Будист, комунист, богаташ в едно | webcafe.bg
Webcafe

Мао, пари ... и Буда

Webcafe.bg, по BBC
01.02.2015, 20:35 (обновена 05.02.2015, 09:45)
Будист в Китай

Снимка: © Getty Images

Хора от китайския елит вече проявяват активен интерес към тибетския будизъм

Дали Китай вади тибетския будизъм от фризера? Има признаци, че въпреки продължаващото преследване на тибетския национализъм, атеистичният режим в Пекин може би заема по-мека позиция към религията - и дори към Далай Лама.

Бивш висш деятел на Комунистическата партия да покани чуждестранна медия в своя дом би изглеждало нещо крайно малко вероятно за когото и да е журналист. Особено когато за този политик се носят слухове, че има тесни връзки с лидерите на Китай и е работил в тясно сътрудничество със службите за сигурност на страната.

А вероятността такъв висш политик да покани екип на BBC да присъства на негова молитва пред портрета на Далай Лама би прозвучала абсолютно нелепо. Дори би прозвучало като безумие, не просто смешка.

Точно това прави Сияо Унан

В луксозния апартамент на Сияо, гордо заел място върху личния му будистки олтар, стои портрет на тибетския духовен лидер в изгнание - човек, мразен от години от китайското правителство и обявен за опасен сепаратист.

За тибетските монаси дори притежанието на снимка на Далай Лама е рисковано, а излагането на видно място на неговия портрет в манастирите е изрично забранено.

Но тук, пред лика на Далай Лама, седи Сияо, а до него се е разположил тибетският будистки гуру Геше Сонам.

Гуруто заявява, че не желае да обсъжда политически въпроси или Далай Лама, но 50-годишният Сияо настоява, че всъщност това не чак толкова сериозен проблем.

"По отношение на политическите проблеми между Далай Лама и Китай... ние почти не им обръщаме внимание - казва той - Трудно е да го упрекваме от тази гледна точка. Като будисти, обръщаме внимание на него само като част от нашите практики."

Журналистите от BBC се запознават със Сияо чрез китайски бизнесмен, 36-годишния Сун Кеджия - един от богатите китайци, привлечени в последните години от мистицизма на тибетския будизъм.

Нарастващата популярност на религията като цяло в Китай е достатъчно добре документирана и често се обяснява с бързата икономическа експанзия на страната

Милиони китайци сега разполагат с такова състояние, за което предишните поколения са могли само да мечтаят, но икономическият растеж е придружен от сеизмично разместване на социалните пластове и много от приеманите преди за несъмнени фактори се променят.

"Някога бях изправен пред големи трудности и проблеми в бизнеса. Чувствах, че те не можеха да бъдат преодолени от човешки усилия и че само Буда, духовете и Бог можеха да ми помогнат".

Затова Сун става последовател не на търговски банкери или финансови мениджъри, а на монаси - конкретно на тибетските монаси. И оттогава насам наистина е спечелил голямо състояние, надминаващо $100 млн.

Сега той притежава верига от будистки клубове и плаща от собствения си джоб за тибетски гурута като Геше Сонам, които да пристигат и да изнасят проповеди там, осигурявайки им в замяна крайно необходимите средства за мисиите и манастирите им в Тибет.

Но докато поканените от Сун гости - бизнесмени, партийни деятели и притежатели на имоти - намират там утеха и духовност, той намира нещо друго

"Това, към което се стремя, е влияние -, казва той. - Приятелите ми, идващи тук, са привлечени от това място. Мога да използвам ресурсите, които те осигуряват, за да реализирам други аспекти на бизнеса си. От тази гледна точка това е и моят принос за разпространението на будизма. Това носи добра карма - и получавам това, което желая."

И изглежда има резултат.

Сун кани журналистите да се срещнат с другите влиятелни посетители в неговия клуб. Седнала на пода до Геше Сонам, виждаме жена, която по думите на Сун - чрез семейни връзки - има контакти с най-високия ешелон на китайската политика.

Тя и мъж, който представя като висш деятел в китайската Национална комисия за развитие и реформи - и изглежда неин шофьор, поставят часовници, молитвени броеници и огърлици в центъра на кръга, за да ги благослови Геше Сонам.

След религиозната церемония следва луксозен банкет; по-късно монахът признава, че се чувства неудобно от всичко това: "Няма значение колко добра е храната, все пак тя е само храна. Понякога угощението продължава цяла вечност и имам чувството, че си губя времето. Ставам малко нервен. Но това е и начин да проповядваш. Ако не ходя на едно или друго място, щеше ли да е по-добре просто да стоя в пещера и никога да не излизам от нея?"

Будистките монаси имат нужда от пари - и десетки, може би стотици от тях в момента търсят начини да изкарват по нещо в големите китайски градове.

Като се има предвид, че Китай все още официално минава за атеистична държава, това изглежда странно, особено заради връзката между будизма и политическия активизъм в Тибет.

Китай не само позволява това будистко проповедничество, но изглежда вече и активно го насърчава

Твърди се, че президентът Си Дзинпин е относително по-толерантен към религията от своите предшественици, с надеждата тя да запълни моралния вакуум в Китай и да предотврати социални вълнения.

Отдавна се носят слухове, че представители на китайския елит се интересуват от будизма, включително съпругата на Си Дзинпин - Пен Лиюан.

Твърди се също, че бащата на сегашния президент - Си Жонксун, комунистически революционер и лидер, е имал доста близки контакти с Далай Лама, преди той да избяга от Китай през 1959.

Вероятно точно оттам идва и връзката със Сияо Унан, защото друг непотвърден слух е, че баща му също е близък с бащата на президента.

