Живот на Червената планета | webcafe.bg
Webcafe

Живот на Червената планета

webcafeХристо Узунов
05.09.2015, 23:56 (обновена 15.10.2015, 14:20)

1 от 23 снимки Назад Напред

водеща

Снимка: © Христо Узунов

Комунистическата власт може отдавна да е паднала, но петолъчката на комина от варницата в Устово продължава да се държи (ГАЛЕРИЯ)

"Ще строим завод,
огромен завод,
със яки
бетонни стени!
Мъже и жени,
народ,
ще строим завод
за живота!"

Н. Й. Вапцаров

След броени дни ще си спомним отново за 9 септември 1944 г. - денят, в който в България настъпва епохата на социализма. Следващите 45 години ще преминат под тежката плащеница на Червената власт.

За едни този спорен период от историята ни е истинско олицетвортение на Злото и споменаването му е достатъчно да предизвика у тях спонтанно самовъзпламеняване. Други пък го приемат като земното проявление на божията благодат, при все че последните почти нямат вземане-даване с Генсека на небесния ЦК.

Истината, разбира се, е някъде по средата, но точно там има най-малко хора, които да се занимават с нея.

Затова пък "археологически" находки колкото щете.

Изоставени сгради с ръбати форми, налудничави бетонни паметници и хиляди ръждясали машини, част от които - все още в експлоатация - говорят, че живот на Червената планета България все пак е имало.

Тези останки от древната цивилизация, населявала нашите земи, показват, че ежедневието по онова време общо взето се е въртяло около принципа "Ще строим завод".

Въобще, ако семейството е било най-малката градивна клетка на обществото, то заводът е бил неговата най-висша форма.

Толкова много неща са били свързани с индустриалния бит. Всички фабрики, предприятия, ТКЗС-та и АПК-та, са били пирон в ковчега на Империализма, а да се работи в тях е престиж, несравним с нищо друго. Или поне така е трябвало да изглежда.

За да се построи Заводът на комунизма обаче, са били необходими обучени кадри, които да обезпечават целия работен процес. Ето защо всичко започва от...

 

Образованието

"Миньор е моят татко, миньор ще съм и аз!"

Без значение от големината на населеното място, във всички градове и в повечето села на социалистическото ни Отечество е имало поне по една детска градина или училище. Понякога и двете в една сграда - според броя на децата.

Учените още спорят на какво ниво се е намирала образователната система по онова време, но е факт, че наличието на обща култура у юношите и девойките не е било просто мит.

Факт е също така, че "История на БКП" е притежавала по-силен нравствен заряд от "История славянобългарска".

Но няма как - от висящите по стените портрети не Паисий Хилендарски, а партийните величия са следели учебния процес със строгия си черно-бял поглед. Все пак чавдарчетата и пионерите трябва да маршируват към светлото социалистическо бъдеще. Едни пеша, други с...

 

Автомобилите
"Водачи, бъдете осторожни! Секунда невнимание, а после цял живот убит!"

Превозните средства са може би най-често срещаните артефакти от времето на социализма. Тези, които не са оставени да ръждясват под някое крайпътно дърво, все още пърпорят по пътищата на Родината, носейки със себе си спомена за епохата на "Московеца", "Жигата" и "Запорожката".

Епоха, в която за някой от гореизброените автомобили се чака с години, а за западно возило не може и да се мисли (с малки изключения).

Затова пък този период може да се похвали с наличието на родно автомобилостроене. Качествени или не, у нас са се произвеждали леки коли като "Булгаррено", "Пирин Фиат" и камионите "Мадара". Автобусите "Чавдар" пък с грозен дизелов рев отвеждат соц-тружениците към работните им места в...

 

Предприятията
"Тази година - завод за полупроводници. Догодина - за цели проводници!"

Работното място на социалистическия гражданин е ядрото, около което се върти неговият бит. От Мездра до Момчилград и от Сандански до Добрич, на територията на цялата страна изникват цехове, фабрики и заводи с всевъзможно предназначение.

Засилената индустриализация налага постоянното присъствие на Завода в ежедневието на другарите и другарките. Без значение кои са и без значение с какво се занимават, животът им пряко или косвено е свързан я с цеха за лагери в село Перперек, я със завода за спиралошевни тръби в Септември. Основната цел - повишаване на производството и намаляване на технологичното време a.k.a. "Петилетката за четири".

Не е ясно дали от тази практика някой е спечелил, но е ясно, че с такова напрегнато ежедневие ударниците и редовите работници са имали нужда от заслужен отдих. Затова и Партията се е погрижила подобаващо за...

 

Почивката
"Обещаваме да намалим стойността на един човеколеглохраноден с 0.02 стотинки"

След появата на нужда от релаксация цялата страна бива осеяна с еднотипни почивни станции, къмпинги и ресторанти. Всяко учреждение или Завод поддържат собствена леглова база в някои от най-популярните курорти в страната, а почивката там е на символични цени.

