Как пилешкото стана толкова зависимо от антибиотиците | webcafe.bg
Webcafe

Как пилешкото стана толкова зависимо от антибиотиците

Webcafe по The Atlantic
18.08.2017, 18:01 (обновена 20.08.2017, 16:26)
кокошки

Снимка: © Getty Images

Между 70% и 80% от всички антибиотици, приемани в САЩ, отиват за животните

Пилешкото е безспорно най-често консумираното месо в световен мащаб. Само в САЩ седмично се изяждат по около 160 млн. пилета. Това обаче не винаги е било така. В началото на XX век пилешкото е било рядко достъпно за повечето хора (освен за тези, които сами са си отглеждали кокошки).

През годините обаче цяла индустрия се заформя около производство на птиче месо и основна роля за това имат антибиотиците. Първо разработени, за да се борят с болестите на хората, впоследствие те се превръщат във верен помощник на животновъди и птицевъди.

През 20-те години на XX век кокошки се отглеждат предимно заради яйцата и далеч по-малко заради месото им. То било по-скоро "сезонно ястие" - в късната есен, когато спрат да снасят, кокошките отивали на дръвника, а оттам за месо за през зимата (което не винаги било особено вкусно).

Една погрешно добавена нула в поръчката за пилета на един фермер през 1923 г., както и националният конкурс за "пиле на бъдещето", организиран през 1948 г. в САЩ, спомогнали тази традиция да се промени. Финалният щрих бил добавен с представянето на McNugget - панираните късчета пилешко, които в момента са любими на милиони американци. Така днес в САЩ се консумира около 4 пъти повече пилешко спрямо 1920 г.

И докато самото месо се променяло, ставайки по-сочно и по-крехко, самият сектор се развивал до нива на цяла индустрия, а маркетолозите измисляли нови и нови начини то пилешкото да бъде представянно на потребители. Всичко това е само единият аспект на развитието на птицевъдството.

Този възход е успешен до голяма степен заради фармацевтичните компании и най-вече заради антибиотиците.

През 1948 г. британски учен Томас Джукс експериментира с прибавяне на витамини и други добавки към фуражите на домашни птици. Той работел в компания, синтезираща също така и антибиотици, които за времето си били най-новото чудо на медицината. Затова в експериментите си Джукс решава да добави малка доза от антибиотика към храната на една от групите пилета, които изследвал.

Резултатите били повече от впечатляващи. Пилетата, които поемали от антибиотика, пораснали 2,5 пъти по-бързо от тези, държани на стандартна диета. Новината се разпространила бързо и само след няколко години фермерите в САЩ слагали масово в храната на птиците си от магическите лекарства.

Към момента между 70% и 80% от всички антибиотици, приемани на територията на Америка се поемат от животни, а не от хора.

Така вече често се държат на ниски дози лекарства през целия си живот, за да се стимулира растежа им и да се предотвратяват заболявания, вместо да животновъдите да се борят с еднократни инфекции.

Днес лекарствата са преобразили птицевъдната промишленост не само в САЩ, но и по цял свят. Цената за това обаче е огромна - резистентност към антибиотици, бактерии, причиняващи болести, за които лекарствата вече не работят.

ООН посочи вече антибиотичната резистентност като глобална криза и "фундаментална заплаха за човешкото здраве, развитието и сигурността".

Всичко това изправя съвременната наука пред редица сериозни въпроси. Единият от тях създаването на нови антибиотици, които да устоят на защитите на различните бактерии. Друг е как птицевъдната индустрия като цяло да се отърве от тази си антибиотична зависимост.

За нас остава да преценим дали искаме в чинията си пилешко месо, в което има повече медикаменти, отколкото в домашната ни аптечка.


Още от Свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.