Знеполе - приказка за десет планини | webcafe.bg
Webcafe

Знеполе - приказка за десет планини

Весела Николаева
08.10.2017, 16:44 (обновена 10.10.2017, 14:34)

3 от 13 снимки Назад Напред

Трън

Всеки връх увенчава отделна планина със своя флора и фауна, и със свой характер. Заради преливането към Западна Стара планина може да ви се стори, че всичко е част от една верига - официално обаче десетте възвишения са отделни планини

Един пътешественик се отправил към ждрелото на р. Ерма, на запад и останал толкова очарован, че дори не искал да чуе за Швейцария след красотите, които видял.

Създателят на организирания туризъм в България Алеко Константинов пътувал из България в години след Освобождението, в края на XIX век. Нарицателно е станало възклицанието му „Какво? Швейцария ли?!", когато пред него се изправила суровата красота на Ерма и Ждрелото. По онова време железопътната мрежа в България е в началото на строителството си, Западните покрайнини не са изгубен завинаги блян, а през Ждрелото е планирана жп линия.

Днес в Трънско и Брезнишко е тихо и цветно.

Толкова е цветно, че ти се струва как там природата живее по някакво правило за неотиващата си пролет. Лятото е кратко и недостатъчно горещо, за да изгори и обезцвети полята. Есента идва над зеленината и като в някаква омагьосана приказка пожълтяващите листа греят над еньовчета и цветя, които другаде се разпукват в късна пролет и ранно лято. Личи си, че хората тук имат усет и слабост към цветята - добре подържани градини, много саксии и всичко е посадено така, че възможно най-много хора да го виждат и да се радват.

От общо 39 български планини цели десет са в района на Трън. Руй, Вискяр, Завалска, Любаш...


Всеки връх увенчава отделна планина със своя флора и фауна, и със свой характер. Заради преливането към Западна Стара планина може да ви се стори, че всичко е част от една верига - официално обаче десетте възвишения са отделни планини. Между тях природата е оставила котловини, реки и долини, за които чуваме често през зимата, когато се мери най-ниската температура. Трън официално е признат за най-студеният български град и определено си заслужава титлата.

Така се случи, че и трите ни пътувания до Знеполе бяха в зима, ранна пролет и късно лято.


Зимата и преходния сезон преди пролетта са малко необичайно време да се пътува точно до най-студените места н България, но си мисля, че това е идеален момент да се усетим като пътешественици и откриватели, а не като туристи, гонещи удобства. При второто ни идване се включихме в колективното изкачване на връх Стража с Боян Петров, организирано в защита на Трънската природа. За няколко часа преминахме от меко пролетно време към сняг и минусови температури на върха. По обратния път почивката за кафе беше върху скалите, и планини, докъдето погледът стига.

Хлад, скали и добри бактерии

Ако имаше българско царство от „Игра на тронове", то щеше да е Знеполe. Тук дори през най-горещите летни дни нощите са прохладни, а сутрините са направо пронизващи. И това в края на лятото, докато в близка София все още излизаме с къси ръкави за работа и се оплакваме от обедните жеги. Климатът е суров, затова не е чудно, че местните хора са едни такива сурови, упорити и малко чешити, ако не ги познаваш. Хладните нощи и голямата влага са идеално място за развитие на млечно-кисели бактерии - едва ли случайно точно тук е роден д-р Стамен Григоров.

Откривателят на микроорганизмите, създаващи кисело мляко, е учен от световна величина, който избрал да се върне в България пред това да направи кариера в Швейцария.

Родната му къща днес е музей и там е първата ни спирка. Малка, китна и скромна, но много удобна за местния суров климат. Къщичката ни чака в началото на с. Студен извор. Тя е по-скоро музей, в който се вижда какъв е бил местния ежедневен бит, а посетителите научават за пътя на големия учен. Който е откривател и на ваксина против туберкулоза, тежък бич допреди 70-80 години. Там е сложена малка инсталация, по която може да проследите съвременния път на млякото от поляните до кофичката в хладилника. На място може да си купите и истинско мляко. Кисело е и ако го оставите в хладилника само за няколко дни капачката се надува. Покрай къщата старите дървета са целите покрити в плътни, зеленикави лишеи. Така е навсякъде в района - белег за хладината и влагата на климата. Толкова е прохладно и влажно, че тук мъх може да видите и по южната страна на скалите.

Бусинци и миналата слава

В склоновете на Ерулска планина село Бусинци пази като музей някога процъфтяващ поминък. Керамичните съдове на местните майстори пътували по пазарите в цялата Османска империя и по-късно - България.. Днес действащ производител няма. От стотиците грънчари са останали спомените и Музея на бусинската керамика. Създаден е през 80-те години, към него има комплекс за творческа работа на художници. Една част от музея е изложбена зала със съдове от различни исторически периоди, а другата е къщичката на майстора Петър Гигов, потомствен грънчар, който десетилетия наред работи за съхранението и световната известност на бусинското изкуство.

