Какво търси Путин в Сирия? | webcafe.bg
Webcafe

Какво търси Путин в Сирия?

Webcafe.bg, по Politico.eu
02.10.2015, 17:56 (обновена 05.10.2015, 14:57)
владимир путин, спорт

Снимка: © Getty Images

1. Популярността на президента Путин зависи от телевизията;
2. Руските телевизионни новини са посветени на събитията, случващи се извън Русия;
3. Това означава - победите на президента Путин над американската хегемония и т.н.
4. Слабата украинска армия и ограничените европейски санкции нанесоха истински щети върху Русия;
5. Точка 4 не бива да се забелязва от руснаците;
6. Руската телевизия просто смени темата от Украйна на Сирия

Владимир Путин откри седмицата с реч пред ООН, в която нарече "огромна грешка" отказа на Запада да подкрепи сирийския президент Башар ал-Асад.

Няколко дни по-късно, когато руските бомби полетяха по цели на сирийска територия, мнозина анализатори предупредиха, че този път Путин прави мащабна грешка, като замесва Русия в нерешимия конфликт в Сирия.

Други експерти определиха руския президент като стратегически гросмайстор на фона на западните лидери.

Руският външен министър Сергей Лавров подчерта във вторник, че Русия и САЩ вървят рамо до рамо в борбата срещу Ислямска държава в Сирия, но американският секретар по отбраната Аш Картър обяви, че руските бомбардировки са насочени в райони, в които по всяка вероятност няма сили на ИДИЛ.

Картър съвсем не беше единственият висш представител на американската администрация, който изрази притеснения от разминаванията между думите и действията на Кремъл по отношение на Сирия.

Русия използва борбата срещу ИДИЛ като претекст, за да оправдае военната си операция, но истинските й цели далеч не са толкова едностранни.

Politico.eu попита няколко от най-добре информираните експерти по руската външна политика: какво се опитва да постигне Путин в Сирия. Дали просто показва мускули пред САЩ, дали помага в окопната война на Асад или действително се опитва да унищожи ИДИЛ?

"От негова гледна точка - Путин печели. От наша гледна точка - ние губим"

Едуард Лукас, анализатор в Economist и старши вицепрезидент в Центъра за анализ на европейската политика, тинк-танк, базиран във Варшава и Вашингтон

Русия спечели. Това е тъжният извод за всички големи страни в Европа след катастрофалната седмица за западната дипломация и американското лидерство.

Седмицата започна с триумфа на Владимир Путин на Генералната асамблея на ООН. Той говореше като лидер с реален интерес към властта. Смъмри Запада заради слабостта и безразсъдството му, както и заради престореното съчувствие към жертвите на ИДИЛ. Но думите му бяха подкрепени от заплашителна воля за нарушаване на правилата, за поемане на рискове и издръжливост на болка.

Президентът Обама се намираше в най-слабото си състояние: лидер, който погрешно смята, че реториката е заместител на политиката.

В същия ден дойде поредният триумф на Путин - лична среща с Обама. Руските официози я представиха като доказателство, че ерата на дипломатическа изолация на Русия - като наказание за войната в Украйна - е приключила.

След това дойде руският ход в Сирия. Оръжията, които Русия изпраща нататък, не са опит за разрешаване на конфликта. Те са предназначени за защита на режима на Асад.

Нещо повече, ИДИЛ няма военни самолети: руските противовъздушни ракети в Сирия имат съвсем различна цел.

Това стана ясно в сряда, когато на американските ВВС беше даден по-малко от един час предизвестие, че Русия налага забрана за използване на въздушното пространство на Сирия. С това руснаците не просто отправиха директно предизвикателство към американските власти. Те просто стъпкаха буквара на военната дипломация. Америка беше ужасена, но не последва никаква реакция.

Първата цел във всичко това е руското обществено мнение.

Сапуненият сериал в Украйна свърши. Героизираните сепаратисти, техните зли фашистки врагове и прогнилият Запад вече ги няма. Новото зрелище е вълнуващият и екзотичен епос в Сирия, където режимът на Асад "геройски брани" цивилизационните ценности, руснаците са техните "храбри съюзници", а Западът - "пазител на варварите-джихадисти".

