Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Вишеград - отхвърлената забележителност

Крепостта Вишеград е една от най-запазените родопски крепости. 

На снимката: изглед към близкото село Островица и върха, на който е разположена по-голямата крепост от същата епоха - Моняк. Снимка: Христо Узунов
Крепостта Вишеград е една от най-запазените родопски крепости.

На снимката: изглед към близкото село Островица и върха, на който е разположена по-голямата крепост от същата епоха - Моняк.
Някои от съхранилите се до днес стени достигат до 8 метра височина. Снимка: Христо Узунов
Някои от съхранилите се до днес стени достигат до 8 метра височина.
Активно използвана през Средновековието, тази крепост води началото си от Античността. Построена е от тракийското племе Койлалети, обитавало околните земи. Снимка: Христо Узунов
Активно използвана през Средновековието, тази крепост води началото си от Античността. Построена е от тракийското племе Койлалети, обитавало околните земи.
При разкопки през 70-те години, на територията на крепостта са открити следи от землянки и основи на пещи. Снимка: Христо Узунов
При разкопки през 70-те години, на територията на крепостта са открити следи от землянки и основи на пещи.
Дупките за дървените греди, поддържали пода на втория етаж, все още могат да се видят в стените. Снимка: Христо Узунов
Дупките за дървените греди, поддържали пода на втория етаж, все още могат да се видят в стените.
По план и по размери крепостта е типичен феодален замък от Средновековието. Според историците е служила за резиденция на владетеля на областта Ахрида. Снимка: Христо Узунов
По план и по размери крепостта е типичен феодален замък от Средновековието. Според историците е служила за резиденция на владетеля на областта Ахрида.
Редица исторически източници обвързват Вишеград с кръстоносните походи и коронацията на Анри Фландърски за владетел на Свещената римска империя. Снимка: Христо Узунов
Редица исторически източници обвързват Вишеград с кръстоносните походи и коронацията на Анри Фландърски за владетел на Свещената римска империя.
Днес никой не се трогва от миналото величие на отбранителното съоръжение, което вместо туристи посреща поредния вандал, решил да запали огън в стените на крепостта. Снимка: Христо Узунов
Днес никой не се трогва от миналото величие на отбранителното съоръжение, което вместо туристи посреща поредния вандал, решил да запали огън в стените на крепостта.
Освен опожарени стени, на това място могат да се видят и следите от вече отстранени железобетонни инсталации, вероятно част от някогашните въжени линии, пренасящи руда за намиращия се в близост оловно-цинков комбинат. Снимка: Христо Узунов
Освен опожарени стени, на това място могат да се видят и следите от вече отстранени железобетонни инсталации, вероятно част от някогашните въжени линии, пренасящи руда за намиращия се в близост оловно-цинков комбинат.
И все пак красотата на това живописно място не може да бъде скрита от купищата боклуци, разпилени край него. Снимка: Христо Узунов
И все пак красотата на това живописно място не може да бъде скрита от купищата боклуци, разпилени край него.
Въпреки уникалността на крепостта нито една табелка не указва пътя до нея, а тъмни субекти редовно палят гуми и изхвърлят отпадъците си край древните руини. Снимка: Христо Узунов
Въпреки уникалността на крепостта нито една табелка не указва пътя до нея, а тъмни субекти редовно палят гуми и изхвърлят отпадъците си край древните руини.

През 1971 г., край бреговете на язовир "Студен кладенец", близо до кърджалийския квартал "Гледка", започват археологически проучвания. В следващите няколко години при тези проучвания ще бъдат разкрити 17 тракийски надгробни могили, няколко тракисйки светилища и 2 крепости.

Една от тези крепости е Вишеград.

Разположена е в землището на едноименното село, на живописен скалист връх от десния бряг на река Арда. Името ѝ е със славянски произход и означава "висок град". Сред местните обаче е позната и като Хисар Юстю или "горната крепост".

Надвиснала над малкото село Островица, тази крепост е спрягана за най-запазения средновековен замък в Родопите.

