Великобритания дължи 5 отговора във връзка със Сноудън | webcafe.bg
Webcafe

Великобритания дължи 5 отговора във връзка със Сноудън

Webcafe.bg, The Guardian 15.06.2015, 15:20 (обновена 16.06.2015, 17:47)
едуард сноудън

Снимка: © Getty Images

Британското издание The Guardian задава 5 въпроса на британското правителство по случая с изтеклите в Русия и Китай документи от страна на Едуард Сноудън, както и за решението на МИ6 да оттегли агентите си от "вражеските държави"

Тhe Sunday Times публикува на пръв поглед изненадваща новина: Русия и Китай са получи достъп до свръхсекретни документи, разпространени от бившия подизпълнител на NSA и впоследствие информатор Едуард Сноудън.

Не само това, но в резултат на това британската разузнавателна агенция Secret Intelligence Service, по-известна като МИ6, е била принудена да "оттегли агенти от операции във вражески държави".

Това са сериозни обвинения и поради това правителството трябва да реагира открито

Публикацията е базирана на източници, сред които са "хора на висши постове на Даунинг Стрийт, министерството на вътрешните работи и службите за сигурност".

BBC съобщават, че също са били информирани анонимно от висш представител на властите за тези факти.

Анонимните източници са неизбежна част от журналистиката, но нито Даунинг Стрийт, нито британското вътрешно министерство трябва да имат правото да се крият зад анонимност в този случай.

И те трябва да отговорят на следните въпроси:

1. Вярно ли е, че Русия и Китай са получили достъп до свръхсекретните документи на Сноудън? Ако е така, къде са доказателствата за това?

За кои документи говори британското правителство? Сноудън казва, че е предал десетки хиляди изтекли документи на журналисти, с които се е срещнал в Хонконг, и че оттогава не ги притежава. Дали наистина Русия и Китай са успели да декриптират и да получат достъп до документите, притежавани от някой от журналистите или техните компании?

Освен това, ако се е наложило да бъдат преместени агенти, защо е станало това? Кои документи на Сноудън са могли да ги компрометират до степен да бъдат принудително оттеглени от постовете им?

2. Защо Белият дом и американските разузнавателни агенции не са дали информация по този въпрос?

Сноудън е издирван от САЩ по обвинения във връзка с американския закон за шпионажа. Белият дом, американските разузнавателни агенции и особено някои членове на конгреса отчаяно се опитват да опетнят репутацията на Сноудън. Те вече са преровили всичко около личния му живот и не са открили досега сведения, които да изнесат в негова вреда.

Ако Великобритания има доказателства, че Русия и Китай са успели да се доберат до документите на Сноудън, или че агентите са били принудени да се преместят, Лондон би споделил това с Вашингтон.

И Белият дом охотно би оповестил това, както и много републиканци - и дори демократи - сред членовете на Конгреса, близки до службите за сигурност. Те не биха държали в тайна подобна информация - би имало пресконференция.

Дебатът в САЩ последните месеци е съпътстван с по-малко плашещо истории и с по-голям интерес към прокарването на реформи, които ще променят баланса между сигурност и защитата на личното пространство, но все още има много хора в Конгреса и разузнавателните агенции, които жадуват за отмъщение.

3. Защо тези твърдения изникват сега?

Повечето от тези обвинения са били правени и преди, под някаква форма, но са били опровергавани при по-подробен анализ. Сред тях са твърдения, че Сноудън е бил китайски шпионин, но когато той се озова накрая в Москва, се оказа, че е руски шпионин, или че поне им сътрудничи.

САЩ твърдяха, че са осуетени 56 плана за действие в резултат на шпионаж, но под натиск признаха, че това не отговаря на истината.

Твърденията, че ще бъдат местени агенти за първи път бяха направени във Великобритания преди 18 месеца, заедно с твърдения, че Сноудън помага на терористи да избегнат наблюдение и в резултат на това ръцете му са окървавени.

