Истинската история на съветския интернет | webcafe.bg
Webcafe

Истинската история на съветския интернет

Webcafe, BBC
26.10.2016, 20:20 (обновена 31.10.2016, 10:39)
Съветски интернет

Снимка: © Getty images

В продължение на десетилетия шепа учени молят властите да им позволят да изградят компютърна мрежа, свързваща хиляди системи в целия СССР.

За 12-годишния Олег Гимаутдинов да се учаи на компютърно програмиране навремето в съветска Русия означава основно да заляга над учебниците. Отегчени от многото теория, повечето от съучениците му скоро се отказват. Но Гимаутдинов не отсстъпва - той се е интересува силно от компютри. Когато е пред екрана, времето лети. Затова с няколко приятели започват да обикалят от врата на врата.

Тогава, в началото на 80-те години, компютърните терминали се намират в университети и предприятия, а не в училищата - и повечето възрастни предпочитат да няма деца наоколо. Но Гимаутдинов и неговите приятели успяват да намерят няколко души, които са достатъчно добри, за да им позволят да се забавляват на техните работни компютри - повечето от които копия на американски системи.

По онова време децата не разбират, че тромавите клавиатури и монитори, над които са се надвесили, представляват началото на нещо специално - първите възли местен "интернет". Идеята е той да  помогне на затъналата съветската икономика.

В продължение на десетилетия шепа учени молят властите да им позволят да изградят компютърна мрежа, свързваща хиляди системи в целия СССР.

При други обстоятелства тя щеше да конкурира мрежата, пробиваща си път в САЩ и Западна Европа по онова време - мрежа, която впоследствие ще се превърне в сегашния интернет.

"Говорим за интернет -1.0: йерархична децентрализирана компютърна мрежа в реално време за управление на всички информационни потоци в плановата икономика", казва Бен Питърс, учен в Масачузетския технологичен институт и автор на книгата "Как една държава не се свърза в мрежа: неудобната история на съветския Интернет".

Но съветският проект, известен като ОГАС, така и не е завършен.

Съветският интернет е измислен от Виктор Глушков, един от основателите на кибернетиката. Глушков донякъде се вдъхновява от разработките на по-ранен мрежов ентусиаст, Анатолий Китов. Китов е първият, който мечтае да свърже в мрежа СССР още през 1959 година.

Руски документален филм за Китов, наречен "Интернет полковникът" е достъпен онлайн, а началото му напомня на филмите за Джеймс Бонд.

Но от момента, в който Китов изпраща писмо с идеята си до съветския лидер Никита Хрушчов, става очевидно, че реализацията на подобна система никак няма да бъде лесна. А предизвикателството е само донякъде технологично.

"Трябва да отбележим, че Съветският съюз разполага с функциониращи компютърни мрежи през целия този период - но те са военни мрежи", казва Питърс. Но система за цивилни, която може да влияе на икономиката? Това е нещо съвсем различно.

Глушков започва работата си по ОГАС в началото на 60-те години.

На теория всеки работещ в СССР би могъл да има причина да се свърже към мрежата, така че да се събират данни за всичко - от трудовата сила на страната до нивата на производство на пазарна продукция. Към 1970-та Глушков разполага с детайлно предложение, което стига чак до самия връх на съветската власт.

Но когато идеята е обсъдена от лидерите на Комунистическата партия, министърът на финансите заявява, че е категорично против.

Машините вече се използват за включване и изключване на осветлението в кокошарниците, казва той. Няма нужда от национална мрежа за това.

Според слуховете истинските мотиви на финансовия министър са по-скоро свързани с това как ОГАС ще повлияе на баланса на силите между неговото министерство и Централното статистическо управление (ЦСУ).

Въпреки известна подкрепа от други висши бюрократи, предложението на Глушков е отхвърлено. Но идеята му не изчезва - всъщност той се бори за реализацията ѝ още цели 12 години.

Няколко града са свързани в малки, локални мрежи. Години по-късно, когато Гимаутдинов следва в университет в Новосибирск, той открива компютър, който има пряка връзка с Москва - намираща се на повече от 3000 километра разстояние. "Кабелът беше солиден, метален и доста тежък", спомня си той.

Но все пак това са "скалъпени неща", не мрежа, коментира Питърс.

"Също така са вложени огромни усилия в реализацията на компютри за поддръжка на тези мрежи", твърди Борис Малиновски от института по кибернетика "Виктор Глушков" в Украйна, който е написал няколко книги за съветската компютърна индустрия. Производството далеч не винаги е ефективно или навременно.

