Разделената от терора Германия | webcafe.bg
Webcafe

Разделената от терора Германия

Webcafe
08.01.2017, 19:06 (обновена 12.01.2017, 07:58)
полицай от звеното за борба с тероризма в германия

Снимка: © Getty Images

По отношение на атаката срещу базара в Берлин по Коледа, проблемът не е бил толкова в липса на предупреждения, колкото в бездействието и тромавия апарат за сигурност.

Терористичната атака с камион миналия месец срещу коледен базар в Берлин разкри дълбоко разделение в управляващата коалиция в Германия за това как да бъде предпазено обществото от терор, като засили опасенията, че властите не са особено подготвени да предотвратят ново кръвопролитие в най-голямата европейска държава.

Въпросът е дали федералното правителство трябва да поеме контролa върху полицията и вътрешното разузнаване - функции, които са били в ръцете на местните власти от десетилетия.

Критиците приемат децентрализираната структура за сигурност на Германия - която е такава по замисъла на Съюзническите сили след Втората световна война, за да се предотврати евентуално връщане към нацизма - като отживелица от следвоенния ред. В същото време предложението от тази седмица на министъра на вътрешните работи Томас де Мезиер, близък съюзник на канцлера, за централизиране на органите на реда в Берлин, беше посрещнато с бурни протести, включително от колегите му консерватори.

Регионални лидери се зарекоха да се съпротивляват на всякакви опити да им бъде отнет контролът върху сигурността под тяхна юрисдикция.

Влиятелният премиер на Бавария, Хорст Зеехофер, ясно заяви, че няма дори да обмисли предложението за реформа на де Мезиер, което по същината си включва разпадане на 16-те регионални разузнавателни служби на Германия и създаване на разположена в Берлин централна разузнавателна институция.

"Мога само да кажа, че Службата за защита на конституцията в Бавария никога няма да бъде ликвидирана," каза Зеехофер пред репортери, като използва официалното име на разузнавателната служба.

Лидерът на социалдемократите Зигмар Габриел, чиято партия управлява в широка коалиция с консерваторите на Меркел, беше не толкова пренебрежителен, но заяви, че разпадането на федералистките структури на Германия е нереалистична идея, която би отнела години.

"Трябва да формулираме какво искаме да направим сега, вместо да се стремим към огромно бюрократично преструктуриране", коментира той.

Дебатите подчертават доколко сериозен е станал въпросът, докато страната върви към общи избори през есента.

Във Франция след терористичните атентати от 2015-а и в САЩ след 11 септември 2001 г., политиците бързо стигнаха до консенсус за преструктуриране и затягане на сигурността в името на обществената безопасност. Германия обаче е по-разделена, донякъде заради специфичната си история и традиции.

Мнозина сочат реакцията на САЩ към терора, която според много критици нарушава свободите на гражданите, като пример какво не бива да се прави.

Въпреки това, поради опасения от още атентати като този в Берлин, обществеността става по-склонна да иска засилени мерки за сигурност, въпреки че според социологическите проучвания това би означавало повече наблюдение на населението и други мерки, които дълго са били немислими в държащата на защитата на личното пространство държава.

Де Мезиер, чиито реформаторски идеи се подкрепят от Меркел, предупреди в обширна статия, публикувана тази седмица, че настоящата система на Германия е неподготвена за ерата на терора.

Той каза, че Германия не може просто да "очаква от други да се грижат за това вместо нас" и се оплака, че страната е лишена от много от разузнавателните инструменти и структури, които се считат за стандартни в други части на света.

"Като се има предвид потенциалът за криза и катастрофа в Германия... Нека приемем, че страната ни трябва да бъде по-добре подготвена за трудни времена, отколкото беше досега," пише той в публикувано на цяла страница есе в ежедневника Frankfurter Allgemeine Zeitung. "Време е да засилим способността на Германия да реагира на кризи."

Германските власти предимно разчитат на американското разузнаване да ги предупреждава за надвиснали заплахи, а германското разузнаване е в постоянен контакт с американското - размяна на информация между правителства, която е спомогнала за предотвратяването на многобройни атентати през годините.

По отношение на атаката срещу базара в Берлин по Коледа, проблемът не е бил толкова в липса на предупреждения, колкото в бездействието и тромавия апарат за сигурност.

За Анис Амри - тунизийският кандидат за убежище, който според полицията е извършил атентата, се е знаело, че представлява заплаха. Властите от почти година са били информирани, че Амри поддържа контакт с членове на т.нар. "Ислямска държава", че е търсил онлайн как се прави тръбна бомба, и че се е самопредложил за атентатор-самоубиец.

Амри е бил поставен под наблюдение, когато полицията е заподозряла, че се опитва да купи оръжие, за да извърши атентат. Разследването обаче е било прекратено, след като властите не са успели да открият доказателства.

Въпреки че е бил в списък за лица, подлежащи на депортиране, бюрократични пречки са забавили експулсирането му и без знанието на властите той е могъл да пътува от провинция Северен Рейн-Вестфалия, където е била адресната му регистрация, до Берлин.

По време на над едногодишния престой на Амри в Германия многобройни регионални и федерални агенции са го следили и разследвали.

Въпреки че случаят с Амри е бил обсъждан неколкократно от специален антитерористичен отряд в Берлин, властите са стигнали до извода, че нямат правни основания да го задържат, обяви Ралн Йогер, министър на вътрешните работи на Северен Рейн-Вестфалия пред парламентарна комисия на провинцията във вторник.

"Трябва да обсъдим как да подобрим обществената безопасност в рамките на закона", каза той, като допълни, че в случая с Амри властите са били на ръба на прекрачване на границите на правната система.

Остава неясно дали липсата на координация между многобройните германски служби за сигурност е това, което е позволило той да се изплъзне от контрола на властите. Ако наистина се окаже, че е така, това няма да е първият път, в който терористи се възползват от децентрализираната германска бюрокрация.

Т.нар. "Националсоциалистически ъндърграунд", неонацистка терористична клетка, отговорна за поредица от убийства на емигранти в Германия, остана незабелязана за властите повече от десетилетие, тъй като регионалните власти не споделяха информация, която би довела до арестуването на членовете на групата.

Oще: атентати  втора световна война  германия  децентрализация  ислямска държава  мигранти  тероризъм  томас де мезиер 


Още от Свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.