Посланикът - риалити звезда | webcafe.bg
Webcafe

Посланикът - риалити звезда

Ваня Ефтимова 23.10.2015, 01:42 (обновена 24.10.2015, 08:45)

1 от 7 снимки Назад Напред

руфъс гифърд

Снимка: © https://instagram.com/rufusgifford/

Запознайте се с Руфъс Гифърд - американски посланик в Дания и звезда на собствено реалити-шоу (Галерия)

Руфъс Гифърд няма традиционното CV за дипломат.

Вместо да търка коридорите на Държавния департамент в продължение на десетилетие, той е събирал опит в холивудските студия. Работата, която го е квалифицирала стане шеф на дипломатическа мисия на САЩ в Копенхаген, е тази на финансов директор на кампанията за преизбиране на президента Барак Обама през 2012 г.

Политическите назначения на посланици и шефове на културни институти не са нищо ново по света. България също има дълъг опит с практиката - спомнете си Едвин Сугарев в Монголия, и дори Тодор Колев в Канада.

Но дори на този колоритен фон Руфъс Гифърд изглежда не просто като плуващ в отделен коридор, а направо в собствен олимпийски басейн.

Той е звезда в риалити шоу с рекордна гледаемост по датската телевизия.

Сега вече тръгна и вторият му сезон, пак с висок рейтинг. Последователите на Гифърд в Twitter са хиляди. Сватбата му с дългодишния му партньор Стивън миналата седмица в Копенхаген бе медийното и светско събитие на годината в скандинавската държава. Даже принц Фредерик и принцеса Мери, престолонаследниците на датската корона, бяха сред близо 200 "най-близки приятели," поканени от щастливата двойка.

Американската преса също се главозамая и изпрати орди от репортери да отразяват събитието.

От Холивуд през Чикаго до Копенхаген

Руфъс Гифърд е живото превъплъщение за клишето за американец. Шумен, динамичен, вечно ухилен оптимист, с квадратно чене и гръден кош с размера на четирикрилен гардероб.

Освен това има и солидно холивудско минало като част от продуцентския екип на блокбастър семейни филми като "Д-р Дулитъл 2" и "Гарфийлд".

Разбираемо е, че подобен екземпляр би привлякъл вниманието на медиите навсякъде по света. По-необичайно е, че някой може да си помисли да предложи риалити шоу на действащ посланик. По-удивителното е, че не само той се е съгласил, а и че Държавният департамент във Вашингтон е разрешил подобен PR-риск.

Все пак не става дума за поредното безобидно клипче от онзи тип, заливащи в YouTube в момента, в което американски дипломати сричат на езика на приемната страна или обясняват какво са разбрали от местните обичаи.

Руфъс Гифърд обаче има връзки, стигащи чак до Овалния кабинет.

Той се преквалифицира от филмов продуцент в политически съветник през 2004 г., когато е поканен да работи за президентската кампания на настоящия си шеф - държавния секретар Джон Кери.

Годините в Холивуд са дарили Гифърд с добри контакти с финансови донори и още по-важното - познания как да ги накара да отворят чековите си книжки.

В кампанията за избирането на Обама за президент през 2008 г. той вече служи като финансов директор за щата Калифорния, а четири години по-късно, при преизбирането му - отговаря за цяла Америка. Гифърд всъщност се смята за най-успешния и креативен финансов директор на предизборна кампания в историята на страната, защото успя да събере над един милиард долара дарения.

С подобно резюме, връзки и очевидна склонност към неортодоксални стъпки Гифърд бързо е убеден от продуцентите на датската обществена телевизия, че собственото риалити шоу е добра идея.

Jeg er ambassadøren fra Amerika ("Аз съм посланикът от Америка") тръгна през лятото на 2014 г. по третия канал DR3, традиционно насочен към по-младата публика.

Шестте серии, дълги половин час, са гледани средно от 100 хил. души всяка седмица (Дания има население от едва 5,6 милиона души).

Заради популярността и големия обществен отзвук Jeg er ambassadøren fra Amerika се смята за едно от най-успешните предавания в историята на обществената телевизия.

Вторият сезон, който тръгна миналата седмица по DR3, обещава да е още по-провокативен.

Гифърд, който е само на 41 години, очевидно се чувства добре пред камерата.

Операторите следват посланика (почти) навсякъде, той не се притеснява да го снимат как спи по анцуг на задната седалка на служебната лимузина след дълго пътуване, как чисти в резиденцията преди лично парти или коментира промоцията на модната линия бельо на Бритни Спиърс в Дания.

Има и забавно-провокативни моменти - в един от епизодите Гифърд обсъжда с екипа дали да не сложат флага с цветовете на дъгата преди гей прайд парада на ъгъла откъм руското посолство.

В шоуто не липсва и щипка Холивуд - Гифърд например организира премиерата на първия сезон на "Истинските детективи" с участието на създателя на шоуто Ник Пицолато на ливадата на посолството.