Както при повечето сапунени опери, този сценарий няма никаква връзка с реалността.

Възможно е мирно споразумение в Сирия - но Русия не може да посредничи или да го наложи. Основният му елемент би бил нова сделка със сунитите, подобна на онази, която прекрати бунтовете в Ирак през 2007 г. Това би изисквало подкрепа от страна на Катар и Саудитска Арабия, сътрудничество с Турция и Иран, както и руски натиск върху режима на Асад. Единствената държава, която евентуално би могла да осъществи подобна комбинация, е САЩ.

Това обаче няма да се случи, а междувременно Сирия ще продължи да кърви, Европа ще продължи да страда от неспирния приток на емигранти, а Путин ще се подсмихва отстрани.

Той успя да постигне и втората си цел. При цялата си военна, дипломатическа и икономическа слабост Русия успя да си върне позицията на незаобиколима сила, с която Западът трябва да се съобразява - при това, по руски правила.

Шансовете за реален успех са близки до нулата. Но провалите на Запада в Сирия бяха толкова мащабни, че на техния фон сега Путин изглежда като "отговорен държавник", към когото всички се обръщат за помощ в отчаянието си.

Най-шокиращият аспект на този казус е фактът, че Западът дори не осъзнава какво се случва. Експертите още си мислят, че приключението на Путин в Сирия е страхотна грешка, едва ли не - нов Афганистан. Те вярват, че Русия страда от санкциите, че Путин е загубил войната в Украйна и че се опитва да се върне към нормалността.

Това схващане много подценява манталитета на Путин. Той не се бои от дългосрочното влошаване на руската икономика. Той разглежда политиката като брутална игра с нулев резултат, при която победата отива при играча с най-здрави нерви и най-бързи рефлекси. По неговите критерии, той печели. По нашите критерии - ние губим.

Сега той може да обяви цената си. Интересно каква би била тя...

"Руското присъствие в Сирия е разменна монета"

Алек Лун, журналист на свободна практика, сътрудник на Politico, Москва

Смятам, че си заслужава да си припомним, че за Кремъл Украйна продължава да е първостепенен проблем. В краткосрочен план, въздушните атаки на Путин в Сирия ще помогнат на Башар ал-Асад да се задържи на власт. Но в дългосрочен план, военната операция на Русия изглежда по-скоро като разменна монета.

Путин вече извади Русия от дипломатическата изолация заради Украйна, като си изработи среща с Барак Обама. Какво са обсъждали на закрити врата?

Може би мълчаливо признаване на руските интереси в Украйна? Или край на санкциите? Вече всичко е на масата.

"Дори най-добре информираното разузнаване на Запада не знае какво се случва в главата на Путин"

Бен Джуда, сътрудник на Politico Europe и автор на книгата "Крехката Европа: Как Русия се влюби и разлюби Владимир Путин"

Ако някой ви каже, че знае какво си мисли Владимир Путин, значи ви лъже.

В момента Кремъл е много по-затворен за западните дипломати, журналисти и анализатори, отколкото е бил по времето на Леонид Брежнев. Затова е толкова заплашителен. Дори най-добре информираното разузнаване на Запада не може да разбере напълно кой съветва руския президент и какво пише в записките му.

Какво знаем досега: Владимир Путин е изолиран и действа безразсъдно, като слабо се интересува от порочната сложност в Близкия Изток.

Крим, Донбас, Сирия - всички те се разглеждат като единен фронт. Отпор срещу отслабващия Запад. Гласовете в Кремъл твърдят, че Владимир Путин може би ще се опита да размени една фронтова територия за друга: като укроти действията си в Сирия в замяна на отстъпки за Украйна и вдигане на западните санкции срещу Русия.

Това е дръзко хазартно поведение, което може да доведе до освобождаване на Русия от финансовите санкции. Най-страшното е, че не никога не можем да бъдем сигурни.