И САЩ, и Великобритания впоследствие признаха, че и това не е точно така.

Така че защо сега?

Едно от обясненията е, че това донякъде е отговор на публикуването в четвъртък на 373-страничен доклад за законите за наблюдение, подготвен от Дейвид Андерсън.

Дейвид Камерън поиска от кралския адвокат да проведе независимо разследване и в него има много неща, които правителството и разузнаването биха харесали, предимно за задържането на големи обеми данни.

Андерсън обаче е язвително критичен относно съществуващата правна рамка за наблюдение, описвайки я като неприемлива и недемократична и предложи властта за одобряване на искания за наблюдение да бъде прехвърлена от външното и вътрешното министерство към съдебната власт.

Предложението му, наравно с друг доклад за наблюдението, който ще бъде изнесен следващия месец от Кралския обединен институт за отбранителни изследвания, означава, че дебатът във Великобритания ще продължи.

Предстои и решение на Европейския съд.

Нарастващата употреба на криптиране от уеб потребителите е друг болезнен проблем.

Над всичко това обаче има негативна реакция от интернет гиганти като Google, които не са толкова склонни да си сътрудничат с разузнавателните агенции, поне не и с тези във Великобритания.

Проблемът няма да изчезне - и статията в The Sunday Times може да отразява несръчен опит от някои членове на британските служби за сигурност да поемат контрол над дискусията и да я насочат в желана от тях посока.

4. Защо Форин офис не е споменат като източник?

Това изглежда като педантичен аргумент, но той може да даде представа за маневрите във високите етажи на властта. Форин офис е отговорен за действията на МИ6, но в статията е цитирано вътрешното британско министерство - Хоум офис.

Най-засегнато ли е Министерството на вътрешните работи от потенциалното прехвърляне на одобрението на исканията за подслушване, което досега беше правомощие на вътрешния министър, както и от предложеното премахване на съществуващи закони за наблюдението и други потенциални реформи?

5. Какво може да се каже за спорните твърдения и поне една абсолютно неточна теза в статията в Тhe Sunday Times?

The Sunday Times казва, че Сноудън "е избягал, за да търси закрила от руския президент Владимир Путин, след като е организирал едно от най-големите изтичания на информация в историята на САЩ". Всъщност той напуска Хонконг на път за Латинска Америка, през Москва и Куба. САЩ обаче му отнемат паспорта, което дава на Русия оправдание да го задържи в транзитната зона.

The Sunday Times твърди, че не е ясно дали Русия и Китай са откраднали данните на Сноудън или "той доброволно е предал тайните си документи, за да остане на свобода в Хонконг и Москва". Последното не е възможно, тъй като, както казва Сноудън, той е дал всички документи на журналисти в Хонконг през юни 2013-та гoдина.

The Sunday Times също така пише, че "Дейвид Миранда, партньорът на журналиста от Guardian Глен Гринуолд, е бил задържан на летище "Хийтроу" през 2013-та с притежавани 58 000 "строго секретни" разузнавателни документи след посещение при Сноудън в Москва".

Това е неточно. Миранда всъщност е бил в Берлин, където се е срещал с режисьорката Лора Поатрас, а не в Москва на посещение при Сноудън. И това далеч не е маловажен аргумент.

Твърденията за престой на Миранда в Москва за първи път се появиха в Daily Mail през септември под заглавието "Унищожителната присъда на експерт от разузнаването: разкриването на данни от Едуард Сноудън и Guardian е изложило британски заложници на още по-голяма опасност".

Статията е писана от проф. Антъни Глийс, директор на Центъра за изследвания по въпросите на сигурността и разузнаването към Бъкингамския университе и в нея тази неточност така и не е коригирана.

Може би The Sunday Times е способен на по-добра журналистика.

Oще: the guardian  the sunday times  едуард сноудън  журналистика  ми6  форин офис  хоум офис  шпионаж 


Още от Свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.