Любимото място на самоубийците | webcafe.bg
Webcafe

Любимото място на самоубийците

Webcafe
05.01.2018, 14:23 (обновена 08.01.2018, 08:48)

1 от 3 снимки Назад Напред

golden gate bridge, голдън гейт, мост, мостът голдън гейт

Снимка: © Getty Images

Над 1600 души са загинали при скок от моста "Голдън Гейт". Изчислено е, че средно на всеки 2 седмици един човек скача във водите на залива на Сан Франциско.

Пол Алараб е американец от иракски произход. Работи като агент на недвижими имоти. Малко след 10:30 ч. сутринта на 19 март 2003 г. той крачи по моста „Голдън Гейт” в американския град Сан Франциско.

По средата на пешеходната алея Алараб се спира и започва да катери предпазните заграждения. Спуска се от външната страна на моста върху 80-сантиметровата тръба, позната като „струната”.

Тя се намира на около 67 метра над водите на залива на Сан Франциско. Това е мястото, на което хората, планиращи да се самоубият, често се спират и се замислят за решението си.

Гледката е прекрасна, особено в слънчев ден – блестящи води и недалечните острови.

Алараб застава там като протест срещу войната в Ирак, разказва The New Yorker. Скоро пристига полиция, получила сигнал за възможен „скачач”, т.е. самоубиец. На място са и телевизионни екипи, пред които мъжът прочита предварително подготвена реч. Той обаче иска да говори със CNN.

Това не е първият път, в който мъжът търси медийно внимание по даден проблем, заплашвайки да скочи от моста. Прави го и през 1988 г. Тогава се спуска по въже под самия мост, но то не успява да издържи теглото му и Пол Алараб полита надолу към водата.

„Имах чувството, че падането продължава вечно”, разказва мъжът след това. "Молех се на Бог да ми даде друг шанс”.

При падането Алараб чупи двата си глезена, три ребра, засегнати са и дробовете му. Тогава обаче оцелява - един от само няколко десетки случая на хора, оцелели след скок от „Голдън Гейт”.

Но ето, че 15 години по-късно той отново е на моста. Когато CNN не идват да отразят речта му, Алараб се пуска от моста и полита надолу. Половин час по-късно тялото му е извадено от водата и Пол е обявен за мъртъв. Когато разбира за случилото се, жена му отказва да повярва. Близките твърдят, че Алараб се е изпуснал случайно и не е искал да пада във водата.

Романтика и трагедия в едно

Мостът „Голдън Гейт” е една от най-популярните забележителности не само в Сан Франциско, но и в САЩ като цяло.

Дълъг е 1,6 км, а в най-високата си точка е висок 227 метра. Работата по изграждането му започва на 5 януари 1933 г. Нужни са 4 години и 35 милиона долара (3,45 милиарда днес), за да бъде завършен.

Празненствата по случай откриването му започват на 27 май 1937 г. и продължават цяла седмица. Едва ли обаче някой от празнуващите или пък главният инженер на впечатляващото съоръжение – Джоузеф Щраус, са очаквали мостът да се сдобие с такава мрачна слава в идните десетилетия.

Част от популярността на „Голдън Гейт” сред туристите идва и от факта, че той е един своеобразен „монумент на смъртта”.

От откриването на „Голдън Гейт” досега поне 1500 души са били видени да скачат от него или останките им са били открити по-късно. Реалният брой вероятно е много по-висок заради хората, които са се промъквали на моста по тъмно, а след това водите са отнесли телата им в океана.

Сред тях е и основателят на Victoria’s Secret Рой Реймънд.

Само през 2016 г. 39 души умират след скок от моста. Други 184 са спасени, след намеса на патрулиращите екипи, минувачи и полиция.

Изчислено е, че средно на всеки две седмици един човек скача от „Голдън Гейт”. Много от скачащите прибират в джобовете си предсмъртни бележки. „Оцеляват най-приспособимите. Сбогом от един неприспособим” гласи една от тях. В друга пише: „Няма абсолютно никаква друга причина, освен че ме боли зъб”.

Психолози  свързват този зловещ интерес към моста с идеята за „романтизиране на самоубийството” с оглед на това, че той е визуално красив. Скачането от моста за някои е бърз, достъпен и лесен начин да отнемеш живота си.

