи образа на „лошия" имигрант върху образа на работливите и интелигентни имигранти.

„Опаковката" на идеята за Brexit: Независимият суверен

За да продадеш една идея на обществеността, трябва да я сложиш в привлекателна опаковка. Идеята за Brexit беше „облечена" в идеята за независимия суверен. За някои наблюдатели англичаните, които са гласували „за" са глупави, безразсъдни или просто надменни, но според английския историк Тимоти Гартън Аш, идеята за независимост има особен резонанс във Великобритания поради своята историческа обусловеност.

„Когато един британски собственик на магазин ми каже „ние трябва да се самоуправляваме", той се позовава на традиция на парламентарна суверенност, която датира от периода на Английската революция... Това е различно от Германия, например, която от Римската империя е свикнала с много слоеве на авторитет, от средновековния град... до Райха."

На второ място, според Аш, идеята за суверена е толкова значима, защото Англия не е имала формиращия опит на война, поражение, загуба, окупация и фашистко или комунистическо управление през 20 век. Поради това, страната е влязла в Европейската икономическа общност предимно по икономически, а не геополитически причини.

На трето място, според Аш, британската идея за независимост се подхранва от Маргарет Тачър, която пише в мемоарите си за „фундаментално не-английската гледна точка на Европейския Съюз." Тя остави след себе си две поколения евроскептици, сред които е и Борис Джонсън.

От тази историческа гледна точка, това че Великобритания е получила отстъпки от ЕС, като това да плаща най-малко членски внос от всички държави като част от БВП, да не влиза в Шенген и да запази паунда не е привилегия, а нещо, което ѝ се полага.

Актьорите: Борис Джонсън: „Кажете ми какво става и защо това не е добре за Великобритания"

Нито една добра политическа игра не може да се състои без публичните фигури, които да онагледят идеите за публиката. В случая "Brexit", политиците се оказаха ненадминати в кабуки - „японско театрално изкуство, в което актьорите използват маски, грим и илюзии... т.е. стилизирано, но безсмислено позиране" (Moravcsik 2016).

Brexit се зароди като опортюнистична игра за спечелване на парламентарните избори и за разрешаване на вътрешнопартийни противоречия. Отличникът на Brexit, Борис Джонсън, два пъти кмет на Лондон, е и бивш брюкселски кореспондент на „Дейли Телеграф".

Аш споменава случай, когато Джонсън е влетял със закъснение на конференция в Брюксел, и е казал: „Кажете ми какво става и защо това не е добре за Великобритания."

След като сменяше курса си като „количка за пазаруване в супермаркет", той най-после реши, че неговият политически шанс е в Brexit.

Другият важен актьор е Майкъл Гоув, министър на правосъдието, който се смяташе за абсолютно токсичен за Консерваторите като министър на образованието, преди да бъде уволнен, поради огромната ненавист на учителските съюзи.

Не на последно място политическото кабуки се изпълнява от лидера на опозиционната партия Корбин, „чиято отдаденост на Европейския съюз съперничи на моята отдаденост на магданоза" (Корел 2016).

Печелившите и загубилите: Неясни

Според английския философ Тък (2016), референдумите са модерно изобретение, което позволява на обществото - иначе „спящ суверен" - да се събуди и самоизрази. От тази гледна точка, Brexit е успешен. Наред с това, обаче, навярно ще спечелят бизнесите, които ще си осигурят по-пряко влияние върху правителството.

Когато питат медийния магнат Рупърт Мърдох защо толкова се противопоставя на оставането на Великобритания в ЕС, той отвръща: „Това е лесно. Когато отида на Даунинг Стрийт, те правят каквото кажа. Когато отида в Брюксел, те не ме забелязват."

Навярно печели също и „Ислямска държава", защото тя постави камъчето на съмнението (в имигрантите), което настрои европейските държави една срещу друга.

Графата за загубите е съвсем непълна. Претърпя (временен?) провал идеята за мултикултурна и космполитна демокрация, както и идеята, че държавата може да съществува независимо от териториалните граници.

Със сигурност репутацията на социологическите проучвания рязко спадна, особено след като не успяха да предскажат и резултатите от парламентарните изборите през май 2015 г.

Политолозите не успяха да предскажат Brexit, може би с изключение на Хабермас, който още през 2013 година загатва в „Европа: Колеблив проект", че референдумите в Англия и Скандинавските страни биха била отрицателни. За истинските важни загуби е още много рано да се говори - зависи как множеството частни интереси ще се споразумеят за пренареждането на картите.

Междувременно майките в парка задърпаха припряно децата си към къщи. Събираха се облаци. В Лондон щеше да вали.

Oще: brexit  английско здравеопазване  англия  брекзит  българи в лондон  българи в чужбина  великобритания  дейвид камерън  европейски съюз  ес  избори  икономика  имигранти  ислямска държава  работа във великобритания  работни места  референдум  тероризъм 


Още от Репортаж

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 21.03.2013, 09:59

2 Jan Bibijn | 26.06.201616:32

Какъв кремъл бре оли
   

оценка

+3 -2

Регистриран на: 28.09.2010, 14:22

1 Pavur Pezev | 26.06.201615:10

...майките припряно заритаха чааветата към дома.една сянка надвисна над Лондон.сянката на Кремъл.щеше да има война.
   

оценка

+2 -4

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.