"Основното послание е: Ще ни слушате и няма да ни изключвате от разговорите"

Маша Гесен, руско-американски журналист и автор на книгата "Мъжът без лице: Необичайният възход на Владимир Путин"

Смятам, че водещият мотив на Путин е да затвърди ролята на Русия като велика сила. Той използва старите методики за дрънкане на оръжие и рекет от Съветско време. Основното послание е: Ще ни слушате и няма да ни изключвате от разговорите.

Посланието е насочено единствено и само към САЩ. Още по-просто казано, можем да го разчетем така: "Дойдох на ваша територия, за да ви дам шанс. Показах готовност да бъда любезен. Вие отхвърлихте изискването ми Асад да остане на власт - хайде да видим какво ще кажете сега".

Има и вторичен мотив, който превръща Асад в абстрактен символ.

В света на Путин САЩ са виновни за настоящата касапница в Сирия заради подкрепата си за протестиращите - също както уж САЩ са предизвикали "гражданската война" в Украйна. Той е убеден, че американците са подкрепяли протестите в Русия през 2011-2012 г. и единствено здравата му ръка е предотвратила катастрофата.

Затова Путин се идентифицира толкова дълбоко с Асад в тази ситуация, дори да липсваше личната симпатия между двамата.

"Съмнявам се, че Путин мисли с два хода напред"

Андрю Вайс, вицепрезидент по изследванията в Carnegie Endowment for International Peace; директор по външната политика за Русия, Украйна и Евразия в екипа на Съвета за национална сигурност на САЩ 1998-2001

Светът прекалено много надценява Путин, като го смята за майстор на стратегическото мислене. Той е импровизатор и опортюнист от най-висш ранг.

Вярно е, че се опитва да попълни вакуума в Близкия Изток и Сирия, докато САЩ намалява военното си присъствие в региона. В същото време, много се съмнявам, че Путин мисли с два или три хода напред. Войната в Сирия тепърва ще се влоши, а той бутна Русия право в центъра на конфликта. Въпрос на време е джихадистите да се обърнат срещу руснаците, както в Сирия, боя се - така и по улиците на Москва.

Руският ход ще одързости режима на Асад и ще мотивира силите на глобалния джихадизъм.

Вече сме виждали подобен модел при агресията на Путин срещу Украйна, която по всички параметри беше провал. Сирийското приключение има всички белези на подобна трагедия и говори доста за импулсивната и хаотична природа на политиката на Кремъл в полето на националната сигурност.

Притеснявам се, че Путин се втурна през глава в т.нар. "кинетична активност" на сложното бойно поле в Сирия без сериозен дебат за мерките за деескалация на конфликта с Пентагона и останалите членове на коалицията срещу ИДИЛ. Опитите за подобна деескалация са още в зародиш. Путин предизвиква опасност от неумишлен конфликт между руските военни и останалите сили в Сирия.

"Основната цел на Путин е да отвори пробойна в стената на икономическата и дипломатическата изолация около Русия"

Марк Галеоти, професор по международни отношения в Университета в Ню Йорк, специалист по руска национална сигурност и трансгранична организирана престъпност

Путин има три цели в Сирия, а борбата с ИДИЛ е най-маловажната от тях. Самият факт, че първата тежка военна операция не беше насочена срещу позиции на "Ислямска държава", а срещу по-непосредствените противници на режима от Свободната сирийска армия, е безапелационно доказателство в тази посока.

Той се опитва да укрепи режима на Асад или поне да му осигури глътка въздух, за да се прегрупира, докато едновременно с това Москва получи правото да се разпорежда с бъдещето на страната и с всеки следващ режим след този на Асад.

Но самата Сирия не му е толкова важна: основната му цел е да отвори пробойна в стената на икономическата и дипломатическата изолация около Русия.

В типичен за Путин маниер той забърква огромен хаос и предлага избор на Запада: да седнат на масата на преговорите с него с надеждата, че той може да помогне за разрешаването на проблема, или да го наблюдават как забърква още по-голям хаос.

Разбира се, в не по-малко типичен за Путин маниер, това е добра тактика, но лоша стратегия.

Засега той успя да принуди Вашингтон да разговаря с него, смекчи външния натиск върху Асад и като цяло спечели от поредната изненада в гръб на Запада. Но Москва просто не може да изпрати толкова сили в Сирия, колкото са нужни, за да предизвикат смислена промяна в аритметиката на войната и да спасят режима.

