Супермаркетът, който разклати Хърватия | webcafe.bg
Webcafe

Супермаркетът, който разклати Хърватия

Webcafe
16.05.2017, 19:11 (обновена 19.05.2017, 17:39)
Agrokor

Снимка: © ge

Коалицията на хърватския премиер Андрей Пленкович се разпадна заради спасителен план за търговски гигант

От едната страна стои група супермаркети, твърде голяма, за да бъде оставена да фалира. От друга - опитите да бъде спасена ликвидираха управляващата дясноцентристка коалиция в Хърватия и може да доведат до предсрочни парламентарни избори, пише „Политико".

Историята на Agrokor, концерн за търговия с храни и стоки на дребно, който има около 60 000 служители в Югоизточна Европа, разкрива много за шуробаджанашкия капитализъм в балкански стил, с вредната си комбинация от рисково финансиране, слаб корпоративен контрол и тесни връзки между политиците и бизнеса.

Тя има потенциала да принуди най-новата членка на ЕС да премине през трети парламентарен вот за по-малко от две години тъкмо когато нейната икономика - една от най-бедните в Евросъюза - демонстрира признаци на възстановяване след почти осемгодишна криза.

Agrokor е притежаван на 95% от Ивица Тодорич, магнат, често наричан Големия бос, който започнал като дребен продавач на цветя, но сега живее в замък в периферията на Загреб. Трудно е да бъде преувеличена значимостта на неговата фирма за Хърватия. Годишните й приходи са около 50 милиарда куни (малко под 7 млрд. евро) - около 15% от брутния вътрешен продукт на страната.

Така че когато Agrokor по-рано тази година беше на ръба на краха под тежестта на огромни дългове, правителството на премиера Андрей Пленкович набързо прокара закон - определян като "Закона Agrokor" - който позволи на държавата да се намеси и да спаси компанията от фалит. Миналия месец Тодорич се оттегли от шефския пост, а назначен от правителството екип за кризисен мениджмънт пое ръководството на фирмата и започна преговори за уреждане на дълговете с кредиторите.

Намесата на правителството подчертава тесните връзки на Agrokor с политическия елит. Опозицията в лицето на социалдемократите поиска оставката на финансовия министър Здравко Марич, който е заемал висш мениджърски пост и е отговарял за стратегията и капиталовите пазари в Agrokor до началото на 2016.

Марич отрече да е знаел за финансовите проблеми на Agrokor, но социалдемократите настояха, че той е изгубил доверие заради ролята си в компанията, и поискаха вот на недоверие в парламента. Позицията им беше подкрепена от младшия партньор в правителството, широка група от антикорупционни партии, наречена "Мост".

Вотът в парламента в четвъртък преключи с равен резултат - 75 депутати гласуваха за и 75 против - така че Марич засега запазва поста си. И все пак коалицията между консервативната партия "Хърватски демократичен съюз" (HDZ) на Пленкович и "Мост" изглежда мъртва.

Пленкович, който е бивш евродепутат, миналата седмица уволни трима министри от "Мост" заради подкрепата им за искането за сваляне на Марич, а четвърти министър от "Мост" напусна по собствен избор.

След вота в четвъртък лидерът на "Мост" Божо Петров се оттегли от поста на председател на парламента.

"Вотът показа, че HDZ вече нямат мнозинство в парламента и единственото правилно решение би било да се върви към нови избори," обяви Петров пред депутатите, докато връчваше оставката си.

HDZ могат да се опитат да сформират ново парламентарно мнозинство, но не се очакват сериозни преговори преди местните избори на 21 май. Ако преговорите се провалят, изглежда крайно вероятно да се стигне до предсрочни парламентарни избори - въпреки че те може да поставят партиите в същото положение, от което тръгват в момента.

"Ако няма ново мнозинство и проведем нови избори, HDZ гарантирано ще спечели, защото социалдемократите нямат реални шансове за изборна победа. HDZ обаче няма да може да управлява сама, така че предстои ново трескаво търсене на коалиционни партньори," коментира Жарко Пуховски, независим политически анализатор и бивш професор по политология.

