Как ЦРУ открадна съветска подводница от дъното на океана | webcafe.bg
Webcafe

Как ЦРУ открадна съветска подводница от дъното на океана

Webcafe по NPR
17.09.2017, 15:55 (обновена 20.09.2017, 07:42)
Hughes Glomar Explorer

Снимка: © Wikimedia Commons

Проектът "Азориън" - върхът в морското инженерство на ХХ век

През 1968 г., в средата на Студената война, съветската подводница К-129 изчезва, като заедно с нея в неизвестност остават 98-членния й екипаж, три ядрени балистични ракети и съблазнителното съкровище от съветски тайни. Без технологията да я издири и да я извади от океанското дъно, Съветският съюз я оставя там, като подводницата се смята за изгубена... докато ЦРУ не се намесва.

Новата книга на Джош Дийн "Вземането на К-129" разказва истинската история на проекта "Азориъан", тайна мисия на ЦРУ, в която е извлечена съветската подводница.

"До този момент не е имало спасяване на подводница, която да е толкова дълбоко под морското равнище. Това е може би най-великият подвиг на военно инженерство, като на всичкото отгоре е трябвало всичко да се случва тайно, за да не се предизвикат подозрения у руснаците", казва Дийн.

Самата К-129 е дизел-електрическа подводница от Тихоокеанския флот на СССР. Нейното основно е ракетният комплекс Д-4 от 3 балистични ракети Р-21 (боен радиус 1400 км и мощност 1 мегатон) и 533-мм торпеда с обикновени или ядрени бойни глави.

СССР така и не обявява изчезването на подводницата, като тя тайно е заличена от състава на съветските военноморски сили. Държавното ръководство забравя за нея, както и за ядрените й ракети.

САЩ разбират за изчезването на К-129 сравнително случайно. По време на бойно дежурство в Японско море американската атомна подводница Barb забелязва голям отряд съветски кораби и подводници. Техните сонари работят в непрекъснат режим, като американците скоро разбират, че руснаците издирват нещо друго, а не тяхната подводница. Съветските кораби се ориентират на изток, запълвайки ефира с многобройни съобщения.

Командирът на Barb долага на командването и изказва предположение, че съдейки по характера на дейността руснаците търсят своя потънала подводница.

С помощта на дънните акустични станции от системата SOSUS и получените от тях записи, американците успяват да установят "петно" с около 40 км радиус, където може да е потънала подводницата.

След като съветското правителство се е отказало да търси К-129, тя става безстопанствена и може да бъде придобита от всеки.

Така в началото на 1969 г. ЦРУ започва обсъждане на възможността К-129 да бъде изтеглена от дъното на океана. Евентуален успех на мисията, би позволил на американците да се сдобият с ценното оборудване от съветската подводница: механизми, апаратура, документи и особено апаратурата за радиовръзка и кодиране.

Основната цел на ЦРУ е да се сдобие с шифрите на подводницата, които биха дали на САЩ незаменима информацията - да се разберат принципите на разработваните шифри в СССР. Не по-малък интерес представляват ракетите и бойните глави на торпедата. Още в самото начало обаче шансовете за успех на операцията били оценявани на 10%.

Ключов проблем бил мащабът на подобна операция - нещо, което не би могло да остане незабелязано от СССР и неминуемо би довело до конфликт. Освен това САЩ като страна не биха могли да се намесват така рязко в региона по същата причина.

Тогава се стига до идеята за извличане на залежи от нефт от океана в областта и ролята на ексцентричния милиардер Хауърд Хюс.

Наследник на богато семейство, натрупало състоянието си от мини, той е може би най-известният бизнесмен за времето си. Правел е филми, живеел е в показен разкош, но по това време също така и станал силно зависим от хапчетата, които приема.

За пред публиката обаче той име огромно богатство, доказал е, че не се притеснява да прави откачени неща и като цяло е перфектен за ролята на лице на цялата операция.

След осигуряването на прикритие било нужно да се осигурят и чисто техническите параметри на начинанието. Конгресът отпуска 350 млн. долара, с които е построен колосалният съд MV Hughes Glomar Explorer с дължина 190 м. и с водоизместимост над 50 000 тона. С него трябвало подводницата да бъде пренесена.

Производството му, както и на дълбоководното захващащо съоръжение "Клементина" били разпределени в множество корабостроителници, като по този начин се целяло да се запази проекта в тайна.

Самата акция по изваждането започва от края на 1973 г. и продължава до 12 август 1974 г., когато е извадена част от бака на потъналата съветска подводница. През това време САЩ и СССР са под постоянно напрежение, но нежеланието на съветското ръководство да се влиза в конфликт позволява на американците успешно да завършат мисията си.

Те обаче не се радват дълго на победата, тъй като край Хаваите, където е отведен кораба с ценния товар, се установява, че "плячката" е радиоактивна от разрушен ядрен заряд.

През 1975 г. обаче операцията става обществено достояние след статия на Los Angeles Times по темата. Именно тогава се появява и прословутата фраза на ЦРУ, с което се отговаря на неудобни въпроси - "Не можем нито да отречем, нито да потвърдим".

Въпреки радиоактивността на спасените части от руската подводница, САЩ все пак получават сериозни козове в Студената война, а проектът "Азориън" и до днес се възприема като едно от най-големите постижения в морското инженерство на ХХ век.

Oще: азориън  история  подводница  подводница к-129  ссср  студената война  хауърд хюз  цру 


Още от Свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 12.09.2012, 22:25

3 Уточнител | 18.09.201722:55

ЧервеноРуский трол и Морал - ето това е оксиморон.

Да не забравяме, че основен съветско-руски обичай (който по-късно се заимства от Българските комунисти)е бил, когато убиеш врага, същевременно ДА УНИЩОЖИШ тленните му останки. Така са постъпвали и със своите "врагове с комунистически билет", както с обикновените "агенти на империализма/троцкизма".
Нашите пък престъпни комунистчета, чак до 1989 г. са разстрелвали осъдените на смърт ТАЙНО, на ВИТОША, също с куршум в тила и там са ги погребвали скрито и тайно на неизвестни сега места. На роднините не са давани НИКАКВИ информации.
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 06.03.2016, 11:35

2 deaf | 18.09.201720:09

Американският флот е погребал руските,(съветски),моряци на същото място в морето,където е потънала подводницата,отдавайки им всички почести предвидени за такива случаи. Погребалната церемония е заснета с камера и филмът е предаден на Русия,(СССР). Доколкото си спомням,доста преди СССР да се разпадне.
Така че опитът да изкараш американците варвари не ти се получава.
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 31.12.2010, 04:09

1 Chimay | 18.09.201712:16

Всеки потънал боен кораб е със статут на морско гробище, според Конвенцията за Морското Право; по която САЩ не са страна.

Какъв човек трябва да си, за да разровиш костите на матросите загинали по такъв нелеп начин, че и да се похвалиш с нещо безподобно?

Морален императив в случая е обикновен оксиморон.
   

оценка

+1 -2

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.