Това означава, че сега руснаците са в уязвима позиция: ако нещо се обърка, както винаги се случва във войната, те ще трябва да направят страшния избор - дали да се оттеглят от слабост или да удвоят силите и да затънат още по-надълбоко в кървавата спирала на сепаратизма, репресията, джихада и революцията.

"Западът едва ли ще омекне спрямо Русия заради предизвикателното й поведение"

Андерс Аслунд, старши сътрудник в Атлантическия съвет, бивш икономически съветник на правителството в Русия (1991-1994) и Украйна (1994-1997)

Президентът Путин очевидно преследва множество цели с военната си операция в Сирия. През последната година той търсеше възможност за бърза и победоносна война, след като намесата му в Донбас не беше нито победоносна, още по-малко бърза.

Той се нуждаеше от маневра за отвличане на вниманието от провала на войната в Източна Украйна, за да може постепенно да излезе оттам.

След множество проби и грешки изглежда се е спрял върху Сирия, което има доста преимущества. САЩ нямат ясна политика, Европа дори не може да формулира собствена политика, докато се опитва да се справи с вълната от сирийски бежанци.

Асад е най-старият и близък съюзник на Русия. Заедно с Иран Русия може да го укрепи. А руският съюз с Ирак и Иран би бил срам за САЩ.

Бомбардировките на Путин са насочени и срещу поне 2500 руски граждани, които се борят на страната на "Ислямска държава". Путин може да принуди САЩ и Европа да потърсят по-близки отношения с РУсия.

Но тази тактика има сериозни недостатъци. Западът едва ли ще омекне спрямо Русия заради предизвикателната й политика, която води до риск от пряк военен конфликт с американските сили. Западът със сигурност няма да свали санкциите срещу Русия заради подобен авантюризъм.

Една война в Сирия с модерно въоръжение може да се окаже доста скъпа, а БВП на Русия ще отбележи спад с поне 4 на сто тази година, Крим и Донбас вече струват доста скъпо на руския бюджет. Цените на петрола и нивото на рублата паднаха наполовина само за една година, същото се случи с БВП на Русия в щатски долари.

Руснаците не искат да се бият в Близкия Изток. Не се вижда краят на тази трагедия. Затова новата политика на Путин в Сирия изглежда опасна и може директно да дестабилизира Русия.

"Путин комбинира полезното с приятното"

Кийт Гесен, писател, журналисти и редактор на "n+1", роден в Русия

Путинова Русия е като криво огледало на западната политика: множество сходни действия, но много по-груби и без нужната аргументация. За да си отговорим на не толкова сложния въпрос "какво прави Путин в Сирия", трябва да се попитаме най-напред "какво правим ние в Сирия".

За да постигнем мир, пуснахме хиляди бомби; за да помогнем на сирийския народ да си върне свободата, ние го превъоръжихме. Администрацията на Обама, който дойде на власт с обещанието, че ще сложи край на разрушителните войни на преходния режим, ни въвлече в нова криза.

Колкото до Путин, той комбинира полезното с приятното. На него му е приятно да разобличава несъстоятелните планове на САЩ, а е полезно да спаси един от малкото съюзници на Русия от колапс. Какво търси Путин в Русия - нищо хубаво и нищо ново.

"Основната цел на Путин е да засили рейтинга си"

Грегъри Файфър, автор на "Руснаците: Народът зад властта"

Русия иска тъкмо обратното на разрешаването на сирийската криза. Основният й интерес е да усложни ситуацията на терен, за да се върне в центъра на международните отношения. Поддръжката за Асад - единственият съюзник на Москва в Близкия Изток - принуждава западните страни да опитат да отгатнат мотивите на Кремъл, някои дори вярват, че Русия е станала незаменим фактор за мира в Близкия Изток.

Нищо подобно. Основната цел на Владимир Путин е да засили общественото си доверие, като си го върне на Вашингтон и съюзниците на САЩ, което напоследък минава за "възраждане" на силата на Москва от времето на Студената война. Това е ключов елемент за поддръжката на корумпирания авторитарен режим, докато руснаците страдат от изолацията и икономическата рецесия.