Скачащите хора си създават някаква идеализирана представа за това какво ще се случи след скока им. За много от потенциалните самоубийци “Голдън Гейт” е като портал към друго място, обяснява д-р Лани Бърман. „Мислят си, че в последните мигове животът им ще се забави и те ще се гмурнат във водата като професионални гмурци”, казва той. Само че не става така.

Много от хората, които скачат от северната страна на моста, дори не поглеждат надолу. Така се случва, че те често се приземяват върху земя. Тези, които се удрят във водата, го правят със скорост от 120 км в час. Падането им надолу продължава едва 4 секунди.

85 процента от тях имат счупени ребра, които покосяват вътрешните им органи.

Когато съжаляваш за решението си, но вече е късно

Оцелелите разказват, че често са съжалявали за това, че са скочили, докато все още са във въздуха. Ако не и преди това.

Кен Болдуин е друг мъж, който е оцелял при опит за самоубийство чрез скачане от моста „Голдън Гейт”. Това станало през далечната 1985 г. Подтикван от депресия, казал на жена си, че няма да се прибере до късно. Отишъл на моста. Преброил до десет, но крайниците му били сковани. Направил го отново и този път се наклонил и полетял към водата.

„Изведнъж осъзнах, че всичко в живота ми, което смятах за непоправимо, може да бъде оправено – освен факта, че току-що скочих”, разказва мъжът.

В десетилетията след изграждането на „Голдън Гейт” самоубийствата зачестяват. Предполага се, че редовното им отразяване в медиите кара още повече хора да търсят внимание с подобен ход. Вестниците дори броят кой номер е поредната смърт.

Това кара Центърът за контрол и превенция на заболяванията (CDCP) и Американската асоциация по суисидология да призоват медиите да спрат да отразяват скоковете от моста. Така днес репортажи има само за случаи, в които е замесена известна личност или които блокират трафика.

Проблемът е, че по-малкото медийно внимание не е намалило броя на скачащите.

Решението, което закъсня твърде много години

Десетилетия наред, още от 50-те години на миналия век, има спорове дали трябва да се построи обезопасителна мрежа, която да пречи на потенциалните самоубийци да използват моста по този начин.

До решение не се стига поради различни причини – от общественото мнение, през високата цена за обезопасяването до призиви за запазване на визията на моста, която мрежата "би развалила".

Вместо това на моста са поставени охранителни камери, а патрули обикалят в търсене на хора, които изглеждат сякаш планират да скочат. Забележат ли такъв, следва разговор с човека и процес по разубеждаване, който не винаги е успешен.

На различни места по „Голдън Гейт” са поставени и 13 телефона, на които хората, планиращи да отнемат живота си, могат да се обадят и да получат разбиране и помощ. На същите телефони случайни минувачи могат да подадат сигнал, ако видят някой, който се кани да скочи от моста.

Мярката дава резултат и спасява неколцина. Това обаче също не слага край на самоубийствата.

Протести от близки на загинали и дори няколко съдебни иска настояват за построяване на обезопасителна инфраструктура, която да направи скачането невъзможно. На 27 юни 2014 г. най-накрая е предприета някаква сериозна стъпка в тази насока.

Бордът на директорите на моста „Голдън Гейт” единодушно одобрява финансирането на мрежа от неръждаема стомана, която да се простира на 6 метра разстояние от двете страни на моста и 6 метра под него.

Поставянето на бариерите започва 3 години по-късно – през април 2017 г.

Проектът е на стойност над 200 милиона долара и включва финансиране от местните, щатските и централните власти. Очаква се работата по поставянето на предпазните мрежи да продължи 4 години, съобщава CBS San Francisco Bay Area.

Вероятно дотогава още няколко десетки души ще изберат „Голдън Гейт” за лесен изход от проблемите на битието. Ако мрежата беше поставена по-рано, стотици животи щяха да бъдат спасени, а потенциалните скачачи щяха да получат шанс да преосмислят решението си и да получат подкрепа.

Oще: голдън гейт  мост  самоубийци  сан франциско  сащ  скачачи 


Още от Свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.