Митът, че урбанизацията означава просперитет | webcafe.bg
Webcafe

Митът, че урбанизацията означава просперитет

Webcafe по The Atlantic
19.12.2017, 19:06 (обновена 21.12.2017, 12:13)
град

Снимка: © Getty

За развиващите се страни градовете с по-малко население са по-добри от струпването на всички хора в един мегаполис.

Когато става дума за градове и урбанизация, като цяло се счита, че по-голямото е по-добро. Няколко скорошни изследвания обаче твърдят друго.

Според тях, въпреки че индустриализираните държави като цяло са спечелили от съществуването на по-големи градове, същото не важи за бързо урбанизиращите се райони на развиващия се свят.

В тези части на земното кълбо наистина има такова нещо като прекалена и твърде бърза урбанизация.

Изследванията, дело на Сюзън Фрик и Андрес Родригес-Позе от Лондонската икономическо училище, разглеждат в детайли връзката между размерите на градовете и националната производителност на икономиката.

Първоначалното им изследване от миналата година разглежда връзката между икономическото развитие, отчетено в брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението, и средните размери на градските зони в 114 държави по света. Изследването обхваща периода между 1960 и 2010 г.

За да се гарантира надеждност, в него се взимат предвид променливи като брой на населението на съответната държава, физическа територия, образователни нива, икономическа отвореност и други фактори.

Размерът на градовете или градските зони по света драстично се е увеличил през последния половин век като градовете в развиващите се държави се разрастват много по-бързо и много повече от тези в по-развитите държави.

Между 1960 и 2010 г. средният град в богатите държави се е увеличил скромно - от 500 000 на 650 000 души. Средният град в развиващите се страни обаче се е разраснал почти четворно, от 220 000 до 845 000 души.

През 1960 г. 12 от 20-те държави с най-голям среден брой жители са били богати; към 2010, 14 от топ 20 държавите са в развиващия се свят.

Урбанизацията в исторически план се е считала за необходима характеристика на икономическото развитие и растеж, но това изследване установява, че връзката не е толкова проста. Въпреки че развитите държави печелят от съществуването на по-големи градове, това не важи за развиващите се страни.

Развитите държави регистрират ръст на икономическия растеж с 0,7% за всеки допълнителни 100 000 души средно население в големите градове за 5-годишен период. Но за развиващите се държави добавянето на 100 000 души в големите градове се свързва с 2,3-процентен спад на икономическия растеж за същия период.

Големи градове и темпове на урбанизация, 1970-2014:

В най-новото си изследване учените установяват, че развиващите се страни като цяло извличат по-голяма полза от малки до средни градове.

Тези държави регистрират най-големи икономически изгоди от пребиваването на по-голям дял от градското им население в селища с под 500 000 жители.

По-големите градове като цяло влияят по-позитивно върху икономиката в по-големите държави. Наличието на метрополис с над 10 милиона жители води до икономическа изгода в национален мащаб, само ако общото градско население е поне 28,5 милиона, твърди изследването. Това има смисъл - по-големите и развити държави е по-вероятно да приютяват икономически браншове, които са базирани върху познания и които изискват градска агломерационна икономика.

Има няколко причини мегаполисите често да не успяват да предизвикат значим растеж в бързо урбанизиращите се части на света. Като начало, огромен дял от най-бързо урбанизиращите се места сега са в най-бедните и най-слабо развити части на света; преди век, това са били най-богатите и най-развити места. Тази история на развитие е създала погрешни очаквания, че урбанизацията винаги се свързва с просперитет.

Също така, голям дял от урбанизацията в момента се случва заради огромни миграционни потоци от хора, бягащи от войни, граждански конфликти или природни бедствия, а не заради чисто икономически причини. Като нараснало търсене на работна ръка, например.

Освен това глобализацията е ликвидирала историческата връзка между градовете, местното земеделие и местната индустрия, които са стояли зад по-балансираното градско икономическо развитие в миналото.

В сегашната глобално взаимосвързана икономика суровините, които идват от околните територии край града, могат евтино да бъдат внесени от други части на света.

Резултатът е, че връзката между големите градове и растежа вече е станала много по-слаба, генерирайки притеснителен нов модел на “урбанизация без растеж”.

И все пак урбанизацията си остава жизненоважна за развиващите се държави и градовете остават основни фактори в икономическия им растеж. Анализ на производителността на труда в градове по света показва, че големите градове в развиващия се свят имат много по-голям дял в икономиката от тези в развитите страни. С други думи, развиващите се градове, поне относително, имат много по-голяма производителност от околните райони.

Развиващите се страни със сигурност имат нужда от градове, но не непременно мегаполиси. Това изследване оборва основна предпоставка на икономическата урбанистична теория - че по-големите градове неизбежно са по-добри.

Въпреки че това като цяло е вярно в по-развитите страни, където “икономиките на познанието” печелят от плътността и струпването на населението, не е така в развиващия се и бързо урбанизиращ се свят.

Там наличието на широка гама от по-малки и средни градове допринася повече за икономическия растеж.

Изследване само за пореден път ни напомня, че не съществува универсален модел за градско и икономическо развитие.

Oще: миграция  население  урбанизация 


Още от Свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.