Това допринася за опасения от огромните разходи, свързани с пълната реализация на ОГАС. Според някои прогнози цената е около 20 млрд. рубли - близо 100 млрд. долара днешни пари.

Също така за целта е нужен персонал от около 300 000 души.

Поради всички тези причини съветският интернет така и не вижда бял свят.

Един от хората, които знаят от собствен опит какво се случва със съветската мрежова технология, е Владимир Китов, синът на Анатолий Китов. Владимир сега работи в руския икономически университет "Плеханов" в Москва, но през 70-те и 80-те години пише софтуер за военните, който се използва за управление на огромни фабрики за строеж на танкове.

Според него ОГАС е щял да има положителен ефект върху съветската икономика, точно както са вярвали и ранните му поддръжници.

Гимаутдинов си спомня за лекции, превъзнасящи предимствата на подобна мрежа.

"Звучеше много вълнуващо, обещаваше се, че ще има огромна ефективност и по-малко хора ще се занимават с рутинни изчисления с голяма точност", коментира той. Повече и по-лесно споделяни данни също така биха помогнали на властта да управлява плановата икономика.

Но съветската система като цяло не се оказва особено гъвкава.

"Имаше план и не можеше да се направи нищо извън него", пояснява Гимаутдинов. "Произвеждаха се кафяви обувки и черни обувки и никой не харесваше нито едните, нито другите - но цели магазини бяха пълни само с тях".

Междувременно различни министерства и региони често са в конфликт помежду си и всички според Гимаутдинов се опасяват, че ще изгубят правомощията и отвоюваните си кътчета във властта.

През 80-те години нуждата от икономически тласък става крайно наложителна. В крайна сметка програмата за реформи на Михаил Горбачов се опитва да реши някои от най-дълбоките проблеми на СССР.

Но би ли могъл ОГАС да помогне?

Едно от най-големите препятствия пред това е ранната смърт на Глушков, проектанта на системата, който играе основна роля в борбата за налагането ѝ. Той умира през 1982-ра на 58 години след дълго боледуване. "Това на практика ги оставя без движеща сила", казва Питърс.

Но към 80-те години идеята за ОГАС се обсъжда в обществените медии и в училищата - където ученици и студенти като Гимаутдинов постоянно слушат за нея - и за известно време нещата са продължават оттам, откъдето е спрял Глушков.

Сред поддръжниците на каузата е Михаил Ботвинник, гросмайстор по шахмат и специалист по компютърни науки. Ботвинник експериментира с ранни компютърни програми за шах и се опитва да разработи софтуер, който да наподобява мозъка на гросмайстор. Неговите алгоритми са използвани за планиране на графици за периодичен ремонт и поддръжка за съветски електростанции.

Според Питърс, когато разпадащият се Съветски съюз изпада в хаос в началото на 90-те години, Ботвинник - тогава над 80-годишен - се опитва да предизвика интереса на Борис Елцин към идеята за компютърна мрежа, която да спаси икономиката. Но подобно на Глушков, Анатолий Китов и много други преди него, Ботвинник не постига нищо. А само няколко години по-късно, World Wide Web, развит върху основата на разработения от САЩ ARPANET, се превръща в глобална сензация.

Историята на съветския интернет в много отношения повтаря историята на самия Съветски съюз.

Тя обаче разкрива и технологичните фантазии на онази епоха - фантазии, в които всички ние сега живеем, но тогава хората само са си ги представяли.

Питърс споменава за общност от ентусиасти-кибернетици, работили някога с Глушков. Те са експериментирали с идея за утопична виртуална държава, наречена "кибертония" и дори са си издавали фалшиви кибертонийски паспорти на шега. В някакъв смисъл това е била мини-версия на социалните мрежи, които всички ние използваме сега.

"Глобалните граждански компютърни мрежи са се разработвали сред сътрудничещи си капиталисти, не сред конкуриращи се социалисти", пише Питърс в книгата си. "Капиталистите са се държали като социалисти, а социалистите - като капиталисти".

В СССР местният интернет никога не става достъпен за обикновените граждани и няма реален шанс да съживи закъсалата икономика в най-мрачната ера на Съветския съюз. Един огромен проект, който никога не вижда бял свят.

Сега, когато живеем в свързан свят, можем да осъзнаем, че поддръжниците на ОГАС и поддръжниците на тази компютърна мрежа са изпреварили донякъде времето си.

Хора като Анатолий Китов, Глушков и Ботвинник са знаели, че бъдещето е в общите мрежи, които свързват.

