48 часа в Туркменистан | webcafe.bg
Webcafe

48 часа в Туркменистан

Webcafe.bg, Aманда Дейвис, CNN
28.05.2015, 11:30 (обновена 29.05.2015, 18:54)

1 от 5 снимки Назад Напред

Ашхабад,Туркменистан

Снимка: © Getty Images

На Туркменистанска земя сме от 30 секунди, когато виждаме първия портрет на лидера Бердимухамедов...

"Изглежда сякаш участваш в пиеса, но не знаяш каква точно е ролята, която изпълняваш" - така белгийският режисьор Райзен Вайс описва посещението си в потайната държава Туркменистан в централна Азия.

Сега вече знам какво има предвид.

За първи път осъзнах, че пътуването ми може и да е необичайно, когато се качихме на самолета за Туркменистан от Турция и една жена ни попита: "Къде отивате?"

"Ашхабад", отговорих, визирайки столицата на Туркменистан.

"Вие сте от телевизията, затова внимавайте", отвърна тя.

Само един от колегите ми от CNN някога е бил в Туркменистан и това е било преди 20 години, което е показател колко затворена за света е тази държава - особено по отношение на чуждестранни журналисти.

Световният индекс за свободата на словото през 2015 постави Туркменистан на 178 място от 180 държави. По това страната изпреварва само Еритрея и Северна Корея.

Това е държава, оформена изцяло от първия си постсъветски лидер Сапармурат Ниязов.

А той обича властта - и това да чува собственото си име.

Дотолкова голямо е егото му, че той е вписал рождения си ден в Корана. Той е променил дните от седмицата и месеците от годината, подменяйки ги с имената на членове на семейството си. Ниязов е забранил балета, цирка, брадите при мъжете - и дори спорта!

Даже издига статуя на себе си, която се върти така, че винаги да гледа към слънцето.

Когато Ниязов умира през 2006-та, мястото му заема Курбангули Бердимухамедов - и първата му работа е да премести статуята на своя предшественик от центъра на града.

Грама от американското посолство в страната през 2009-та описва Бердимухамедов като "суетен", "подозрителен", "сдържан", "стриктен", "много консервативен", "опитен лъжец", "добър актьор" и "отмъстителен".

Не остава обаче съмнение кой е начело на Туркменистан - има почти толкова портрети на президента, колкото и бели мраморни сгради.

Което е нещо показателно за град, който е влязъл в книгата на рекордите "Гинес" с изключително големия си брой мраморни сгради.

Докладът на Human Rights Watch за Туркменистан през 2014-та съобщава, че страната "остава една от най-репресивните в света", като допълва, че тя е "практически затворена за независим критичен анализ, медиите и религиозните свободи са драстично ограничени, а борците за защита на човешките права и други активисти са изправени пред постоянна заплаха от правителствени репресии".

Докладът продължава: "Правителството продължава да практикува тъмничен затвор като средство за политическо възмездие" и "освобождаването на няколко политически затворници и приемането на нови закони, които някои възхваляват като "реформи", почти не е променило тази сурова реалност".

Така че няма как да не се запитаме колко от "реалния" Туркменистан ще видим.

Дадени са ни визи за 48 часа, като част от международен медиен форум, който се провежда, докато страната се подготвя да се отвори за света, като стане домакин на основни международни спортни събития.

На пръв поглед изглежда трудно да осмислим факта, че Ашхабад е столица.

Вярно, той има изключителни сгради и паметници - направени от бял мрамор и злато. И той е чист - невероятно чист - като чистачи почистват усърдно улиците всяка сутрин.

Магазини обаче не се виждат никъде; нито пък има реклами за международни брандове. Дори хората по улиците са малко на брой.

На Туркменистанска земя сме от 30 секунди, когато виждаме първия портрет на Бердимухамедов. Минават точно 10 минути от излизането от летището, преди да ни кажат: "Не може да снимате това".

Как тогава Туркменистан - страна, изглеждаща толкова несвикнала с чуждестранни посетители, камо ли медии - ще се справи с 8000 спортисти и чиновници от цял свят, когато стане домакин на Азиатските игри на закрито и турнира по бойни изкуства през 2017-та?

Националната радио-телевизионна компания на Туркменистан спомага да бъде държана страната под контрол.

Централата й е разположена в удостоена с присъствие в книгата на рекордите "Гинес" сграда с форма на звезда, кацнала на хълм над Ашхабад.

Всички канали и вестници са под държавен контрол.

Предполагаме, че няма да се затрудните да познаете чия снимка се появява на първите страници на пресата ежедневно?

Бердимухамедов е стигнал до извода, че спортът не само е начин да "продаде" имиджа на страната си в чужбина, но и да подобри самия Туркменистан, като изтъква колко важно е нацията да е здрава и в добра физическа форма.

Гидът ни, студентът Джи, ни казва:

"Първото, което нашият президент винаги казва, е че нашите деца, нашето ново поколение трябва да бъде здраво, а за да е здраво, най-важен е спортът - ето защо той открива нови комплекси, дава ни нови възможности, и тук се занимаваме с някои видове нови спортове".

