Наричаха я Маги и я обичаха, и я мразеха | webcafe.bg
Webcafe

Наричаха я Маги и я обичаха, и я мразеха

Валентин Добрев
12.10.2015, 17:35 (обновена 14.10.2015, 11:53)
Маргарет Тачър

Снимка: © Getty images

Ако беше жива, на 13 октомври, Маргарет Хилда Тачър, една от малкото жени, носители на почетното рицарско звание "Орден на жартиерата", щеше да навърши 90 години

Тя не е първият британски премиер, който ще бъде запомнен не само с политиката, но и с острия си език. Със сигурност обаче, Маргарет Тачър е сред най-колоритните лидери в новата история на Обединеното кралство.

Подобно на Уинстън Чърчил, и тя може да се похвали с победа в голяма световна война: а именно със съучастие и сериозен принос към рухването на Съветската империя.

За която, разбира се, (както и за всичко останало) изрази категорично и ясно своето мнение:

"Руснаците имат за цел световното господство и бързо усвояват начините да се превърнат в най-силната империя, която светът някога е виждал. Хората в Съветското Политбюро не се тревожат за упадъка и потока на общественото мнение. Те слагат оръжията преди маслото, докато ние слагаме почти всичко преди оръжията".

Това са нейни думи. И са лъжа. Или казано политкоректно - популизъм.

Защото само няколко години по-късно, тя заявява на Михаил Горбачов:

"Харесвам г-н Горбачов, бихме могли да вършим работа заедно".

И дори да звучат добре от устата на баронеса Тачър от Кестевен, дъщеря на "прост" бакалин, издигнала се до върха на политическата сцена, благодарение на собствените си (в голяма степен уникални) качества, за съжаление и други нейни приказки не отговарят на политиката, водена от Великобритания в продължение на 12 години (3 мандата) - години, в които се включва и една война.

Страната под ръководството на Тачър, "която слага всичко преди оръжията", не се поколебава да нахлуе на Фолкландските острови през 1983-та година и да "си ги върне" от Аржентина, след като последната, под ръководството на военната хунта, решава да присъедини спорната територия в южната част на Атлантическия океан.

Резултатът от сблъска са 255 убити британци, 649 убити аржентинци, над 11 000 пленници, абсолютен британски контрол над острова и... политически патос, чрез който тя - първата жена-лидер на Консервативната партия (от 1975 до 1990 година) и първата жена на най-високия политически пост в Обединеното кралство - обяснява военните действия:

"Борихме се да докажем, че агресията не плаща и че на крадеца не му е позволено да получава своя рушвет. Борихме се с подкрепата на толкова много хора по целия свят... И все пак отвоюваното постигнахме ние сами".


13 октомври 1984-та: по време на конференция на Консервативната партия на връх 59-тия си рожден ден, един ден след като срещу нея ИРА извършва бомбен атентат

Абсолютен привърженик (на думи) на консервативните ценности в политиката, Тачър допуска множество действия, които биха се харесали по-скоро на лейбъристите.

Например, когато се застъпва в полза на законопроекта за оневиняване на хомосексуализма, или когато гласува в полза на законопроекта за легализация на абортите, или, когато в първия си мандат осигурява правото на работниците да купуват жилищата си с отстъпка.

Последното действие повишава донякъде популярността й сред работническата класа, точно колкото да й осигури гласове за втория мандат, но само след няколко години нейната популярност сред тази класа спада драстично, когато тя решава да намали влиянието на синдикатите върху политиката.

"Нека работническата класа си знае мястото", заявява тогава.

След стачка от страна на миньорите, която продължава цяла година между 1984-та и 1985-та, Маргарет Тачър не отстъпва, спечелвайки уважението на средната класа и искрената омраза на работническата - омраза, която и до сега тлее в повечето леви среди във Великобритания.

Парадоксално, Тачър знае, че има дарбата не винаги да казва истината, но пак да звучи откровено: едно от най-ценните качества в политиката.


"Може и да не казвате умишлени лъжи, но понякога трябва да бъдете гъвкави", са нейните думи.

