Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Секс, ислям и двуличие - една много опасна комбинация

Този свят на религиозни догми невинаги е бил такъв Снимка: Getty Images
Този свят на религиозни догми невинаги е бил такъв

Ако мислите, че е било трудно за жените открито да обвинят Харви Уайнстийн в изнасилване, замислете се колко по-трудно е обвинението срещу ислямския теолог Тарик Рамадан. Миналия месец две французойки решиха да съдят Рамадан за изнасилване и сексуален тормоз, вдъхновени от огромната реакция във Франция на кампанията #MeToo.

Една от жените, Хенда Аяри, отправи публично обвинения срещу Тарик.

Втората описа случилото се пред журналисти, но избра да остане анонимна. И това не е случайно: на Хенда Аяри й се наложи да помоли за помощ, след като стана мишена на ожесточена кампания от оскърбления и клевети.

Те са дело основно на мюсюлмански екстремисти. Рамадан е внук на основателя на "Мюсюлманско братство" и отхвърля обвиненията.

Тарик Рамадан е на 55 години е роден в Швейцария. Той понастоящем е в отпуск от Оксфордския университет, където преподава съвременни ислямски изследвания - катедра, финансирана от Катар. Рамадан е видна фигура в интелектуалния и религиозен ислямски елит на Франция.

Това, което окуражава неговите обвинители, е, че те - точно както и той - са практикуващи исляма. Със самия факт, че са прекарвали време насаме с него, те според строгите повели на вярата си са нарушили принципите на скромността, които жените са задължени да спазват.

Сексуалната революция, освободила жените на Запад през XX век, все още предстои да се случи в по-голямата част от мюсюлманския свят.

И все пак може би виждаме началото, шест години след смазаните надежди на арабските революции. Поне в Северна Африка и в арабските общности във Франция бунтът на жените започва бавно да дава своите плодове. Тунис, единствената арабска държава, която не обърна гръб на Арабската пролет, руши бариерите.

"На арабски "революция" означава вихрушка", казва тунизийската филмова режисьорка Каутер Бен Ханиа пред френското обществено радио France-Inter. "Така че тя обръща всичко наопаки, променя всичко и изведнъж започваме да говорим за всичко, за което по време на диктатурата не говорехме. Никога не бих могла да направя този филм преди революцията."

Тъкмо дебютирал във Франция и Тунис, филмът на Бен Хания "Красавицата и кучетата" е болезнена история на 20-годишна студентка, изнасилена от двама полицаи в Тунис, след като е била заловена от тях да се разхожда с приятеля си по плажа през нощта. Филмът се концентрира върху последвалата нощ, в която студентката Мириам упорито се опитва да подаде оплакване, което би изисквало лекар да я прегледа, а полицаи да вземат показания от нея.

Постепенно с течение на времето и появата на допълнителни препятствия засегнатото ѝ достойнство води до политическо пробуждане. Застрашена от арест призори, тя не се предава.

Накрая, както обяснява Бен Хания, "полицаите са тези, които се боят от нея. Страхът е вече от другата страна."

40-годишната Бен Хания е една от няколкото арабски жени, които сега надигат глас в Северна Африка и Франция. Атаките по Нова година от арабски мигранти срещу германки в Кьолн през 2016 разкриха това, което алжирският писател и колумнист Камел Дауд описва като "сексуалното нещастие на арабския свят."

Неговият критичен текст по темата, публикуван в Le Monde и The New York Times, шокира група френски учени, които го обвиниха, че налага "ориенталистки клишета." Но когато се появи видео на млада жена, подложена на сексуален тормоз от група тийнейджъри в автобус в Казабланка, Мароко, тези учени запазиха мълчание.

Те също така не казаха и дума, когато миналата година се наложи мароканската актриса Лубна Абидар да търси убежище във Франция, след като получи заплахи за убийство заради ролята си в "Много обичана" - френско-марокански филм за проститутки, който е забранен в Мароко.

С появата на все повече жени във Франция, Швейцария и Белгия, които обвиняват Тарик Рамадан в сексуално посегателство се разкрива картина на доминация, налагана от влиятелния ислямски теолог, който същевременно впечатлява някои леви френски интелектуалци и телевизионни водещи.

Това е картина на двойнствен живот, за който тези, които проучват внимателно Рамадан, отдавна подозират.

Неговият архивраг - френската феминистка и писателка Каролин Фурест казва, че някои от жертвите са се свързали с нея, но тя не успява да ги убеди да подадат официално оплакване пред властите.

Бернар Годар е бивш чиновник във френското Министерство на вътрешните работи. Там той много години е бил основният експерт по исляма преди да се пенсионира преди три години. Годар коментира миналата седмица пред френското списание L'Obs, че е чувал, че Тарик Рамадан има "любовници, че е давал консултации на сайтове, че момичета са били водени в хотела му в края на неговите лекции, че е приканвал някои от тях да се събличат, че някои са се съпротивлявали и той е ставал агресивен и е прибягвал до насилие."

Той обаче все пак признава, че е "поразен" от последните обвинения в изнасилване. "За изнасилвания никога не съм чувал," заявява той.

Двойнственият живот е позната тема, която е разгледана в детайли в разобличаваща книга, наскоро публикувана във Франция - "Секс и лъжи: сексуалният живот в Мароко". Тя е писана от френско-мароканската писателка Лейла Слимани. Уважаван автор във Франция, 36-годишната Слимани се възползва от турне в Мароко около издаването на книгата, за да интервюира различни жени за секса, мъжете, семействата им, жените, религията и дрескода.

Светът, който те описват, е свят на лицемерие, където външната поза и реалността са в постоянен конфликт, където сексът е източник на срам, но всички мислят за него.

Където култът към девствеността - изисквана само от жените - кара забулените момичета да предпочитат содомията и оралния секс, за да запазят химена си непокътнат, или да плащат за хименопластика преди сключване на брак.

Те разказват пред Слимани за шизофренично общество, разкъсвано между покорство и прегрешения, където законът забранява секса извън брака, но всички го правят - тайно.

Жените, с които Слимани разговаря, съжаляват за техни приятелки, на които се е наложило да изоставят любимото си училище, за да сключат брак с мъж, който не са избирали. На тях им е дошло до гуша от хаоса, който внася масовото потребление на порнография в Интернет в обърканата представа на тийнейджърите за сексуалността.

Жените са на фронтовата линия на тази крайно необходима революция, защото те са първите жертви на ислямското мракобесие.

Иронично, този свят на религиозни догми на тема сексуалност някога е бил много различен. Преди десет века арабска еротика, писана от религиозни сановници, както и изтънчени речници за секса са шокирали Запада. Преди шест десетилетия жените са носили миниполи в Кабул и Тунис.

Сега те просто искат да могат да решават свободно кои са и какви са, какво да обличат, кого и кога да обичат. И не си правете илюзии - в средата, в която те живеят, това е крайно политическо искане.

 

Най-четените