Класически ход на Путин е да твърди, че води война срещу ИДИЛ, докато всъщност бомбардира бунтовниците, подкрепяни от САЩ.

Неговите подигравателни уловки очертават визията за външната политика на един офицер от КГБ. Макар че е хитър политически тактик - когато става въпрос за интересите на клептократичния му режим в краткосрочен план, Путин е готов да направи геостратегическа грешка.

"Руската телевизия просто смени темата от Украйна на Сирия"

Тимъти Снайдър, професор по история в Йейл

1. Популярността на президента Путин зависи от телевизията;
2. Руските телевизионни новини са посветени на събитията, случващи се извън Русия;
3. Това означава - победите на президента Путин над американската хегемония и т.н.
4. Слабата украинска армия и ограничените европейски санкции нанесоха истински щети върху Русия;
5. Точка 4 не бива да се забелязва от руснаците;
6. Руската телевизия просто смени темата от Украйна на Сирия

"Русия иска да е сигурна, че няма да бъде игнорирана, ако Западът успее да намери по-широко и ефективно решение за проблема със Сирия, Ирак и Ислямска държава"

Уилям Кортни, старши сътрудник в неправителствената RAND Corporation, бивш американски посланик в Грузия и Казахстан, специален съветник на президента по въпросите на Русия, Украйна и Евразия

С изпращането на изтребители над Северна Сирия Русия вероятно преследва паралелни цели - да намери ново признание в района чрез демонстрация на сила, докато едновременно с това отслаби враговете на Башар ал-Асад.

Ако атаките могат да се представят като подкрепа за битката срещу "Ислямска държава", още по-добре.

Преди всичко Русия иска да укрепи централната светска власт в Сирия. Затова удря по цели в Хомс, традиционен регион на опозицията срещу режима на Асад, а не крепост на ИДИЛ. Москва дава сигнали от няколко месеца, че отчита загубата на легитимност и власт на Асад.

Москва оставя на САЩ и съюзниците им да водят истинската битка срещу "Ислямска държава", макар че пред Генералната асамблея на ООН Путин говореше, че това е първостепенен приоритет на Русия. Но Русия не разполага с военната сила, за да промени хода на конфликта.

Русия иска да е сигурна, че няма да бъде пренебрегната, ако Западът успее да намери по-широко и ефективно решение на проблема със Сирия-Ирак-ИДИЛ. Тази задача е далеч извън силите на Русия, тя трябва да бъде постигната от САЩ, Западът и регионалните сили.

"Военната намеса в Сирия носи големи рискове"

Стивън Пайфър, директор на Brookings Arms Control, бивш американски посланик в Украйна (1998-2000)

Решението на Владимир Путин за военна намеса в Сирия е предизвикано от смесени мотиви. Той иска да подсили режима на Асад. Русия отдавна поддържа отношения с Дамаск, един от малкото международни поддръжници и основна крепост на Русия в Близкия Изток, затова Путин не желае да допусне колапс на сирийското правителство. Освен това иска да покаже, че Русия е значим играч на световната сцена и може да отправи предизвикателство към САЩ.

Дали Вашингтон и Москва ще могат да си сътрудничат в Сирия, не е ясно, но като имаме предвид различията им по отношение на бъдещето на Асад и целите на бомбардировките - въпросът вече не е дали са способни да работят заедно, а дали могат да направят така, че Сирия да не прерасне в още по-голям двустранен проблем за САЩ и Русия.

На последно място, Путин изглежда е пресметнал, че имиджът на силна Русия, която поема водещата роля в международните кризи, ще се отрази чудесно във вътрешен план.

Да, но военната намеса в Сирия носи големи рискове: Русия може да затъне в огромно блато, а според последното проучване на общественото мнение 69% от руснаците са против изпращането на военни в Сирия.

Oще: бомбардировките в сирия  владимир путин  войната в сирия  идил  ислямска държава  какво търси путин в сирия  руската военна намеса в сирия  сащ  сирия  срещата между обама и путин 


Още от Свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 28.01.2014, 19:57

58 sim4o | 08.11.201518:01

И ето .. Симчо е конкретен ..

