Забравените герои от Лавров парк | webcafe.bg
Webcafe

Забравените герои от Лавров парк

Христо Узунов 26.06.2015, 18:37 (обновена 15.10.2015, 14:21)

1 от 16 снимки Назад Напред

Лавров парк

Снимка: © Христо Узунов

В галерията можете да видите фоторепортаж на Христо Узунов от неговата рубрика "Изоставената България". Той е кръстил серията снимки, посветена на парк "Лавров" в Горни Дъбник "Към вечността е маршът ви последен"

25 октомври 1877 година, Горни Дъбник. Първите утринни лъчи едва пробиват гъстата мъгла, стелеща се над притихналата земя.

Из околността, сред пушек от догарящи огньове, се носят стенанията на ранени войници. Забързани санитари в руски униформи оказват първа помощ на нуждаещите се, а покрай тях, в изорани от взривове ями, лежат труповете на загиналите им бойни другари...

Предния ден - 24 октомври, части от 15-хилядната руска войска, командвана от генерал-лейтенант Йосиф Гурко, нападат двата османски редута, охраняващи пътя от Плевен за София.

Целта е да се прекъсне снабдяването с муниции и провизии на укрепилия се в Плевен Осман паша. При завързалата се кръвопролитна битка турският гарнизон, командван от Ахмет Хивзи паша, е разгромен, а оцелелият аскер - пленен.

Обрачът около Плевен се затяга фатално.

3302 руски войници и офицери плащат с животите си цената на тази важна за падането на Плевен победа. Сред тях са и много норвежци, румънци, шведи и финладци. Командирът на Лейбгвардейския Финландски Пехотен полк, 39-годишният генерал-лейтенант Василий Николаевич Лавров, е ранен смъртно в битката при Горни Дъбник и няколко дена по-късно също издъхва от раните си.

9 май 2015 година, пътят София-Плевен, близо Горни Дъбник.

Ръждива табела с избелял надпис ни известява, че наближаваме отбивката за мемориален парк "Генерал В. Н. Лавров". Отбивка, която няма как да видим, ако не е крайпътната фея, причакваща клиентите си на това удобно за спиране място.

След сутрешния дъжд слънцето свети жарко, въздухът е напоен със сладки пролетни ухания и ние поемае по каменна алея, губеща се сред избуялата майска растителност.

Появяват се първите паметници.

Няколкометров каменен войн надвисва над нас, за да ни извести, че същинският парк започва зад гърба му. Следват бюстовете на по-известните участници от Руско-турската война, братски могили, паметници и много кръстове.

Неестествената тишина, изпълненият с аромат на акации въздух и ненатрапчивото, но осезаемо присъствие на загиналите герои придават на мястото свръхестествени очертания. Сякаш тук ходът на времето нарочно се забавя, за да могат живи и умрели да се срещнат на прага на Вечността.

Но кои живи?

През цялото време на пребиваването ни в парка не срещаме нито един човек, а обраслите с висока трева алеи между скулпторните композиции красноречиво показват, че по тях отдавна никой не минава. Въпреки новата си сграда, музеят към парка също не работи. Малкият параклис стърчи самотен между поклащаните от лекия вятър дървета, а дъното на един отдавна пресъхнал шадраван се пълни с паднали листа...

Плахи са стъпките сред покоя на мемориалния парк. Сякаш за да не смущава съня на загиналите герои, всичко тук е потънало в тишина и дори птиците пропяват едва-едва.

Сградата на музея. Вратите са затворени, липсва и табелка с работното време - на посетителлите не им остава друго, освен да намерят алтернативни начини да прекарат времето си тук.

Назад във времето

В действителност парк "Лавров" не е типичен "изоставен обект", а по-скоро такъв със затихващи функции.

Историята му започва непосредствено след Руско-турската война, когато руското правителство и самите полкове, участвали в боевете, изграждат паметници за другарите си, погребани на това място.

Между 1950-та и 1954-та около вече съществуващите монументи е изграден мемориалният парк, дело на архитект Василий Тихолов и лесовъда Алексей Водопянов. По това време, за да е в хармония с тогавашната идеология, в парка са поставени скулптурата "Вечна дружба" и други елементи, посветени на съветските войски.

През 1969-та парк "Лавров" е обявен за паметник на културата от местно значение.

Осем години по-късно - през 1977-ма - мемориалният комплекс претърпява цялостно преустройство и се сдобива с монументалната скулптура на руския войн, която посреща посетителите на входа.

До 1990-та всичко върви добре - комплексът е един от популярните в страната, разполага със собствен екскурзовод и ежегодно е посещаван от хиляди наши и чужди туристи. И толкоз.

Следва десетилетие на тотална забрава, завършило през 2001-ва, когато площта от 319 дка, превърнала се в последен дом на стотици руски и чуждестранни войници, е реставрирана по програма "Красива България".

Последното позитивно събитие на територията на парка е от 2004-та, когато е открит и параклисът "Свети Великомъченик Георги Победоносец".

Оттогава до днес главните алеи на парка се почистват само около националните празници.

Охрана липсва и за да не бъдат откраднати, оръдията от някогашната открита експозиция и бюстът на генерал Лавров са преместени в Плевен. Параклисът обаче не успява да избегне набезите на крадците. През 2008-ма е обран, изчезва и медната облицовка на покрива.

Въпреки усилията на различни граждански организации бъдещата съдба на мемориалния комплекс е обвита в същата гъста мъгла като от онова далечно октомврийско утро на 1877 година...

Мозайка, посветена на съветските войни, прокарва "праведната идеология" на територията на парка.

Защо е важно да запазим парк "Лавров"?

Неподвластни на никаква идеология, тук лежат останките на обикновени хора, дали живота си, за да се случи най-важното събитие в новата ни история, благодарение на което тя може да се нарече "История на България".

Тук почиват костите на войните от Лейбгвардейските Гренадерски, Московски, Павловски, Финландски и Измайловски полкове.

Тук са погребани и телата на 22-мата войници от Трети стрелкови Финландски батальон - единствените финландски войници, загинали извън родината си.

Тук.

Делото и паметта на тези забравени герои ни задължава да пазим последния им дом, най-малкото за да докажем, че заслужаваме подаръка, дарен ни с цената на техните животи!

 

* Още от фоторепортажите на Христо Узунов можете да видите на Facebook-страницата на "Изоставената България"

Oще: webcafe  анализи  бизнес  българия  гробищен парк  забавление  коментари  лавров  лавров парк  лайфстайл  медии  мемориален парк  новини  парк  парк лавров  плевен  политика  развлечение  репортаж  фоторепортаж 


Още от Репортаж

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 27.06.2012, 11:35

1 Сърце Червено | 27.06.201520:43

Лебовски ще ви обяви за патриотични талибани.
   

оценка

+0 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.