В същото време, от днешна гледна точка последното, което притежава наричаната галено от медиите Маги, е гъвкавост.

"На мен консенсусът ми изглежда като изоставяне на всичко, в което вярваш, на принципите и ценнностите ти. Той е нещо, в което никой не вярва и срещу което никой не възразява", в интервю заявява своето мнение тя - мнение, което и днес звучи скандално от устата на който и да е политик.

"Обичам спора, обичам дебата. Не очаквам онзи, който седи срещу мен да кима и да се съгласява. Не това му е работата", смята тя и заявява философски:

"Да седиш по средата на пътя е много опасно - може да те блъснат и от двете страни".

Маргарет Тачър не се слави и с тактичност.

Тя заявява, че няма време да се занимава с феминистки движения и че "не дължи нищо на освободителното женско движение", a по-късно изумява бившия външен министър на Австралия Боб Кар, като заявява, че ако правителството не внимава, континентът ще се напълни с нежелани имигранти от Азия, които ще изгонят коренните (европейски) жители. В резултат Боб Кар я нарича "расистка" и остава с този спомен за нея.

1976-та година: като лидер на Консервативната партия

Маги обаче има много здраво отношение към парите: както в личен, така и в държавнически план.

Не случайно нейните правителства чрез системна и постоянна политика ("Нейното най-силно качество беше постоянството", спомнят си съвременниците) успява да повиши материалното състояние на британците, както и да подобри икономическото развитие на Обединеното кралство.

"Не създаването на богатство е опасно, а любовта към парите като самоцел", библейски звучи този цитат от Тачър, която очевидно се стреми да изглежда като човек, която приема парите единствено като средство:

"Никой не помни добрия самарянин, защото е имал добри намерения. Той е имал и доста пари освен тях", казва дамата, чиито съпруг е богат бизнесмен и на когото тя дължи в голяма степен юридическото си образование и дори старта на политическата си кариера.

Именно доброто и реалистично чувство за финанси е онова, чрез което Маги предвижда края на комунистическите държави:

"Проблемът със социализма е, че в един момент ти свършват чуждите пари" - са нейните думи, които едно към едно се потвърждават исторически.

"Пенитата не падат от небето, те трябва да са били заработени някъде по света", пък са думите, които превръщат Тачър в абсолютната любимка на десните консерватори.

Харесвана или не, чрез политиката на Тачър, Великобритания показва, че търси най-добрите решения в една крайно сложна и объркана епоха. Подобни личности практически липсват в днешно време не само в Обединеното кралство, ами като цяло и в световната политика.

Затова не е лошо отвреме-навреме да си спомняме за онези, които имаха мнение и не се бояха да го изразят - и най-вече: предприемаха действия не само когато трябва да се спечелят избори.

Последните години от живота си Маргарет Тачър е с разклатено здраве. На снимката: тя е придружавана от своята помощничка Кейт по време на разходка през пролетта на 2012-та. Тя почина на 8 април 2013-та година на 87-годишна възраст.

Oще: 13 октомври маргарет тачер  13 октомври маргарет тачър  великобритания  десни консерватори  консервативна партия  леви  лейбъристи  маргарет тачер рожден ден  маргарет тачър  маргарет тачър рожден ден  министър-председател на великобритания  обединено кралство  обединеното кралство  премиер на великобритания маргарет тачър 


Още от Свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 03.01.2012, 11:27

2 Илия Попов | 13.10.201513:06

Наистина велика жена - гпляма рядкост в политиката да има толкова ефективна жена!
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 09.09.2013, 16:27

1 Raychin Vasilev | 13.10.201511:21

Това е малко преиначен анализ. Маргарет Тачър не казва на Горбачов, че го харесва и може да работи с него, а го казва на интервю пред BBC. Не Англия нахлува на Фолкендите а Аржентина. Тачър реагира доста късно и в интерес на истината това е така заради желанието и всичко да е по международното право. И да, тя е консерватор до мозъка на костите си през цялото и време на политическата сцена, докато описаните Лейбъристки постъпки си имат обяснението за всички, попрочели малко за Тачър и нейният живот като цяло.
   

оценка

+1 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.