Както той казва пред камерите: "Diplomacy - it's all about relationships" или "В дипломацията взаимоотношения са всичко".

Колоритната история на американската дипломация

Ако подходът на Руфъс Гифърд ви идва в повече, то значи не сте чели много за американската дипломатическа история. Той дори не може да бъде наречен най-колоритния посланик на САЩ, защото тази титла от самото начало принадлежи на Бенджамин Франклин.

От зараждането си по време на американската революция през 1775 г., дипломацията на САЩ е разчитала на ярки личности със слабост към неортодоксални методи. Младата република изпраща блестящите си умове към Европа, за да печелят подкрепа за борбата й за независимост от Британската империя.

Непрофесионалните дипломати са призовани да водят както класически преговори с правителства, така и да въодушевяват масите за американската клауза.

Бен Франклин разбира по-добре от всеки друг комплексната роля и й се посвещава всеотдайно по време на престоя си в двора на Луи XVI. Посланик Франклин, който всъщност е писател, издател и изобретател от изискана Филаделфия, се разхожда из Париж с траперска шапка, защото французите си представят американците като смели авантюристи в пустошта.

Когато Джон Адамс, по-късно втори президент на САЩ, пристига като подкрепление на мисията, той е шокиран от постоянните и пищни партита в резиденцията, където се срещат парижки бохеми, аристократи и красиви жени.

Седемдесетгодишният Франклин поддържа любовни връзки с цяла орда известни дами. Няма смисъл да споменаваме, че клюките го правят още по-популярен и интересен за френското общество.

Въпреки че Джон Адамс непрекъснато осъжда залитанията на Франклин, сам изпраща сина си в елитни европейски училища, за да бъде също толкова умел и популярен посланик някой ден. Джон Куинси Адамс на свой ред става любимец на кралските дворове и широките интелектуални кръгове на Европа и е един от най-успешните американски дипломати в историята.

В по-ново време бащата на президента Джон Кенеди - Джо Кенеди, назначен за посланик във Великобритания през 1938-40 г., се самоинсценира в Лондон като живото въплъщение на американската мечта.

Кенеди е натрупал първия си милион като контрабандист на алкохол по време на Сухия режим. Английското висше общество просто не може да устои на смесицата от безсрамна пищност и нерафинирана динамичност в характера и подходите на посланик Кенеди.

На техния фон дори бившият посланик на САЩ в България Джеймс Уорлик изглежда леко скучен, макар че се сдоби с роля в сериала "Стъклен дом", взе актрисата Яна Маринова под крилото си и дори се учеше на народни танци в национален ефир.

 

Медийно-дипломатическа революция

Руфъс Гифърд се вписва в колоритната американска традиция, а подходът му също е показателен за растящата важност на публичната дипломация в модерния свят.

Достигането до широките маси винаги е било част от задачите на един посланик, но обикновенo остава на по-заден план след вечната нужда за диалог и наблюдение на правителството на приемната страна.

Само че в нашия модерен свят, където традиционните йерархии и институции все повече загубват силата си, публичната дипломация започва да играе още по-важна роля.

Във време, в което всеки популярен блогър може да активизира хиляди хора, а един навременен туит може да предизвика натиск върху властта, директната връзка с обществото придобива същата тежест като личните взаимоотношения с даден министър.

Отваряйки широко вратите на резиденцията, офиса си и личния си живот, посланик Гифърд провокира у зрителите си разбиране за проблемите на американската политика.

В мнозинството си датчаните може и да не харесват посоката на САЩ в последното десетилетие, но когато виждат как малка част от колелата на системата се въртят, те започват да проумяват и комплексния й контекст, и многобройните интереси и играчи, влияещи върху нея. А разбирането често води до неволна симпатия.

Разбира се Руфъс Гифърд, с неговата закалка от Холивуд, е достатъчно умен и дисциплиниран, за да не си изпусне нервите пред камерата.

Дори на ръба на политическата коректност той пак балансира перфектно.

Например - когато в първия сезон трябваше да посрещне в Дания бившия републикански кандидат-президент Мит Ромни.

Гифърд, както е известно, е събрал над милиард долара за победата на Обама през 2012 г. Въпреки явната политическа вражда Ромни и посланикът докрай любезничат един с друг пред камерите. За зрителите своеобразният дипломатически балет е едновременно забавен и поучителен.

"Добре, че вече не съм в активната политика," въздъхва Гифърд в Jeg er ambassadøren fra Amerika. С тази кратка фраза той не казва нищо провокативно, но зрителите чуват собствените си съмнения и предубеждения за американската политика.

Ако се замислите обаче, не е ли това дефиницията на умелата дипломация - да говориш уж малко и умерено, а да те разбират съвсем точно и ясно.


Още от Свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 07.03.2014, 09:08

1 Bono | 23.10.201508:56

Да си сложиш бележка от Air Force One в рамка.....безценно.
После, защо янкитата изглеждали прости.
   

оценка

+0 -0

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.