Подобно на руския президент Владимир Путин, Бердимухамедов е лидер, който обича да ръководи чрез личен пример.

Има снимки, на които той е показан да се занимава с всякакви спортове - от таеукондо до футбол и стрелба.

Подобно на Путин, Бердимухамедов е и почитател на конете, дори язди като жокей на местен хиподрум.

Бердимухамедов насърчава народа си да извървява "пътя на здравето" - 36-километров път със стъпала, който си пробива път из планините край Ашхабад.

Новите жилищни блокове, които се строят в града, имат прилежащи спортни игрища, терени и кортове - за тенис, баскетбол и футбол (с петчленни отбори).

Никой от хората, които срещаме, не изрича и една лоша дума срещу Бердимухамедов.

От друга страна, затрудняваме се да открием който и да е, който би казал нещо важно за каквото и да е.

Молим да разговаряме с туркменистанските политици и чиновници за интереса им към спорта и тяхната кампания - "Месецът на здравето" - която съвпада с нашата визита.

Преговаряме до отвъд полунощ, за да разговаряме с тях, но с течение на времето интервюираните се отказват един по един.

Накрая има много кратка пресконференция - първата за международни журналисти, която някога се е провеждала в страната.

На нея присъства председателят на Олимпийския комитет на Туркменистан, което все пак е някакъв напредък.

Заявяват ни, че въпросът не е, че хората не желаят да говорят или не искат да бъдат откровени, а че след като страната е била затворена толкова дълго, има сериозни опасения да не бъдат допуснати недоразумения.

Дали този страх е от хората вътре или извън Туркменистан, така и не успяваме да разберем.

Няма съмнение, че Туркменистан изглежда поразително визуално.

Освен всичкия бял мрамор, там е и "портата към ада" - 70-метров кратер в пустинята, където естествено гори природен газ.

Успяваме да избягаме от обръча на пресконференцията, за да пробваме "Пътя на здравето", който местните жители биват насърчавани да извървяват ежегодно.

Караме през село, където жена разхожда кравата си из полето. Разговаряме с деца в старата част на Ашхабад, далеч от украсените с мрамор части на града.

Хиподрумът и конюшните, където Бердимухамедов държи прочутите си акхал-текински коне, са много впечатляващи.

Пожелаваме да видим тези места и въпреки че са нужни много телефонни разговори и маневриране, успяваме да стигнем до тях.

С изключени камери се срещаме с невероятно приветливи, гостоприемни и любезни хора - които просто не желаят да оплескат нещо пред обективите ни.

Не мисля обаче, че сме били някога на място, където да съм задавала толкова много въпроси - и да съм получавала толкова малко отговори.

48 часа след кацането, отново сме на летището, за да се върнем обратно през Истанбул - въоръжени с някои ексклузивни кадри на държава, която изглежда прави някои стъпки за отварянето си към света.

Но дали ще се върнем обратно с многобройни колеги, когато Туркменистан стане домакин на олимпиада?

Тази перспектива изглежда доста далечна.

Oще: cnn  ашхабад  държава  курбангули бердимухамедов  лидер  политика  постсъветска страна  постсъветски лидер  пътешествие  пътуване  репортаж  сапармурат ниязов  ссср  турменистан 


Още от Репортаж

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 24.12.2012, 15:05

5 Бягащ Вълк | 08.06.201515:20

Спомням си времето, прекарано от мен в Арабския свят - навсякъде портрети на държавния глава. Заливат те с портрети - където и да отидеш, пълно с портрети. Туркменистан и останалите станове явно не правят изключение, макар и да не са арабски страни.

Точно както у нас с Тато!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 19.02.2013, 00:46

4 Ролинс | 29.05.201506:13

Шамито | 28.05.201516:07

Ами хайде емигрирай към Туркменистан или Северна Корея, за да не търпиш омразната ти западна култура. Какво чакаш? На думи си много ербап, ама нещо те няма откъм действия Чуди се
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 29.04.2015, 21:11

3 Виктория Пенелопова 07 | 28.05.201520:56

В Третия Райх и в ГДР, спортът беше на изключително уважение Много щастлив
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 05.12.2013, 03:52

2 ivod | 28.05.201520:34

,,Новите жилищни блокове, които се строят в града, имат прилежащи спортни игрища, терени и кортове - за тенис, баскетбол и футбол (с петчленни отбори)." те ли са изостанали , ние ли ?
   

оценка

+0 -4

Регистриран на: 18.12.2014, 19:07

1 Шамито | 28.05.201516:07

Има един опит.Отвориш ли се за външна култура ще ти го наврат според тяхната култура със самочувствието че са богове.Ами ако не са.Богове много и те не се съобразяват с хората от региона.Как се нарича това?Идеологическа колониялизация.Задавам си въпрос?Може ли само аз да съм толкова прост?Ами умните къде са да ме просветят?
   

оценка

+1 -8

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.