Шутът, който осмиваше властта | webcafe.bg
Webcafe

Шутът, който осмиваше властта

Webcafe 13.10.2016, 13:48 (обновена 14.10.2016, 14:29)

1 от 4 снимки Назад Напред

дарио фо

Снимка: © Getty Images

Ляв, но не като другите, войник, който не развява знаме. Шутът, който се подиграваше със силните на деня, носителят на Нобелова награда, когото беззъбите интелектуалци не можеха да преглътнат.

Отиде си един от най-големите световни драматурзи. Режисьор, сценограф, импресарио, писател и художник, Дарио Фо беше личност, която определено се отличаваше.

Ляв, но не като другите, войник, който не развява знаме. Шутът, който се подиграваше със силните на деня, носителят на Нобелова награда, когото беззъбите интелектуалци не можеха да преглътнат.

Той почина на 90 години в болница в Милано, където се е лекувал вече две седмици. Един дълъг и много щастлив живот. „Аз съм изключителен късметлия"- заявява Фо.

Роден на 24 март 1926 година, в селце близо до езерото Маджоре, синът на началника на гарата никога не си е представял, че съдбата му е подготвила толкова интересна участ.

Той присъства неизменно на театралната сцена повече от 70 години. Пиесите му се поставят в над 50 страни, сред най-известните му произведения са: "Случайната смърт на един анархист", "Архангелите не играят флипер", "Няма да платим, няма да платим", "Отворена брачна двойка", "Само за жени", "Марихуаната на мама е най-добра", "Не всеки крадец е мошеник". В България Фо се поставя още по времето на комунизма.

Той е смятан за майстор на импровизацията, за присмехулник, за неуморен стършел и клоун, а театърът му е силно свързан с т.нар. комедия дел арте, в която доминира фарсът. В спектаклите си Фо комбинира гегове, песни, философия.

Франка - музата на живота му

Срещата с Франка, жената на живота му, преобръща не само личното му битие, но и цялото му творчество. Тя се превръща в негова муза, вдъхновител на творческия му заряд и той твърди, че е съавтор на много от пиесите.

Среща я през 1964 година, невероятно красива и ухажвана от всички. Той не смее да я доближи, но тя го обезврежда с един удар, когато без да се церемони, просто отива и го целува.

Любов от пръв поглед, която продължава цял живот, за разлика от много други двойки в артистичните среди.

Дарио Фо и Франка Раме през 1962 година

Държавната телевизия цензурира текстовете му

Фо има твърде хаплив език, той изважда социалните проблеми на показ, а в театъра кара средната класа да се смее сама над себе си. Но годината е 1962 и това не се харесва на много хора.

Фо и съпругата му участват в предаването Canzonissima 62 по телевизия Rai, шоу-вариете с участието на комици, скечове и много музика. На живо, по време на ефира, Дарио и жена му напускат предаването „заради артистични и идеологични различия". Проблемът е, че за всяко предаване са искали да им редактират текстовете.

Конкретният повод за скандала е скеч за строителен предприемач, който не е осигурил нужните средства за безопасен труд на работниците си. Засягат се злободневни проблеми от ежедневието на хората, но те се оказван неудобни.

В държавната телевизия предпочитат зрителите да се забавляват. Те не искат някой от управляващите да им звъни по телефона и да им иска сметка защо разбунват хората.

В онези дни италианската комунистическа партия набира сила и християндемократите гледат тревожно на това. Не е добре да се говори за работници, забранено е даже да се споменава думата „член".

Обичан е повече в чужбина, отколкото в Италия, където много писатели и поети му завиждат, защото не могат да приемат „един невъзпитан палячо да бъде толкова известен"

Нобеловата награда

През 1997 година получава Нобеловата награда за литература. В мотивите си учените от комитета пишат: „той следва традицията на средновековните шутове и осмива властта, възстановявайки изгубеното достойнство на потиснатите". С част от парите Фо подпомага хората с увреждания.

Преди няколко седмици прочутият драматург отново бе забранен. Този път в Турция.

„Все едно са ми дали още една Нобелова награда" - коментира той. Заедно с Фо, от турските държавни театри са махнати и Шекспир, Чехов и Брехт. Официалната версия е, че тези автори са далеч от турския национален дух.

„Да бъда причислен до гигантите на световната литература е огромна чест за мен. Да се надяваме Ердоган да не разбере, че съм единственият жив в списъка" - добавя.

Най-доброто от Дарио Фо

В памет на великия драматург, който приключи дългия си жизнен път ви предлагаме някои от най-известните му изказвания. В тях личи големият заряд на неуморимият артист, за когото животът беше сцена, на която си струва да играеш до последно.

"Загубили сме възмущението, достойнството, съзнанието, гордостта да бъдем хората, създатели на цивилизацията. Ние сме несправедливци, на които не им пука за справедливостта. Какво ще оставим на децата си?"

"Да спреш разпространението на знанието е инструмент за контрол от страна на властта, защото да знаеш означава да можеш да четеш, да интерпретираш, да проверяваш лично и да не се доверяваш на това, което ти казват. Познанието те кара да се съмняваш. Най-вече във властта. Във всяка власт."

"Днешната публика се е надрусала с баналност."

"Смехът е свещен. Когато едно бебе се усмихва за първи път, настъпва празник. Баща ми, преди идването на нацизма беше разбрал, че нещата вървят на зле. Защото когато един народ вече не се смее, става опасно."

"Не може да имаш култура, ако не познаваш собствената си история."

"Ние сме страна на дезинформирани хора, които продължават спокойно доброволно да забравят всичко, което се случва и да го потъпкват."

"Знае се, че който използва фантазията си, за да нарушава закона, винаги си запазва малко за собствено удоволствие или за това на най-близките си приятели."

"Всичко това, което представляват сатирата, начинът на разбиране на драмата, трагедията и осмиването посредством комедията е нещо, което властта не може да приеме, защото чрез смеха хората разбират нещата."

"Човек, който не участва в живота на общността, който страни, е ходещ мъртвец."

"Не се страхувам от смъртта, но не я и ухажвам. Ако си прекарал добре, това е справедливия завършек на живота. Все едно играеш на карти. Може да победиш или да загубиш, но важното е да играеш."

Oще: дарио фо  дарио фо и франка раме  дарио фо носител на нобелова награда  кой е дарио фо  най-доброто от дарио фо  пиеси на дарио фо  почина дарио фо  произведения на дарио фо  цензурата и дарио фо 


Още от Свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 30.05.2012, 03:56

1 Starija hush | 14.10.201606:22

klasik
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.