Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Магнатът, който вкара парите на Кремъл в Силициевата долина

Магнатът, който вкара парите на Кремъл в Силициевата долина Снимка: Getty Images

Наричат го „най-влиятелният руски технологичен инвеститор". Форбс го определя като "един от 100-те най-велики умове в бизнеса".

Богатство му позволява да участва във финансирането на научни проекти за медицински изследвания заедно с Марк Зукърбърг, докато едновременно с това подпомага Стивън Хокинг в революционната му стратегия за космически полети.

Юрий Милнер е един от първите играчи, които дават сериозна подкрепа на Facebook, Twitter и други старт-ъп компании в Силициевата долина.

Новите разкрития от базата данни Paradise Papers обаче замесват името му в схема за използването на средства от „Газпром" и държавната „Внешторгбанк" (в списъка със санкции на САЩ) за инвестициите си във Facebook и Twitter.

Акциите му в двете компании вече са препродадени, но пътят му към Силициевата долина, където живее и до днес, е проправен именно с парите на Кремъл, на базата на взаимно изгодно сътрудничество.

През 2009 инвестиционният фонд на Милнер, наречен Digital Sky Technologies, купува акции в почти всяка компания от разрастващия се руски технологичен сектор.

Поведението на DST предизвиква учудване по това време поради няколко причини.

Първо, фирмата има много необичаен подход: инвестира в конкурентни се компании. Купува акции на руския аналог на Facebook - VKontakte, както и в две други руски социални мрежи - "Одноклассники" и MoiMir.

"Тъй като браншът е в зората на развитието си и няма очевидни лидери, искаме да застанем зад всички потенциални лидери", коментира тогава Григорий Фингер, съосновател на DST. Тази стратегия позволява на DST да превземе почти напълно руския уеб пазар.

Към 2010, компанията публично обявява, че 70 от импресиите в руския Интернет са направени в сайтове, финансирани от DST. 50% от времето, което руснаците прекарват онлайн, е в проекти, свързани с компанията.

DST е основана през 2005, само три години преди световната финансова криза да съсипе голяма част от руското богатство.

И все пак към 2009, Милнер и Фингер продължават да купуват щедро. Срещу около $500 млн. получават 5% от акциите на Facebook, както и с дял от американската онлайн гейминг компания Zynga.

Откъде се взеха всичките тези пари?

Милнер и Фингер създават DST със собствени средства. Възвращаемостта на ранните им инвестиции - колкото и успешни да са били те - е просто „джобни пари" в сравнение със средствата, които те наливат в други компании към 2010.

Парите, както се оказва, са идвали основно от Алишер Усманов - роден в Узбекистан милиардер, който печели огромно състояние от мините в централна Азия. Усманов и притежава дялове от английския футболен клуб "Арсенал".

Милиардерът е близък до тогавашния руски президент Дмитрий Медведев; Усманов е бивш негов съветник по време на директорския му мандат в "Газпром", и е сред първите олигарси, които го подкрепят за наследник на Путин.

Усманов има страховита репутация. Известен е като "хардлайнерът на Русия" и "гълтачът на уеб сайтове."

Биографията му включва престой в затвора през 80-те години за измами и присвояване, но впоследствие съветският съд отменя присъдата. Срещу него е заведено и дело в САЩ от страна на DeBeers, които твърдят, че Усманов е участвал в схема, ощетила компанията с $800 млн. Искът им по-късно е оттеглен .

По-важно за Кремъл обаче е, че Усманов има дългогодишен опит в закупуването на скъпи активи като подставено лице, зад което стоят интересите на лица от държавната администрация.

Този път Усманов купува 35-процентен дял от DST и практически гарантира финансовия източник на Милнер.

DST прави някои наистина много доходни инвестиции за Усманов. Твърди се, че той е спечелил $1 млрд. срещу вложените $200 млн. във Facebook.

Руските компании, които DST финансират, също вървят доста добре, но това е само една част от замисъла.

По-важната цел е да се осигури на Кремъл контрол върху всички тези нови и влиятелни компании, за да се гарантира, че ако се наложи да се върши услуга в полза на властта, ще има кой да откликне.

"Какво е DST? DST е най-голямата държавна интернет компания," коментира през 2010 г. руски технологичен мениджър, предпочел да остане анонимен заради опасения от правителствени репресии.

Той далеч не е единственият, който смята така. Друг руски мениджър от технологичната общност определя Усманов като „човек, който по инструкции на Кремъл купува различни руски интернет активи."

Много други големи играчи в процъфтяващия руски технологичен сектор разкриват, че това е почти единодушното разбиране за ролята на DST на руския технологичен пазар; също толкова е единодушна и неохотата на хората да говорят официално по темата.

Това далеч не означава, че DST действат изцяло и само по нареждания на Кремъл.

През 2009 г. беше рядкост да попаднете на руски бизнесмен, който би купил губещ бизнес заради Кремъл - нито пък Кремъл някога е искал нещо такова от своите хора.

В онзи период уеб пазарът обективно беше привлекателна инвестиция. По това време интернет аудиторията в Русия се разрастваше по-бързо от където и да е в Европа. Руснаците прекарваха повече часове в социалните медии, отколкото гражданите на която и да е друга страна.