Причина за това са няколкото добре съхранени стени, достигащи височина от почти 8 метра, в които ясно се виждат кръглите дупки от някогашните дървени греди за тавана. Освен тях, до нас са достигнали основите на две правоъгълни двуетажни вътрешни кули, както и на различни помещения, за част от които се смята, че са използвани като водохранилища.

При разкопките, проведени през 70-те години, в района на крепостта са открити подове на землянки и основи на пещи, както и запазени глинени съдове, част от рицарски шлем, накити, копия...

Най-ранните артефакти датират от края на бронзовата епоха и началото на старожелязната.

Проучванията показват, че средновековната крепост е построена върху останките на антична такава, принадлежала на траките. Първоначално съоръжението е използвано между IV в. пр. Хр. и I в. сл. Хр., като по всяка вероятност е принадлежало на тракийското племе Койлалети, за които се смята, че са обитавали защитения триъгълник между реките Арда и Върбица.

Следите от пристрояване на стените и доизграждане на нови помещения показват, че в края на XII в. крепостта отново се събужда за живот, като особено активно е използвана в периода XIII - XIV в.

Крепостта Вишеград е често споменавана в хрониките на византийските летописци, а историците предполагат, че тя е служила като феодален замък - резиденция на управителя на средновековната област Ахрида.

Съществуват данни, които обвързват Вишеград с историята на кръстоносните походи.

Смята се, че или тук, или в по-голямата крепост Моняк, разположена на отсрещния бряг на язовир "Студен кладенец", баронският съвет на Латинската империя избира за владетел Анри Фландърски, след като брат му Балдуин е пленен от цар Калоян.

Дотук с историческите справки.

Към днешна дата крепостта Вишеград е подложена на тотално забвение.

На фона на модерните бутафорно реставрирани исторически забележителности, голяма част от които забележими единствено с бутафорията си, липсата на каквато и да е указателна табела, ориентираща туристите за местонахождението на една от най-добре съхранените крепости в Родопите, е обидно.

Крепостта се намира на едва 5 км от Кърджали, но за да достигнете до нея, ще ви се наложи да преминете през сложен лабиринт, създаден от тесните улички на квартал "Гледка" и "живописен" път, предлагагащ незабравим изглед към сметището на родопския град.

Ако все пак успеете да се ориенирате и налучкате правилната посока, ви очаква нова изненада, която бързо ще ви измъкне от сладките размисли за рицари, древни крале и славни битки - крепостта се намира в ромската махала на село Вишеград.

Сам по себе си този факт няма да значи нищо, до момента, в който не достигнете до самата забележителност.

Пред погледа ви ще се разкрие една от най-чудните гледки в този район.

Язовир "Студен кладенец" ще ви бъде поднесен на тепсия, а наред с многобройните планински върхове, в далечината ще се покажат целият град Кърджали, сградите на оловно-цинковия комбинат, оранжевите покриви на село Островица и... найлони.

Много найлони.

Векове след като последният войн е напуснал отбранителното съоръжение, крепостта отново е подложена на обсада.

Този път обаче врагът не е някоя чуждоземна армия, а апатията на собственото ни общество.

Апатия, позволила на тази уникална археологическа забележителност да отпадне от настоящето и вместо туристи, покрай стените ѝ да обикалят представителите на онзи етнос с политически коректното име, които горят гуми и изхвърлят отпадъците си там, унищожавайки по този начин древните руини.

И все пак има светлина в тунела.

Очаква се през тази година екипът на професор Николай Овчаров да започне нови разкопки, които да дадат възможност на старинната крепост да заеме полагащото ѝ се място сред културните забележителности на България.

Остава надеждата това да се случи по-скоро и резултатът да не е поредното пластмасово недоразумение на туристическата ни мисъл.

А иначе дори в сегашното ѝ състояне, ходенето до крепостта Вишеград си заслужава!

*Още от фоторепортажите на Христо Узунов можете да видите на Facebook-страницата на "Изоставената България"

 

Най-четените