С лодка до най-непристъпната крепост в Родопите | webcafe.bg
Webcafe

С лодка до най-непристъпната крепост в Родопите

Христо Узунов 01.04.2016, 18:51 (обновена 06.04.2016, 16:34)

1 от 11 снимки Назад Напред

патмос

Снимка: © Христо Узунов

Крепостта Патмос е средновековно укрепително съоръжение, служило за охрана на пътя между Адрианопол и Филипопол. Намира се на скалист полуостров при водослива на реките Арда и Боровица, към които се открива чудесна гледка от непристъпните й височини (ГАЛЕРИЯ)

Ако историята има рождено място, вероятно то се е намирало някъде из Родопите. Следите от човешката цивилизация, пръснати навсякъде из планината, са толкова много и толкова древни, колкото е и самото човечество.

От незапомнени времена през нейните пътеки са преминавали много и различни народи, а всеки от тях е оставял по нещо, за да напомня, че някога е бил на тази земя. Планината, от своя страна, майчински е обгръщала оставеното с топлата прегръдка на зеленината си и далновидно го съхранява векове и хилядолетия.

Още древните траки са бродили из необятните простори, а по стъпките им са поемали славяни, византийци, българи и турци.

Паметта на планината е запазила следите на всеки от тези народи, а водосливът на реките Боровица и Арда е от онези места, където отделните парченца си дават среща и помирени потъват в маранята на историята.

Тук, на едно място могат да се видят тракийски светилища, средновековни мостове от епохата на Второто българско царство, градежи от османските времена и разбира се, византийски крепости.

Именно за една от тях ще стане дума днес.

Във времената, когато язовир "Кърджали" все още не е съществувал дори на чертеж, по поречието на Арда е преминавал прекият път между Филипопол и Адрианопол, който се е нуждаел от подобаваща охрана.

Ето защо през през IX в. на непристъпен скалист полуостров, около който реките Боровица и Арда се срещат, за да продължат по общ път към Бяло море, е изградена стражевата крепост Патмос.

Твърдината просъществува няколко столетия като в периода на активното й използване, продължаващ до XIV в., тя непрестанно е доизграждана и преустроявана.

Макар и построена от византийците в бурните дни на Средновековието, крепостта често попада ту в български, ту отново в гръцки ръце заедно с цялата област Ахрида. Между 1254 г. и 1255 г., когато завзетите от българите укрепления отново са отвоювани от византийците, край Патмос се разразява ожесточена битка, в която загива виден български пълководец, чиито подвизи са се съхранили в местните предания.

В строително отношение Патмос е укрепление с неправилна правоъгълна форма, като до наши дни са се запазили много от крепостните стени и кули, на места достигащи до повече от 3 метра.

В основата на околните скали е открит естествен водоизточник, който чрез допълнително изградени зидове е осигурявал снабдяването с вода на гарнизона при продължителни обсади.

Интересно е, че в централната част на укрепената площ личат останките от рановизантийска укрепена трикорабна базилика, датираща още от V в., която вероятно е принадлежала към някоя от планинските епископии от диоцеза на Пловдивската митрополия.

При разкопки на това място са открити множество артефакти, свързани с работата на църквата, средновековни оръжия и 23 детски гроба.

Османските нашествия през IV в. обаче слагат край на съществуването на крепостта и за дълги векове над каменните й зидове се възцарява тишината.

Днес полуостровът представлява тихо местенце на брега на язовир "Кърджали", из което необезпокоявани от никого, пасат многобройни стада крави. Откъснатото от цивилизацията място се е превърнало в естествен резерват за "корабите на Родопите".

В годините преди строежа на язовира тук е съществувала малка махаличка, останките от която се показват на повърхността, когато водата във водохранилището намалее. Заради водното съоръжение обаче хората са изселени, а единственият, който продължава да обитава това място, е собственикът на тези над 250 крави.

Името му е Ердун.

Той и семейството му се занимават с животновъдство и за да създадат постройките за скромното си стопанство, с помощта на лодката си е трябвало да пренесат през язовира всички необходими строителни материали.

Тъй като местността е трудно достъпна по суша, а единственият такъв път трябва да пресече река Боровица няколко километра по-нагоре по течението ѝ, Ердун често помага на туристите, като ги превозва с лодката си от срещустоящата на крепостта хижа "Боровица".

Можете да го откриете на телефон 0886 361 373. Няма да ви поиска пари, но е добре да му съберете скромна сума, тъй като лодката му все пак гори бензин.

Най-важното е, че ще ви спести наистина сериозен преход през изпълнена с труднопреодолими храсталаци територия.

Ердун любезно ще ви упъти и към крепостта, а преди да се насочите към скалистата височина, от която се открива забележителна гледка към водите на язовира, не забравяйте да го попитате за чудния му айрян, произведен от едно от най-чистите млека у нас.

 

* Още от фоторепортажите на Христо Узунов можете да видите на Facebook-страницата на "Изоставената България"

Oще: арда  ахрида  боровица  българска история  византийска крепост  галерия  ердун  изоставената българия  интересни места в родопите  история на българия  историята на родопите  как да стигна до крепостта патмос  крепостта патмос  кърджали  патмос  преход в родопите  пътепис  река арда  репортаж  родопите  фотогалерия  христо узунов  язовир кърджали 


Още от Репортаж

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.