Руският министър на културата Владимир Медински поиска ексхумация на тленните останки на композитора Сергей Рахманинов, който почива от над 70 години в гробището "Кенсико" във Валхала, Ню Йорк, и пренасянето им в Русия.
"Най-великият от руските гении - Сергей Рахманинов, напоследък бива представян по абсолютно неправилен начин на Запад," заяви министърът. "Американците проявяват наглостта да си присвояват името на Рахманинов," допълни той, обяснявайки, че композиторът, който е напуснал Русия през 1917 г. на 44-годишна възраст, бива приеман от американците за американец.
В последния четвърт век, Русия редовно се опитва да доказва права върху покойните си емигранти и да ги връща у дома, десетилетия след смъртта им.
В някои случаи тя е успявала - и тези успехи се празнуват шумно като победи на бойното поле на историята. По този начин препогребването не е много по-различно от редовните гмуркания на Путин за древни амфори: те са церемониални събития с предварителна хореография, които трябва да покажат, че Русия притежава не само своята история, но и всички руснаци на територията си.
Скорошен пропаганден филм, наречен "Президент" - два часа и половина преглед на победите, които Путин е завоювал за Русия, включваше ексхумацията и препогребването през 2005 г. на генерала от Бялата гвардия Антон Деникин (който умира в Ан Арбър през 1947 г.), на националистическия философ Иван Илин (който е бил изпратен в изгнание от Русия по нареждане на Ленин през 1922 и умира в Швейцария през 1954 г.) и на техните съпруги.
Самият Путин положи цветя на новите им московски гробове пред камерите. За пропагандния филм най-успешният филмов режисьор на Русия - Никита Михалков, обясни, че препогребването е било "истинският край на гражданската война", настъпила след болшевишката революция.
Най-новата версия на руската история всъщност не цели да сложи край на тази гражданска война - тя се опитва да я изличи
Новата история е лишена от белези и рани, от Петър Велики до Йосиф Сталин и Владимир Путин: поредица от велики лидери, между които не е имало нито една революция, нито пък абдикация. Ето защо внукът на друг от лидерите на Бялата гвардия, генерал Пьотр Врангел, не позволи пренасянето на тленните останки на дядо му в Москва от Белград, където те са погребани от 1928 г. "Той вярваше, че болшевизмът е абсолютно зло," пише внукът му Пьотр Басилевски през 2007 г.
"Много промени се случиха в последните 20 години... Едно обаче така и не се случи: държавата и досега не е заклеймила това зло." Това е едно от семействата, които не са простили и не са забравили, така че Кремъл се отказа от плановете си за ексхумация на генерал Врангел.
Манията по ексхумациите започва още преди разпадането на Съветския съюз. През 1984, басът Фьодор Шаляпин е изровен от гроба си в Париж, където е починал през 1938, за да бъде препогребан в Москва. Челистът Мстислав Ростропович, тогава отскоро изгнаник в Париж, пише статия за рускоезичен емигрантски вестник, в която заклеймява Съветския съюз за стремежите му да си придава легитимност за сметка на отдавна изстинали трупове. Ростропович прекарва последните 30 години от живота си на Запад, предимно в Париж, но умира в Москва през 2007 г. Сега той е "погребан" в същото гробище, в което Шаляпин.
Местенето на покойници не е единственият начин, по който Русия капитализира паметта на мъртвите си класици, герои и генерали
През ноември 2013 г. Кремъл беше домакин на странна среща на потомци на поети и писатели, включително Толстой и Пушкин. През февруари 2014 г. той парадираше с виртуалните образи на свои културни икони - включително Владимир Набоков, който е живял и умрял в изгнание - по време на церемонията по откриването на олимпиадата в Сочи. Като най-голяма изобретателност, руските медии публикуват интервюта "от гроба".
През юни поетът от XIX век Михаил Лермонтов се изказа в полза на руската военна кампания в Украйна. През април, официалният вестник на руското министерство на културата - "Култура", публикува интервю с композитора от XIX век Пьотр Илич Чайковски, в което той потвърждава любовта си към Русия и отрича да е харесвал мъже.
"Понякога ме завладява безумното желание да бъда обичан, докосван и любен от жена," заявява вече отърсилият се от гей биографията си композитор в края на въображаемото си интервю.
Най-умните от великите руснаци предвидливо са взели предпазни мерки да не бъдат превзети от Кремъл след смъртта си. Когато балерината Мая Плисецкая умира в Германия, властите в Москва превключват на бесен церемониален режим, но вдовецът на Плисецкая - композиторът Родион Шчедрин, разпространява съвместното си завещание с Плисецкая. То изключва всякакви възможности за погребални церемонии - сега или впоследствие: "Искаме телата ни да бъдат изгорени след смъртта и когато настъпи тъжния час на смъртта на този от нас, който е живял по-дълго, или в случай че умрем едновременно, пепелта ни да бъде смесена и разпръсната над Русия."
Завещанието специално забранява всякакви публични събития, свързани със смъртта на Плисецкая, така че набързо оповестените планове в крайна сметка се отменят. Това обаче може и да не опази великата балерина от интервю в някой руски вестник в бъдеще.
