Кажи ми как шофират, за да ти кажа каква им е държавата | webcafe.bg
Webcafe

Кажи ми как шофират, за да ти кажа каква им е държавата

Webcafe.bg, по City Metric, Джеймс О`Мали 24.04.2016, 18:50 (обновена 02.06.2016, 09:56)
Румъния

Пътищата са почти перфектен микрокосмос на това, което държавите правят в по-големи мащаби.

Сядането зад волана на автомобил и излизането на улиците на Букурещ не е за хора със слаби сърца. Тъкмо се връщам от няколкодневен престой в Румъния, и на моменти имах чувството, че местните хора са вземали уроци по шофиране от Grand Theft Auto.

Колите минаваха невероятно близо и с висока скорост. Светофарите бяха като стартови позиции, с пет коли, позиционирани една до друга, за да се опитат да се изпреварят в двете ленти на пътя; и, естествено, съществува и малкият риск лампите на светофара да изгорят. Не е чудно, че по официални данни през 2013 Румъния е имала 9.3 смъртни случаи на всеки 100 000 при катастрофи.

По съвпадение също така четях книгата от 2012 "Защо държавите се провалят" -  трактат, според който ключът към икономическия прогрес са институциите на държавата.

Икономическият растеж според авторите се случва само когато политическите и икономически институции са "включващи", а не "изключващи"

С други думи, държавите успяват, когато икономиките им не са базирани на експлоатацията на хората от малоброен елит, и когато има политически механизми, които да помагат за използването на таланта и идеите.

По този начин всеки, който изобрети нова технология или по-ефективен начин за производство на нещо, знае, че плодовете на неговия труд няма да бъдат експроприирани от някой диктатор. Това изисква и достатъчно силна държава, която да налага спазването на правила (монопол на легитимна употреба на насилие, ако използваме жаргона на политолозите), и държава, която същевременно е ограничена от същите правила и не може да действа произволно: спазване на "върховенството на закона".

И тъкмо когато прашна Dacia Duster изскочи пред мен, пресичайки опасно близо до предната ми броня, докато преминаваше от външната към вътрешната лента на трилентова магистрала, се зачудих дали хаосът по румънските пътища би могъл също така да ни разкрие нещо за нейното развитие.

Да обработим данните

За да проверя това, взех данните на Световната здравна организация за смъртните случаи по пътищата в различни държави (които изглеждат като достатъчен опосредстван източник на информация за качеството на шофирането там), и ги сравних с резултатите от World Justice Project за спазването на върховенството на закона през 2015.

Последният резултат е генериран чрез проучване сред 100 000 души и 2400 експерти по 44 показатели, от рода на отвореност на управлението, корупция, основни права и правосъдие.

Комбинирането на 94 държави, присъстващи и в двата набора от данни, разкрива, че има връзка между тези характеристики. За маниаците на тема статистика, има коефициент на пирсънова корелация -0.68.

Сравняването на данните за пътното движение с това доколко гражданите имат доверие един на друг създава дори още по-поразителна корелация. Използвайки данни, събрани от ОИСР, корелацията достига -0.81.

Изглежда, че безумието на шофьорите по пътищата на дадена държава наистина може би ни показва нещо по-важно. Тази хипотеза може също така да обясни защо при последното ми пътуване до Литва - страна, която има сходно проблемно минало, шофьорите третираха аварийната лента като такава за изпреварване.

Какво означава това?

Румъния е имала бурна история, благодарение на комунизма и ексцесиите на бившия президент Николае Чаушеску, човек, който в късните години на управлението си се е вдъхновявал от Северна Корея. След революцията през 1989, страната вече е функционираща демокрация и членка на ЕС и НАТО, но все още не е на същото ниво като Западна Европа: според оценка от 2013 от World Justice Project за спазването на върховенството на закона, Румъния има само 62% в този аспект. (Великобритания е със 78%, а Норвегия е лидер с 86%. България е с 51%, Афганистан е с 35%.)

Тези данни се отразяват и на жертвите по пътищата. Пътната полиция е много видима в центъра на Букурещ, но изглежда, че твърде малко шофьори се притесняват от това: нарушаването на правилата е толкова масова практика, че те очевидно не са напълно в състояние да налагат спазването на закона.

("Държавата" в тази аналогия не е достатъчно силна, за да го налага). Агресивното шофиране може също така да загатва, че шофьорите не вярват другите да спазват съответните правила.