Голяма част от това са само предположения, естествено, но важният въпрос е дали разрешението на Сияо журналисти от BBC да присъстват на молитвите му пред будистки олтар не е изпращане на демонстративен сигнал.

Той обаче има още един коз в ръкава и връчва на журналистите видеозапис от 2012 г. от среща с Далай Лама в Индия, където той се намира в изгнание. Формално преговори за последно е имало през 2010 г., но дори тогава те са водени само между представители на двете страни.

Записът на Сияо е рядко доказателство за разговори лице в лице между самия Далай Лама и хора, близки до китайските власти.

През 2012 г. имаше няколко непотвърдени съобщения за тази среща в индийската преса, които съдържаха доста хипотези за значимостта й, но никога не е имало официално потвърждение, че наистина тя се е случила - до появата на този видеозапис.

В един момент от разговора Далай Лама казва на Сияо, че се притеснява от дейността на фалшиви монаси в Китай.

"И аз се притеснявам за това - отговаря Сияо - Поради това наистина се нуждаем от будистки лидер и затова смятам, че ваше преосвещенство може да играе толкова важна роля."

В друг момент Далай Лама се оплаква от цялостния подход на Китай към Тибет.

"Да бъдем честни, китайското правителство мисли и действа по безумен начин по отношение на политиката си към Тибет," казва той. "Те не го осъзнават. Тази твърда политика не е от полза нито за Китай, нито за тибетците, и създава на Китай много негативен имидж в международен мащаб", казва легендарният лидер.

Точната роля на Сияо Унан, когато той е във властта, остава неуточнена . „Наричайте ме просто бивш висш политически деятел", настоява той. И се зарича, че не е действал като пратеник на китайското правителство, когато се е срещнал с Далай Лама.

При въпросното посещението в Индия той е в качеството на изпълнителен зам.-председател на организация, наречена Азиатско-тихоокеански форум за обмен и сътрудничество (APECF).

APECF често бива описвана като подкрепяна и финансирана от китайското правителство. Дейността й е свързана със сериозно изграждане на влияние, включително многомилиардни инвестиции в изграждането на будистки център в Непал.

Така или иначе, изглежда невероятно някой бивш китайски политик да може да посети Далай Лама в Индия, или да бъде заснет да се моли пред снимката му от западна медия, без сериозна подкрепа за действията му в Пекин.

Какво може да означава това?

Задаваме този въпрос на Роби Барнет, специалист по Тибет в Колумбийския университет в Ню Йорк. Барнет препоръчва да не търсим особено сериозни мотиви зад срещата на Сияо Унан с Далай Лама, но все пак коментира, че тя определено е символична.

"Не могат да бъдат открити политически значими стъпки в тази среща, но тя е значима като символичен знак, като намек за промяна, която се обмисля или предстои да се проведе във върховете на политическата система в Китай", коментира той.

Според него увереността на Сияо, с която той предоставя видеото на чужди журналисти, не означава непременно, че има подкрепата на всички китайски лидери, но вероятно има зад гърба си поне голям процент от тях.

"Знаем, че идеята е да бъде направено нещо символично. Те желаят ние да разберем, че нещо може би се случва, че може би започва дебат", допълва Барнет.

Надали има съмнения, че забраната на портретите на Далай Лама и затягането на китайския контрол през последните две десетилетия засилват напрежението в Тибет

През този период са водени преговори между двете страни, както официални, така и неформални, но те не са довели до особени промени.

В последните месеци обаче, според някои източници, неофициалният диалог е станал по-задълбочен, като дори се обсъжда възможност на Далай Лама да бъде разрешено да се завърне от изгнание за историческа визита.

Дали предоставянето на видеозаписа от Сияо Унан може да се приема за доказателство, че Си Дзинпин наистина променя подхода на Китай към тибетския будизъм? Или това е просто разсейваща маневра, замислена да създава впечатлениe за омекотяване на политиката, докато грубото потисничество на Тибет продължава?

Ако не друго, Сияо Унан и неговият олтар с Далай Лама показват, че хора от китайския елит вече проявяват активен интерес към тибетския будизъм - и че на монасите вече е разрешено да ги насърчават в тази насока.

"Те може и да не могат да си купят попадането в Нирвана," казва Геше Сонам, "но в будизма може кармичната отплата е по-голяма за харченето на повече пари за ритуали".

Oще: атеизъм в китай  богаташи в китай  буда  будизъм  далай лама  китай  китайска комунистическа партия  религия  си дзинпин  тайни служби  тибетски монаси 


Още от Свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 11.05.2010, 18:26

3 Крив Макарон | 04.02.201511:13

Браво на китайските ръководители! Богатството на будизма трябва да се запази, и да му се позволи свободно да се разпространява. Това ще създаде преграда пред монетаризма, грубия материализъм, и екстремизма.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.12.2014, 19:07

2 Шамито | 02.02.201514:32

Поредно заиграване с далечна за нашите представи култура.Забележете финната манипулация в заглавието–Мао,пари и тъй нататък–това е за зомбитата.
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 09.09.2011, 08:58

1 янаки | 02.02.201510:57

И ламаизмът, (будизъм, който не е много рапространен в Китай, макар че ламаистки храмове има не само в Тибет, но и в цялата страна), и будизмът, и даосизмът, и конфуцианството са по-скоро философии, отколкото религии, така че за атеизъм в европейския смисъл на тази дума в Китай не може да се говори.

По време на Културната революция много техни храмове и манастири са били разсипани като резултат от борбата с „отживелиците”, но днес, поне знаковите, тези които са и туристически дестинации, са в идеален ред и са много посещавани и от чужденци, а и от китайците.

С изключение на ламаистите, останалите култове са децентрализирани, не са йерархични организации, за да са заплаха за режима в Пвкин.
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.