Светът се опита да заличи този град, но той е като феникс | webcafe.bg
Webcafe

Светът се опита да заличи този град, но той е като феникс

Webcafe по BBC
04.12.2017, 19:11 (обновена 06.12.2017, 18:46)
Хамерфест

Снимка: © Wikipedia

Историята на Хамерфест е нещастна серия от природни бедствия, пожари, епидемии и войни, която продължава от Наполеон до нацистката ера.

Най-северният норвежки бряг се намира в региона Финмарк и е граница на самия ръб на света. Намира се много по на север от прочутите фиорди. Разположен е на петстотин километра навътре в Арктическия кръг и е сурова пустош на разпокъсани полуострови и мрачни скали.

Място, където природата отдавна има последната дума.

През зимата, сякаш по заповед на Один, пътищата изчезват под дълбоки снегове, които в продължение на дни отрязват живеещите там хора от света. А когато се спусне полярната нощ, от средата на ноември до края на януари, мракът е почти пълен.

Карайки по безлюдния, покрит със сняг път към градчето Хамерфест се минава край незабележими селца и спрели риболовни траулери.  Но в края на този път е скрито познанието за това, че един от най-северните градове в света е имал доста по-сериозни проблеми за решаване от падащите под нулата температури.

Нещо, което част от неговите 10 527 жители могат да си спомнят много добре.

Историята на Хамерфест е нещастна серия от природни бедствия, пожари, епидемии и войни, която продължава от Наполеон до нацистката ера.

Въпреки че е едно от селищата с най-богата история в Северна Европа, модерният вид на града ще ви свари неподготвени. Докато го разглеждате, той се оказва различен от всички други места толкова на север.

Там липсват дъсчените къщи, така типични за Норвегия. Същото важи за традиционните витрини на този някога китоловен град. Вместо това срещу пристанището стои озареният с LED осветление “Център за арктическа култура” - плаващ стъклен терминал на опори.

По средата между плоското атлантическо небе и находищата на втечнен газ са разположени модерни жилищни блокове и круизен терминал. А над тях, на главната улица “Киркегата”, има оформена като ракета църква – постмодерен начин да се отдаде почит на триъгълните стойки за сушене на риба, разпространени из региона Финмарк.

Как в Хамерфест обясняват тази изключителна трансформация?

Още от XVIII век, след като първите европейски (а скоро след тях и северноамерикански) търговци пристигат в родината на саамите от Северно море, градът е бил разрушаван, унищожаван, сриван със земята и на практика заличаван от картата много пъти.

Но винаги се е връщал от отвъдното. Продължава да го прави до ден днешен – като птица феникс на далечния север.

“Историята ни може да бъде проследена до около 10 000 години назад, но като сгради и строежи сме изключително млад град”, казва 75-годишнен историк в града. “Тук цари пионерски дух – и това е причината хората да се връщат пак. Това е град, който изгражда у хората умението да разчитат на самите себе си. Научили сме се да се стягаме и да се вадим от ямата”, допълва той.

Това, което първо довежда европейците тук, е пристанището на града.

То е предпазено от леда благодарение на топлото атлантическо течение Гълфстрийм, което е необичайно в толкова северни води.

Комбинацията от тези два фактора води до развитието на международна ловна индустрия, достигаща до Северния ледовит океан чрез Норвежко и Баренцово море, в ера, в която тюлени, китове и моржове са избивани заради месото, кожата и маста им.

Когато ловците се завръщат от ловните океански територии, градът се превръща във фабрика на открито. Китовата мас е сваляна от кожата на животните, за да се предотврати гранясването ѝ.

“Казват, че е можело да подушиш Хамерфест преди дори да го видиш”, коментира друг жиетл като описва годините на най-бурно развитие на града в началото и средата на XVIII в. Тогава се появяват руското, германското, френското, холандското и американското консулство там.

“Те са донесли търговия, пари и много международни посетители. Също така се твърди, че жентите тук са били толкова красиви, колкото и тези в Париж, заради начина, по който са се обличали”, разказва историкът. Историята се усеща и в самите улици, на които и досега има нетипично голям брой бутици и фризьорски салони.

Подобни чудесни времена обаче не биха могли да продължат дълго. Историята на града е документирана в уместно наречения Gjenreisningsmuseet - Музеят на възстановяването на Финмарк и Северен Тромс (наречен на два съседни региона в северна Норвегия).