Това естествено не означава, че корелацията говори за причинно-следствена връзка

Има и корелация със средните доходи например, но всичко това по същността си е показател доколко успешна е дадена държава. И, естествено, не може да се изключи шансът всичко това да е чисто съвпадение.

Във всеки случай, поне на пръв поглед изглежда, че има връзка между тези две характеристики - причинно-следствена или просто резултат от един и същ общ изначален феномен. И ако съм прав, и това не е съвпадение, това показва, че поведението на шофьорите по пътищата на дадена държава може да служи като базова евристична ориентация за разбиране на качеството на управлението й.

И този вид аналогии имат смисъл, тъй като пътищата са почти перфектен микрокосмос на това, което държавите правят в по-големи мащаби. В пътната мрежа имате много различни участници, всички държащи се така, че да извлекат максимална изгода за себе си, опитващи се да постигнат своите собствени цели - и за да се управлява тази система по ефективен начин, има въведени правила, опитващи се да направят пътното движение по-ефективно. Ако по някаква причина хората решат да не спазват тези правила, цялата система се срива - и резултатът е хаос.

И накрая малка корекция (донякъде)

Първоначално интерпретирах данните на ОИСР във втората графика като показател за доверието във властта. Но след като този пост предизвика глобален интерес, по-информирани хора провериха отново данните и откриха, че това не е така. Репортер от Quartz правилно идентифицира, че данните за доверието от ОИСР са всъщност показател за доверието на хората в другите хора.

Първото сравнение, на база данните от World Justice Project, все още подкрепя моята интерпретация - така че общата теза за доверието все пак би трябвало да е валидна (със стандартните уговорки за причинно-следствените връзки, разбира се).

А дори данните на ОИСР в следващата графика също ни казват нещо интересно за управлението, макар и с една стъпка по-далечно от това, което сме смятали. Това, което тези данни ни показват, е кои общества са с култура на ниско доверие, и кои - с култура на високо доверие. Разумно е да издигнем хипотезата, че това само по себе си е тясно свързано с доверието в институциите - нещо, подкрепено като данни от Европейската банка за възстановяване и развитие.

Въпреки че се налага да преминем през още един набор от данни, съм уверен, че тази интерпретация на данните издържа на критичен анализ.

Oще: букурещ  живот  коли  румъния  столици  страндарт на живот  трафик 


Още от Свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

4 Bichkiiata | 25.04.201619:21

boris

това е така защото французите имат най-добрата здравна система... един вид са по-безсмъртни
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

3 boris | 25.04.201610:28

Не знам, ама моите наблюдения от Франция не съвпадат много с представата за подредено и културно шофиране.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 11.01.2011, 14:50

2 Шахта Процесор | 25.04.201609:56

Добра статия. Благодаря.
Аз до някъде имах същите наблюдения.
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 06.03.2016, 15:29

1 FBInspector | 25.04.201608:10

Ама ние това си го знаем (или поне усещаме "с кожата си").
Разпада на институциите/държавата има вече много видими проявления. В диагностиката на туморите има един термин "синдром на малките симптоми" - когато множество наглед незначителни симптоми и оплаквания говорят за тежко и смъртоносно заболяване, на лесно се пропускат, ако не се разгледат комплексно. Това можем да видим и по пътищата (и не само). Дреболии, което говорят много:
1. Тъмните стъкла на предните странични стъкла - имам чувстото, че закона е отменен - преди дори скъпите лимузини на мутрите се съобразяваха, сега множество среден клас коли са напълно "затъмнени". Тук изключвам разбира се собствените коли на полицаите, които винаги са били извън контрол. (Ориент, какво да правиш)
2. Безобразно каране от мутри и саморазправа на пътя. Случаите зачестяват, спомените от 90те се връщат.
3. Безобразно спиране, не само от мутри. Всеки спира където му е удобно, независимо от опасностите, което създава за останалите участници в движението
4. Говореното по телефона е вече масово (отново)
5. Често не се слага колан дори на предните седалки
6. Децата се возят без колани и столчета
7. Безобразно паркиране навсякъде.
И т.н.
Когато един злокачествен тумор нарасне твърде много, изхранването му от страна изтощения организъм става недостатъчно и части от тумора започват да умират. И мирише страшно на мърша. Това е миризмата, която се носи около нас. Казвам го в случай, че на някой не му е ясно.
П. С. И вече навсякъде по заведенията се пуши
   

оценка

+4 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.