Грънчарите в селото започват да се занимават със занаята заради добрите находища на глина. Интензивно земеделие тук няма, затова поминъкът се съсредоточава върху керамиката. От майсторите излизат съдове за най-различни приложения - специално за печене на сарми, стомна с дупки за носене на вода на нивата, ритуални съдове, за варене на ракия, както и характерните малки делви за кисело мляко с дръжка, която позволява да се носят „на лакът". Характерна украса е оцветяването със зелено, както и топли жълти и червеникави „накапвания". Интересът към бусинската керамика е много голям, но колкото и да искате, няма откъде да си купите.

Уредникът от музея ни разказва, че има хора, желаещи да се занимават със занаята, оборудването за ателие и материали е доста скъпо и засега бедната община не може да им помогне. В случай, че някой по-състоятелен човек или политик чете това - не се изисква чак толкова голяма инвестиция, а моралната и материална възвращаемост ще бъде наистина голяма.

Колко голямо производство и значение е имала керамиката може да се види и до днес с използването й при строителството.

За красота в Бусинци къщите са украсявани с керамични чинии от външната страна. По-практичната  изолация е с начупени съдове и керемиди, които се залепват като външен слой на сградите, над който има пласт замазка. Керамиката е вечен материал, стотици години не променя първоначалните си характеристики и има много добри изолационни свойства. Нещо, което старите майстори са съобразили при строежа на къщите в студения климат.

Зелениград

Някогашният оживен център на района - Зелениград, е мястото ни за нощувка при последното ни засега пътуване. Днес това е малко село, предимно със сезонно използвани вили и малко постоянни жители. Все още е пълно с деца, къщите са поддържани и като навсякъде в района - с разкошни градини.

Традиционните къщи са малки, с направо кукленски вид, обградени от плодни дървета. От Зелениград тръгва път нагоре към планината, а самото село е прелестно място за разходка. Църквата му е много стара, с отделна камбанария. Преди години е ограбвана и местните хора малко по малко са помогнали за възстановяването на интериора й. Целият Трънски край е пълен със стари храмове и светилища, оцелели благодарение на изолираността на суровия край.

Буйната Ерма и несбъднатата железница

Ждрелото на р. Ерма е най-познатата забележителност. Екопътеката следва широк каменист път покрай реката, през тунели, някога правени с идеята тук да минава влак. Било от ключова важност по времето, когато България се надявала да си получи Западните покрайнини, но всичко си останало проект. Пътеката е много опасна на места, за което отдавна сигнализират туристи и екологични сдружения. Въпреки обещанията подобрение няма - поставени са табели на няколко места, дървото на насипните стълби и въжения мост са разместени и преминаването е наистина на собствена отговорност. По моста не е добре да преминава повече от един човек едновременно, а ако тежи повече, направо се откажете. Не тръгвайте навътре с деца!

След моста започва чакъления път, по който могат да минават и автомобили. Ако искате да избегнете опасния мост, тръгнете направо по пътя за автомобили. Те са рядкост, така че може да вървите спокойно. Началото му е някъде при влизане в с. Ломница, като се следва пътят за махала Богоина (или Богойна). Махалата е изолирана, сгушена между планински склонове, с място за отдих край рибарник и няколко добре поддържани къщи. Екопътеката продължава до с. Банкя, Трънско, покрай Ябланишко ждрело.

В района има много места за нощувки и за хранене. Където и да сме спирали, храната е много вкусна, а млечните продукти са невероятно добри. Малко след Брезник има отбивка за с. Ребро - в началото му е мандра „Му-Му", която горещо препоръчвам. До отклонението за с. Парамун, в заведение за хранене, се продават също млечни и месни продукти, някои по типични рецепти от района. Из Трънско все още има доста хора, които гледат животни и правят домашни продукти, така че ако поразпитате из селата, може да ви насочат към тях.

В сравнение с началото на годината, при последното ни отиване пътищата бяха в доста по-добро състояние. Лош е републиканския път към Сърбия. Както на други места из страната, наблюдението ми е, че общинските пътища са по-добри от републиканските. Ако идвате от София единият вариант е да минете през Перник, другият - през Божурище, Гурмазово и Пожарево. Вторият път е тесен, с доста завои и много живописен. Опитайте кой ще ви хареса повече - понеже съм сигурна, че Знеполе ще ви покани да го посетите много пъти и все ще си оставя места, които тепърва да откривате във всички сезони.

 

* Още истории и новини за Северозапада от Весела Николаева можете да намерите в Severozapazenabg.com

Oще: алеко константинов  брезник  брезнишко  бусинци  българия  вискяр  завалска  знеполе  красива българия  любаш  руй  снимки  трън  трънско 


Още от Репортаж

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.