Първият удар идва, когато пристанището бива опустошено по време на Наполеновите войни заради стратегическо си местоположение по пътя към Русия, Арктика и САЩ и липсата на лед.

През юли 1809 г. британците плячкосват Хамерфест по време на блокада, продължила седмица. След това жителите на града са оставени да гладуват.

Половин век по-късно ураган срива складовете на града. Следва нова трагедия през 1890 г., когато две трети от сградите по залива са унищожени от катастрофален пожар, който избухва в пекарна.

Почти невероятно е като се има предвид непредсказуемото време и трудния достъп до Хамерфест, но възстановяването довежда до мащабна модернизация. Година по-късно, градът става първият в Северна Европа, в който е въведено електрическо улично осветление.

Най-лошото обаче тепърва предстои. Градът е окупиран по време на германската инвазия в Норвегия през 1940 г. В очакване на големия руски пробив на Източния фронт, Хитлер следва стратегия на унищожаване на всичко след себе си. Заради това той нарежда на батальона от 1000 нацистки войници, намиращ се в Хамерфест, да изравни града със земята. Планът е Червената армия да бъде лишена от подслон, храна или припаси, да гладува и да измръзне до смърт.

Хамерфест гори в продължение на дни.

Пътищата към него биват заличени от картите, телеграфните стълбове са бутнати, а комуникационните линии — унищожени. Пристанището е опустошено, мини обсипват улиците, а цялото население на града и заобикалящата го община остава без дом.

Нацисткото унищожение е толкова систематично, че 10 хиляди сгради са сринати до основи, а единствената, която е оставена цяла, е църквата. Почти невероятно e, но пожарите вилнеят из района в продължение на цели четири месеца. Когато местните жители бягат оттам, Хамерфест спира да съществува.

След тези унищожителни разрушения семействата са евакуирани в южна Норвегия. Сред тях е и това на Ранди Симонсен, която днес е на 84 години и е един от най-старите оцелели очевидци на тези събития.

“Германците бяха толкова усърдни, че изгаряха дори подземията”, раказва Симонсен и сочи червеникавокафяви снимки на резултатите от разрухата. “Хората обаче бяха умни и криеха собствеността си, въпреки че си мислеха, че може и никога да не се завърнат”, допълва жената.

Снимките в музея, които показват възстановяването на града, са доста по-въздействащи и силни от тези на разрухата в Хамерфест. Един експонат показва американски бръснарски стол, скрит от неговия собственик под метър почва, за да не бъде унищожен. Друг кадър показва две плюшени кадифени кресла - напълно непокътнати, макар и леко износени. Те също са изкопани изпод земята след войната.

Симонсен си спомня, че семейството й е имало два дни да се подготви за заминаване, без да знае кога или дали въобще някога ще се завърне. Когато е на 11 години жената отпътува с близките си. Изминават 2000 км на юг до Телемарк.

“Морето беше в кръвта на баща ми, така че само дни след германската капитулация през май 1945 г. той беше един от първите завърнали се. Първо пътувал на север, а след това се качил на лодка от Тромсьо. Никой не се колебаеше дали да се завърне”, спомня си старицата.

Ако предизвикателствата, свързани със справянето с бедствията и възстановяването след тях, някога са тежали на Хамерфест и жителите му, днес тоав не личи.

Градът може и да е оставен в руини, но само седмици след завръщането на жителите му, многобройни сгради и къщи са построени наново.

“Нямахме време да преодолеем травмата”, казва Симонсен, като допълва, че е спала на пода на църквата след завръщането на семейството си. “Хората бяха щастливи да са отново у дома, а аз бях тийнейджърка, така че бях достатъчно заета с училището, модата и – естествено – момчетата”, спомня си жената.

Друг очевидец е 72-годишният пенсиониран учител Гунар Милх. Той има различна теория за това как Хамерфест се е научил да се адаптира. Това е донякъде щастлива история на триумф въпреки злополучията, заявява той.

“Хората понякога имат романтични представи за миналото, но в Хамерфест винаги е било тежко. За нас това беше въпрос, с който ние, като общност, трябваше да се справим. Когато хората се завърнаха след Втората световна война, те създадоха наново собствената си общност след като бяха отделени от нея толкова дълго време. Поуката е, че само ние ще решаваме съдбата си”, заявява Милх.

