Македония: Как "Фамилията" се маскира като "народа" | webcafe.bg
Webcafe

Македония: Как "Фамилията" се маскира като "народа"

теодТеодор Спасов
29.04.2017, 10:03 (обновена 02.05.2017, 14:24)
протести в македония

Снимка: © Getty Images

Протестите на националистите в Скопие не са стихвали

Македония ще запомни завинаги нощта на 27 април: бунтът, при който близо 200 националисти, симпатизанти на ВМРО-ДПМНЕ, щурмуваха сградата на парламента в Скопие, без да бъдат спрени от охранителната полиция.

Част от мъжете бяха маскирани, удряха народните представители със столове и други предмети, дърпаха за косите жени - депутатки от Събранието, а десетки от попадналите в засадата бяха ранени. В това число - лидерът на Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ) Зоран Заев.

Формалният повод за радикалните действия на симпатизантите на ВМРО-ДПМНЕ бе избирането на етнически албанец за председател на Събранието на Македония. След като положи клетва, Талат Джафери започна да държи реч на албански език - това подпали искрата на бунта.

Но много по-съществената причина е натрупаното напрежение, провокирано в резултат от продължаващата вече няколко години политическа криза в югозападната ни съседка.

Кризата бе съпроводена от масови протести през 2015 и 2016 г., а въпреки дълго отлаганите избори през декември 2016 г., които се очакваше да разрешат кризата, не бе формирано ново правителство в продължение на повече от пет месеца. Междувременно започнаха да се организират ежедневните протести от страна на поддръжници на ВМРО-ДПМНЕ - партията, която без пауза управлява страната от 2006 г. до кулминацията на политическата криза през 2016 г.

Най-големият страх в Скопие е реалната опасност от пораждане на междуетнически конфликт между македонци и албанци, който в политическата буря може лесно да бъде разпален.

Само преди 2 месеца президентът Георге Иванов отказа да връчи мандат за съставяне на правителство на лидера на СДСМ Зоран Заев, който предложи коалиционен кабинет с трите албански политически партии. Мотивът на Иванов за отказа бе общата платформа на малцинствените групи, искащи въвеждането на албанския език като официален.

Етническите албанци в Македония представляват 25,5 процента от населението на страната, а албанският език понастоящем е официален само в общините, където етносът представлява повече от 20% от населението.

Избухването на етнически конфликт е още по-вероятно предвид факта, че ВМРО-ДПМНЕ се опитва да представи настоящата криза като етнически провокирана, а медиите в страната представяха събитията от 27 април със заглавия като "Народът си върна властта".

Предисторията

Никола Груевски е министър-председател на Македония от 2006 г. до 2016 г. 3 години преди да стане премиер на югозападната ни съседка, той оглавява ВМРО-ДПМНЕ. Макар и партията официално да е християндемократическа и да се представя като работеща за присъединяването на Македония към Европейския съюз и НАТО, на практика политиката на ВМРО-ДПМНЕ е националистическа. Продължаващият спор с Гърция за името на Мекедония е една от основните спънки пред членството на страната в ЕС.

Груевски е поддръжник на концепцията за античната македонска история, като умело се възползва от нейното прокламиране. Въпреки сериозните икономически и социални проблеми в страната, управлението на ВМРО-ДПМНЕ пренасочи над 500 милиона евро средства за осъществяването на проекта „Скопие 2014 г.". Традиционният облик на центъра на македонската столица беше подменен с ново строителство в стил класицизъм и необарок.

Груевски поръча построяването на нови музеи, театър и други институции, както и издигане внушителни паметници на Филип Македонски, Александър Македонски и цар Самуил.

Македония под властта на „Фамилията"

Кризата започна през 2015 г., когато лидерът на СДСМ Зоран Заев разпространи скандални записи, уличаващи премиера Груевски, няколко министри от кабинета и председателя на македонските секретни служби (еквивалентът на българската ДАНС) Сашо Миялков в задкулисни и корупционни практики.

Записите разкриха, че службите са използвани за прикриването на факта, че убийството на млад мъж в Скопие през 2011 г. е извършено от полицейски служител. Публикуването им доведе до оставките на няколко министри и до тази на Миялков.

Сашо Миялков е първи братовчед на Никола Груевски и син на първия македонски вътрешен министър след отделянето на Македония от Югославия. Затова много хора в Македония иронично употребяват думата „Фамилията", за да назовават задкулисието в страната.

Напрежението продължи до 2016 г., когато Груевски подаде оставка в резултат от инициираните от Европейския съюз споразумения от Пържино между основните политически партии в страната. Целта на тези споразумения бе провеждането на предсрочни избори, за да бъде разрешена политическата криза.

Вместо напрежението да се успокои, обаче, отново избухнаха протести през 2016 г. Причината бе решението на президента Георге Иванов да спре разследването за корупция срещу Груевски и други политици от ВМРО-ДПМНЕ, участвали в скандалните записи. Това сложи началото на т.нар. "Цветна революция" в Македония - нова вълна от демонстрации от противници на режима на "Фамилията".

Медийната цензура в Македония

От 2006 г. насам ВМРО-ДПМНЕ печели всички избори в Македония с убедително мнозинство. Всички те обаче са придружени от съмнения за манипулации на вота. Опозиционната медия „А1" бе единствената телевизия, която излъчваше разкрития за фалшификациите и не се превръща в официоз на властта.

„А1" защитаваше идеята за ненасилственото разрешаване на междуетническите спорове в страната. Още през 2011 г. обаче телевизията преустанови излъчване в резултат от фалит. Нейният собственик бе арестуван, като банковите му сметки бяха запорирани.

В излезлия през 2017 г. доклад на „Репортери без граници" за медийната свобода, Македония е поставена на 111 място от общо 180 страни - на 2 позиции след България.

Животът на македонците

Около 1/3 от македонците живеят под прага на бедността. Официалната безработица в страната също е голяма - около 22%.

Значителна част от населението обаче работи в сивия сектор, така че реалният процент на заетите със сигурност е по-висок. Сивата икономика формира около 40 процента от брутния вътрешен продукт на югозападната ни съседка.

Битовите сметки за вода, отопление и електричество са средно с 30% по-високи от тези в България, а цените на хранителните продукти са по-ниски с около 20%. Външният дълг на страната като процент от брутния вътрешен продукт е два пъти по-висок от българския - около 34 %.

Няколко месеца след спечелените от ВМРО-ДПМНЕ избори, които трябваше да разрешат политическата криза в Македония, неспокойствието всъщност е в своя разгар. Нищо не подсказва в скоро време кризата да се разреши или да отшуми. Още по-малко това е вероятно предвид факта, че някои членове на дълго време управлявалата Македония партия ВМРО-ДПМНЕ, включително и лидерът й Никола Груевски, вероятно ги очаква съд.

Oще: вмро-дпмне  зоран заев  икономиката на македония  какво се случва в македония  кой е никола груевски  корупция  македония  националисти  никола груевски  протести  скопие  скопие 2014  фамилията в македония 


Още от Свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

1 boris | 29.04.201713:41

Това Сеесе Македония ли е бе?! Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.