В крайна сметка Съветският съюз може и да загубва надпреварата за мрежите, но определено работи много отрано в тази посока.

Oще: борис елцин  виктор глушков  западна европа  зората на интернета  имало ли е интернет в социалистическия свят  интернет в ссср  интернет полковникът  компютрите през комунизма  компютърна мрежа  никита шрушчов  огас  ранна версия на интернет  сащ  социални мрежи  съветски интернет 


Още от Свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

4 boris | 29.10.201620:32

СССР са изпуснали възможността да станат водещ фактор в информационните технологии защото нямало как да извадят някакви си сто милиарда долъра? Това се вика световна суперсила?!? Че то със сигурност днешната интернет инфраструктура на Русия струва доста повече
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.03.2014, 19:23

3 peet | 27.10.201620:25

Става ясно от тази странна статия,че Совецком союзе е морален победител в надпреварата за развитие на интернет. Може да не направиха нищо, ама откога откога са започнали да се напъват. Как да пробие прогресивна мисъл в дървените глави на совецките ръководители? Никак.
Вече сто години минаха и на всички им е ясно,че държава със сърп и чук не се управлява. С тях само може да се режат глави и да се набиват канчета. За друго трябват други качества.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.07.2015, 15:05

2 e-mil | 27.10.201609:29

А, щях да забравя.
Ако смятате, че мързеливото десетилетие през 70-те и хаотичното през 80-те са "най-мрачната ера на Съветския съюз", то значи изобщо не сте чували за разстрелите, репресиите и ГУЛАГ, които са траели десетилетия наред преди въобще Брежнев да дойде на власт.

Нямате дори и бегла представа какви неща са се случвали през най-мрачната ера.
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 08.07.2015, 15:05

1 e-mil | 27.10.201609:21

Пичове, не се ли сещате, че няма как хем "предложението на Глушков е отхвърлено", хем да са "вложени огромни усилия в реализацията на компютри за поддръжка на тези мрежи", хем да са свързани мрежи в няколко града. Не можеше да има производство на каквото и да било без одобрението на партията. Иначе щяха да ги обвинят в саботаж и разхищение на социалистическата собственост, да не говорим пък че това са информационни мрежи и щеше направо да има много сериозно обвинение с участието на КГБ.

Всъщност Глушков не просто получава "известна подкрепа от други висши бюрократи". ОГАС влиза в резолюциите на 24-я, 25-я и 26-я конгреси на КПСС. Конгресът беше най-висшия форум на партията, а партията управляваше държавата. Беше абсурд нещо да влезе в решенията на три конгреса подред само въз основа на "известна подкрепа". Да, имало е съпротива, но тя само е забавяла изпълнението, не го е спряла.

Паралелът между появата на WWW и Ботвинник, който се опитвал да убеди Елцин в разпадащия се Съветски съюз е безсмислен. WWW се появява не няколко години по-късно, а в началото на август 1991 - само месец след като Елцин е избран за президент на РСФСР (дори не на СССР, все още големият шеф е Горбачов). И Ботвинник не може да е бил над 80-годишен, защото навършва 80 точно същата година. Нито пък може да го е убеждавал по-късно, защото пък тогава вече е нямало "разпадащ се Съветски съюз" - той прекъсва съществуването си през декември 1991.

И въобще WWW няма място в сравненията. Той е само надстройка на Интернет - тоест на вече съществуващите мрежи. Самото понятие Интернет датира от началото на 80-те, а TCP/IP протоколът, чрез който разпространявате такива грешни "факти" е създаден още през 70-те и в началото на 80-те вече е приет навсякъде.
Докато в СССР още са си говорили по конгреси и докато Ботвиник още е планирал създаването на мрежи, на Запад тези мрежи вече не само са работели, но са и били свързани помежду си. Ми вие самите сте писали за Рей Томлинсън и първият имейл в света от 1971.
А пък DNS се появява още в първата половина на 80-те. Прословутите разширения .COM, .NET и .ORG които сега срещате навсякъде в имена на сайтове са именно от средата на 80-те. Например домейнът на прочутата фирма Adobe - adobe.com е регистриан през 1986. Домейните на Боинг, Сименс, Интел, Ксерокс, IBM... все са от същата година и не са първите - университетите и колежите са получили домейни още предната 1985.

Така че началото на 90-те вече е един доста напреднал период в развитието на Интернет и намекът, че СССР е можел през 80-те да спре с обсъжданията и създаде нещо конкурентноспособно е абсурден.
   

оценка

+4 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.