Успоредно с това са съществували и едни по-различни почивни домове, изпълнени с благата на така омразния западен свят. Тези домове, наричани още "резиденции", са достъпни само за членове на Партията, а обикновен човек трудно може да проникне в тях.

Този факт обаче не смущава много трудещите се, които, прибирайки се след ежегодната си 14-дневна почивка на море, са изправени пред важната задача отново да напълнят размразените хладилници с хранителни стоки от...

 

Магазините 
"Не искам злато и пари, а бира и бензин на старите цени!"

Магазините, както и много други постройки от това време, също са строени "по образец" и в общи линии са изглеждали по един и същи начин.

Организирани са на принципа "пет стоки на три рафта", за които с часове се вият опашки от желаещи да ги притежават.

Ниската цена на продуктите от всякакъв вид е единственият фактор, способен да компенсира донякъде перманентната липса на елементарни стоки за бита. До глад обаче не се е стигало, а щом коремът се е напълнил преди да се изпразни портфейла, е време за...

 

Културата
"Да изучаваме културните потребности на народа и да задоволяваме първите на последния!"

Освен за почивката, Партията се е грижела и за хармоничното развитие на социалистическото гражданство, предлагайки му силно гарнирана с червен пипер "храна за душата".

Културният живот на социалистическа България е организиран в многобройни читалища и културни домове, обикновено прикачени към някое учреждение, както в случая с Културния дом на миньора в село Атия.

Програмата на тези институции е съставена от разнообразни представления, концерти и спектакли, както на самодейни творци, така и на професионални изпълнители.

Обикновено лайтмотивът на тези събития е великата роля на... точно така - на Партията! - в строежа на светлите бъднини. За сметка на това, дори забутано село като Бъркачево е водело собствен културен живот и дори е посещавано от звездите на естрадата.

Когато представлението приключи и завесите се спуснат, изпълнените с впечатления граждани напускали сградата, за да се отдадат на заслужена почивка в...

 

Домовете
"Във всеки дом - добитък!"

Иронично, но през социализма на най-малката градивна клетка на обществото - семейството - ѝ се налага да живее в... клетка. По-точно в клетките на панелните блокове. Тези стоманобетонни жилища се превръщат в стандартна среда за живот на голяма част от българските граждани по време на "комунистическото иго" и след това.

Съсредоточаването на населението в областните градове и нарастналите жилищни нужди на обществото създават предпоставки за наличието на жилищна криза, която трябва да бъде решена с внедряването на едропанелното строителство.

Желаещите да се сдобият със собствен дом обаче са много, а броят на свободните жилища - ограничен. По тази причина мисия "Апартамент" се оказва по-невъзможна и от тези, които изпълнява Том Круз.

Ниските цени на комуналните услуги и този път закърпват положението като позволяват на уморените граждани да спят спокойно в студените зимни вечери, с почервенели от жегата радиатори.

Да, социализмът е интересно явление в нашата история и като такова трябва да се изучава внимателно.

Приемането на крайни и предубедени позиции обаче е нежелателно, защото не трябва да се забравя, че "при капитализма човек експлоатира човека, а при социализма е точно обратното".

Периодът на социализма, както и всеки друг исторически период, е източник на позитивни и негативни примери. А истината, както вече споменахме, е някъде там - между тях.

* Още от фоторепортажите на Христо Узунов можете да видите на Facebook-страницата на "Изоставената България"

Oще: 9 септември  българия преди 10 ноември  изоставената българия  комунизъм  разруха  соц  социализъм  тодор живков  фоторепортаж  христо узунов 


Още от Репортаж

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 11.05.2010, 18:26

3 Крив Макарон | 07.09.201513:26

"при капитализма човек експлоатира човека, а при социализма е точно обратното"

Не знам просто как бихме могли да се адаптираме към такъв строй?!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.08.2014, 10:44

2 Petio Petkov.1566428002 | 06.09.201511:31

Да не дава Господ земетресение като през 1977 г. да видим колко панела и стари ЕПК ще паднат, и колко нови сгради /повечето нови са добри, но доста са правени с икономии откъм количество и качество/. Като база за прогноза може да ползвате чрез Гугъл последиците от труса в Букурещ - там се сринаха стотици сгради в историческия център, но не и панелки. Същият резултат и в Свищов - паднаха три "добри" тухлени сгради - общежитието на "Свилоза", 12 етажен блок и административна сграда на гарата. Нито един панел и бетонен ЕПК.
Статията като че е писана от едновремешен комсомолец, ама от най-черно-бялата порода. Бой по световния капитализъм, пардон - по социализма. Едновремешните гадости си ги знаем най-добре ние, хората от моето поколение. Панелите са най-малката от всичките.
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 17.11.2010, 12:35

1 vanko | 06.09.201510:12

"След броени дни ще си спомним отново за 9 септември..."

След броени дни, евентуално, ще си спомним... но днес сме 6-ти Септември - Денят на Съединението!!!

Как може в такъв ден, в 10 часа, главна статия в сайта да е това "нещо"???
   

оценка

+2 -1

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.