" ..МИД Сирии подтвердил, что запрашивал у России военную помощь для разрешения конфликта в стране. ... ..Как заявил политический советник министра информации Сирии Али аль Ахмади, помощь российского государства сирийской армии «поможет сохранять страну». ...
«Все это происходит по просьбе сирийского правительства», — подтвердил он ."

АКО Уебкафенцето, знаеше арабски, руски или английски, щеше да е прочело и да знае думите на ал Ахмади .. но горките - бюджетът малък, времето и то не стига и се владее само български ...
И Международното Право, комай е терра инкогнита сред редакцията .. иначе нямаше да я има тая статия ...
Тогава нямаше да се пита "Какво търси Путин в Сирия" ...
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 28.01.2014, 19:57

57 sim4o | 08.11.201517:49

И сега сериозно ...
1.Путин е там с междуправителствен договор ..
2.Какво търсят в сирийското въздушно пространство турски самолети?? .. А,да , бомбят кюрдите .. да, ама прочетоха ли, че вече в Сирия има нови ракетни зенитни комплекси, да не стане" кой ми сра в гащите"?

П.П.
Какво търси в Сирия Франция ... .... , а САЩ .. ?? .. санкция на ООН, международен договор .. или що?????
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 27.02.2015, 15:00

56 Mako | 08.11.201511:18

deowin | 05.10.201519:01
Да сгазиш ИДИЛ е лесната работа. Трябва да си тотално малоумен, за да си въобразяваш, че Русия е по-способна от НАТО да го направи с остарялата си техника и смехотворно мизерния си военен бюджет.
Да донесеш траен мир в района е единственото, за което си струва да се водят военни действия, но е и трудната част.
Доказаха го американците в Либия, Ирак, Афганистан, затова и сега се дърпат от радикални акции в Сирия - защото знаят, че в Сирия няма поне що-годе силна умерена фракция, която да запълни вакуума във властта ако го създадат като премахнат Асад, ИДИЛ и всички по-радикални групи.
Руснаците ще закрепят Асад на власт и сирийците ще продължат да бягат от родината си. Напомням - от хубаво никой не бяга.
**********************************

Поредните, меко казано, зле аргументирани, но твърде политкоректни приказки. Първо: Фактът, че военният потенциал на НАТО е по-голям и по-качествен от руския едва ли може да промени един друг факт, че американците, които за няколко седмици прегазиха Ирак с неговата немалка армия, вече две години се "борят" с ИДИЛ, в резултат на което фанатиците увеличиха влиянието си няколко пъти. Ако ефектът от руските удари по любимците на янките бяха със същия ефект, едва ли щеше да има толкова негативно реакции. Ама явно нещата не стоят така - воят на цялата глутница около САЩ е фамозен! А това означава само едно - пъзелът, който янките спретнаха с безконечната си "борба" с ИДИЛ, е разбъркан съществено.
Второ: твърдението, че САЩ се пазели от радикални акции в Сирия, понеже били "поумняли" след провалите в Ирак, Афганистан и Либия, а сега твърдо се борели за умиротворяване в района, е повече от комично. То бележи състояние на определена халюцинативност у говорещия, който налудно отхвърля факта, че именно САЩ / в комбинация с СА, Турция и Катар/ въоръжават и финансират сирийската опозиция с идеята Асад да бъде свален . Ако това е "поумняване" - здраве да е! Опитът от всички цветни революции / и преди това демократизиращи инвазии на добронамерени армии/ в последно време е категоричен - след каквато и да е външна намеса в тази част на света на власт идват фундаменталисти и единственото спасение е връщане към форми на авторитаризъм / както стана в Египет, както е от десетилетия в Турция, както винаги е било в СА и останалите емирства в района/. Ако американците искаха да спрат войната, могат да го направят много бързо и крайно ефективно - просто трябва да въведат санкции спрямо ИДИЛ, ограничаващи военните доставки и финансирането за ислямистите. Фактът, че не го правят / и очевидно нямат никакво намерение да го направят, тази перспектива дори не се дискутира публично!/ означава само едно - по някакви причини тази война е нужна на американците. Всякакви приказки за миротворчески намерения на САЩ на фона на тези факти са просто пропагандно шумолене на радиоточки. От тези, селските, най-простите, има ги по стените на старите български къщи!
Трето: сирийците не бягат от Асад. До началото на американската военна намеса там, гражданската война и възникването на ИДИЛ, сирийската емиграция бе в пъти по-малка и в основата си икономическа. Сега хората масирано бягат, подгонени от чудовищните изстъпления на ислямистите. Които, да напомня, бяха отгледани именно от САЩ. Така че - обвиненията ти срещу Русия, че ако върне режима на Асад на законното му място, това ще превърне емиграцията в перманентно явление, са плод на несъмнена пропагандна промивка. Възможно най-стандартната, най-плоската, предназначена за американския плебс. С която ти си се нагълтал до ушите, демократично-иновативно мислещите си уши. А това е комедия на фона на всичките ти претенции за "отвореност към света", "мисленето със собствената глава" и "многообразие на идеи".
Е, време е за поредния голям смях. Смея се / просташки, идиотски, тесногръдо и направо дебилно!/!
Смее се Смее се Смее се Смее се Смее се Смее се Смее се Смее се Смее се Смее се Смее се Смее се Смее се Смее се Смее се Смее се Смее се
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 28.01.2014, 19:57