Историята показва, че Хамерфест заема достойно място в списъка с градове, които са  унищожавани, но се надигат от пепелта с дълбока непримиримост. Списък, в който влизат градове като Мостар в Босна, Хирошима в Япония и Дрезден в Германия.

Сега Хамерфест процъфтява отново. Причината за това е пристигането на компаниите за втечнен газ. То води до разцвет, който се очаква да продължи десетилетия. Това не изненадва местните жители, защото е просто продължение на начина, по който градът се преоткрива в продължение на стотици години.

Вероятно това, което улавя най-добре духа на Хамерфест да се бори докрай, е талисманът на града – полярната мечка. Тя дори е изобразена на хералдическия му герб. Мечката въплъщава жизнеността на местната общност, но и необичайната способност на града да оцелява в продължение на векове в затънтен край, на върха на земното кълбо и въпреки лошите намерения на някои хора.

Хамерфест не би могъл да мечтае за по-траен символ.

Oще: война  история  норвегия  пътувания  туризъм  хамерфест 


Още от Свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 02.10.2012, 11:42

8 скучко | 06.12.201714:24

Бе ква носталгия, ква любов към пристана и морето ве Чуди се "Интереса клати феса"!
Там лежи голема парА и някой трябва да я прибере. Я виж при нас- носталгия, мосталгия, тва онва - ама народа оставя бащината си къща на село и бега у градО, щото на село само спомените - не ранят Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 30.11.2017, 12:42

7 bob | 06.12.201711:38

Най северната точка на Европа е Нуркап/Nordkapp което е северна Норвегия!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.02.2015, 15:00

6 Mako | 06.12.201711:15

Градът може и да е оставен в руини, но само седмици след завръщането на жителите му, многобройни сгради и къщи са построени наново.
=======================

Многобройни / от 10 хиляди/ къщи зад Полярния кръг са построени за няколко седмици и то след опустошителна война - че колко му е! Даже няма нужда да се възхитим на тази халюцинация, марка ББС.
Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.02.2015, 15:00

5 Mako | 06.12.201711:10

Историята показва, че Хамерфест заема достойно място в списъка с градове, които са унищожавани, но се надигат от пепелта с дълбока непримиримост. Списък, в който влизат градове като Мостар в Босна, Хирошима в Япония и Дрезден в Германия.
===================


Eeeeeeeeeeeee, ето това е истински хит, ББС-хит! Браво на британюгите, остават верни на себе си!
Смее се Смее се Смее се Смее се Смее се Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.02.2015, 15:00

4 Mako | 06.12.201710:33

e-mil | 05.12.201717:48
"Най-северният норвежки бряг се намира в региона Финмарк..."

М-не. Най-северният се намира на още 1000 км на север - в прочутия архипелаг Свалбард, по-известен у нас като Шпицберген.
===========================

Прав си, но си пропуснал този хит на преводачите от Кафето:
====
По средата между плоското атлантическо небе и находищата на втечнен газ са разположени модерни жилищни блокове и круизен терминал.
====

Колкото и поетически да се чете това "по средата между...", няма как "находищата/!/ на втечнен газ" да мине за метафора!
Смее се Смее се Смее се Смее се Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.02.2011, 12:23

3 AlahAkbar | 05.12.201721:29

Каква е въобще целта на тая статия? И по тъпо заглавие не можахте ли да измислите?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

2 Bichkiiata | 05.12.201719:07

к'о да ги правиш викинги...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.07.2015, 15:05

1 e-mil | 05.12.201717:48

"Най-северният норвежки бряг се намира в региона Финмарк..."

М-не. Най-северният се намира на още 1000 км на север - в прочутия архипелаг Свалбард, по-известен у нас като Шпицберген. Макар за него да има договор за международно ползване официално си е норвежка собственост.

Ако сте изпуснали училищната география може да се образовате от собствения си сайт. Много щастлив
http://www.webcafe.bg/webcafe/obshtestvo/id_1216627211
http://www.webcafe.bg/id_1071374937_Britanski_ucheni_razgadaha_taynata_na_Yeti
   

оценка

+0 -0

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.