Пуховски казва, че скандалът с Agrokor подчертава рисковете от толкова тесните връзки на една компания с управляващите. Много хора във властта в последните десетилетия са работили някога за фирмата.

"Вместо държавните институции да надзирават Agrokor, Agrokor контролира държавата," коментира той.

Дългата ръка на Agrokor

Каквото и да ви е нужно, има голям шанс Agrokor да го произвежда или доставя. Компанията е производител на месо, млечни продукти, сладолед, бутилирана вода и слънчогледово олио, а освен това държи и най-голямата верига за дистрибуция на печатни издания в страната. Седем от нейните компании се листват на Загребската стокова борса.

Търговското й поделение Konzum има най-голямата мрежа за търговия на дребно на Балканския полуостров, и нейните магазини са жизненоважни за доходната лятна туристическа индустрия на Хърватия. В много малки хърватски градове Konzum е единственият магазин на километри разстояние.

Компанията обаче затъна след трескав опит за експанзия в последното десетилетие, като е задлъжняла пред кредиторите и доставчиците си с 50 млрд. куни (€6 млрд.). Общите активи на акционерите са към 7.5 млрд. куни към края на миналия септември, което означава шесткратно съотношение дълг към активи.

Финансовият консултант Андрей Грубишич казва, че кризата на компанията е била "типична комбинация от бърза експанзия, прекалени инвестиции, ниска доходност и скъпи заеми, което е довело до недостатъчен приток на средства за обслужване на кредитите й."

"И все пак всички, от банки и притежатели на облигации, които са получавали по-високи доходи от тях, до доставчици, които са могли да изискват по-високи цени, са знаели как стоят нещата, и са се възползвали от ситуацията, докато това е било възможно," казва Грубишич, собственик на частна консултантска компания.

Мениджър средно ниво от Agrokor, държащ самоличността му да бъде запазена в тайна, казва, че отдавна е имало признаци, че финансовото положение на компанията не е особено добро.

"Висшият мениджмънт никога дори не е загатвал за проблеми, но всички ние подозирахме, че нещата може да тръгнат на зле, защото продължавахме експанзията и вземахме още и още заеми, но в последните години виждахме как коланът се затяга и плащанията ни за изкупувани продукти се забавят," казва той.

Сред основните кредитори на фирмата са две руски банки - "Сбербанк" и ВТБ. "Сбербанк" обяви миналия месец, че преговаря с международни купувачи за продажбата на своя дял от дълговете на Agrokor - около €1.1 млрд. Другите големи кредитори са австрийските Erste Group и Raiffeisenbank и италианските UniCredit и Intesa Sanpaolo.

Хърватия е наела нюйоркските консултанти AlixPartners, за да помогнат в преструктурирането на Agrokor, която миналия месец договори замразяване на задълженията си. Новият мениджмънт твърди, че е осигурил от местни банки първоначална финансова инжекция от €80 млн. за подобряване на ликвидността й, но ще има нужда от поне още €450 млн., за да може компанията да функционира нормално тази година.

"Agrokor ще получи допълнителен капитал и ще препрограмира дълговете си, кредиторите ще отпишат някои от дълговете и фирмата ще трябва да премине през сериозно преструктуриране на основния си бизнес," казва Грубишич.

Пуховски коментира,че кризата може да принуди политици в Словения, Босна, Сърбия и Черна Гора - други държави в региона, където Agrokor има сериозно присъствие - да засилят реториката си за "защита на националните интереси." Търговските министри от четирите страни се срещнаха в средата на април, за да обсъдят как да сведат до минимум ефекта от кризата в Agrokor.

"В крайна сметка обаче всичко ще се уталожи и търговските интереси отново ще надделеят," казва той.

Oще: agrokor  балкани  балканска политика  европа  европейци  ес  източна европа  хърватия 


Още от Свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.