55 sim4o | 08.11.201511:12

deowin | 05.10.201519:01

Да сгазиш ИДИЛ е лесната работа. Трябва да си тотално малоумен, за да си въобразяваш, че Русия е по-способна от НАТО
--------------------------
какво?
ХАХАХАХАХАХАХА ..
Ами хайде, като е лесно! ....
Тъпите шутове , вярно се излагате ...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.12.2014, 14:07

54 alecsander | 08.11.201501:33

Какво търсят анонимни американски коментатори във WEBCAFE ?
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 21.03.2013, 09:59

53 Jan Bibijn | 06.10.201521:53

http://strogosekretno.com/222/22/%D0%97%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D0%98%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B5%D0%BB-%D0%B8%D0%B7%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%BB%D1%8F-%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2-%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%BD%D0%BE-%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5.html

До всички умни хора с умни коментари. Тая сценка с палежа и гасенето на пожара е стара колкото света. Варианти много, но планетата Земя е само една
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.10.2015, 19:05

52 Две Малки.147994048884695 | 06.10.201519:05

Я, кучето с наморник! Усмивка))))
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.05.2013, 01:45

51 Conspirator | 05.10.201523:23

Свински,когато говориш за сирийски бежанци трябва се посочат три безспорно доказани факта.
Първо.Числото на сирийските бежанци в Европа е 37 процента от общия брой.
Второ.Над 90 процента от тези ''сирийци''по паспорт са си кюрди/ако правиш някаква разлика между араби и кюрди изобщо/.В България 95 процента от сирийците са кюрди.Факт.
Трето.По същество.Кюрдите пазеха неутралитет в гражданската война,докато не ги ''нагази'' ИДИЛ,а тази паплач беше създадена в сунитски Ирак,така че изобщо не се опитвай да минаваш с номера,че сирийците бягали от Асад.
Друг е въпросът,че в Ливан и Йордания има около 2 милиона бежанци,които са сирийци-араби,изповядващи сунитски ислям,но не съм срещал в Нета информация,че лодки и кораби от Ливан прекарват бежанци в Европа.Йордания няма как да го прави,защото няма море.
Хубаво е да се замисли човек,КОЙ всъщност подкара кюрдите като говеда към Европа и ЗАЩО.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

50 deowin | 05.10.201522:56

Mile, нужно ли ти е за ролята на шут на кафето да се правиш, че вярваш на цялата тая история с грантовете? Нищо лично, но ти напомням, че шутът няма нужда да защитава позиция, неговата цел е комедийна разтуха. Ерго, така само обиждаш себе си, и то ненужно.
А за болницата съм коментирал под съответната статия.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 04.11.2010, 13:42

49 Mile Manolov | 05.10.201522:31

део я кажи за болницата у авганистан...
току виж изкараш допълнителен грант ;)
   

оценка

+2 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.