В портфолиото на DST има само печеливши компании. Аудиторията на Facebook и Zynga по това време също се разраства бързо. Инвестициите в популярни компании от Силициевата долина са добър бизнес -и чудесен PR.

По това време руският елит интегрира парите си в западните пазари, а децата им се установяват там. Инвестициите в популярни западни компании осигуряват допълнителна дистанция между съвременния им имидж и начина, по който са спечелили богатството си през 90-те години - най-често с кървави войни около приватизацията на активи.

Руското правителство също започва да разпознава стратегическото значение на интернет и се стреми да установи някакъв контрол над тази среда.

Преди избора на Медведев за президент, Путин не обръща особено внимание на оживения руски уеб.

Путин смята, че информационната война е спечелена. Когато за първи път идва на власт, той възприема хитър подход за монополизиране на масовите медии. Вместо да цензурира програмите на телевизионни канали, Путин просто кара богати свои съюзници или правителствени компании да ги изкупят.

Въпреки негодуванието в Русия и чужбина, тази тактика сработва. "Независимите" канали формално все още имат свободата да излъчват каквото пожелаят. Но не смеят да го правят.

Редакционният екип знае много добре къде минава границата на приемливото - получавали са достатъчно обаждания "отгоре" и са станали свидетели на достатъчно уволнения.

С други думи, собствеността заменя цензурата. Подобен модел се развива и в печатните медии, но онлайн пространството остава незасегнато до 2009 г.

Когато Медведев заема президентския пост обаче, ситуацията се променя.

Новият държавен глава демонстрира технологична грамотност. Когато администрацията на Обама обявява "рестарт" на отношенията между Русия и САЩ, двете страни насърчават технологичния обмен.

Русия е затънала във финансова криза, засегната е по-тежко от всички останали заради прекалената зависимост от търговията със суровини. Страната се опитва да диверсифицира и модернизира икономиката си. Започва да инвестира във високи тегнологии и дори нанотехнологии.

Изпълнена с оптимизъм, администрацията на Обама вярва, че помощта за Русия и интеграцията й във високотехнологичната глобална икономика ще я възпре от връщане в конфликтна антизападна позиция.

През 2010 г. американски технологични мениджъри и инвеститори - включително създателят на Twitter Джак Дорси - посещават Русия, за да се срещнат с руски технологични предприемачи и представители на Кремъл.

Тогава Медведев посещава и Силициевата долина, където демонстративно създава личния си Twitter акаунт по време на официално събитие в централния офис на компанията на Дорси.

Това сътрудничество лъха на дълбок позитивизъм, но стратегията на руснаците е коренно различна.

Кремъл осъзнава тактическото значение на уеб-медиите за мащабна политическа мобилизация и започва да си пробива път в свободното пространство на руския интернет. Загубата на информационната война през 2008 по време на конфликта с Грузия само затвърждава решимостта на Кремъл да подходи сериозно към овладяването на онлайн-каналите за формиране на обществено мнение.

Методите на руснаците са ловки - поне в началото. Русия не си позволява да забранява достъпа до социални мрежи или опозиционни сайтове.

Вместо това властта си гарантира, че разполага със съюзник в ръководството на всяка интернет компания. Ако например избухне война или политически конфликт, в който Москва има какво да губи, големите онлайн-играчи застават на негова страна.

Въпреки че Кремъл дава знаци, че желае да привлече западни инвеститори, властта не ги допуска навсякъде.

Още тогава Медведев предупреждава, че ще следи отблизо чуждестранните инвестиции в стратегически интернет фирми.

"Появата на чуждестранни инвеститори... от една страна е неизбежна. Но същевременно - надявам се това да не звучи твърде консервативно - тя трябва да бъде наблюдавана изкъсо, защото представлява въпрос на национална сигурност," казва той през април 2009.

В този момент руснаците започват да развиват в страната си модел на влияние, който в момента привлича вниманието на Запада.

Властите в Москва започват да мобилизират мащабни и непроследими армии от проправителствени блогъри и коментатори. Начело на този проект застава Владислав Сурков - умел кремълски стратег, който е с едно поколение по-млад от Путин и разбира добре уеб-бизнеса.

Сурков създава връзки с частни нови медийни компании в Русия, които заемат по-дружелюбни позиции към властта.

Това е особено ключов момент: Вместо Кремъл да демонстрира, че командва парада, дългата ръка на властта става почти невидима.

Междувременно Юрий Милнер и DST за няколко години успяват да консолидират руския уеб, чрез закупуването на стратегически дялове в почти всички компании. Така стават поредният пример за симбиозата между бизнес и политика в съвременна Русия.

Може да се твърди, че партньорството между Усманов и DST е реализирано с благословията на Кремъл - или дори е организирано отттам. Въпреки че в сделките не участват никакви бюджетни средства, финансовата страна на отношенията с DST е по московския шаблон.

Налице е Алишер Усманов, необходимият предпочитан финансист с тесни връзки с властта. От другата страна стои DST, предпочитаната частна компания, която би могла да служи като надежден лост за контрол, ако възникне нужда.

Милнер е познат на хора от руския технологичен бранш като "правителствен тип" и е член на Комисията за модернизация по време на мандата на Медведев, където договаря правителствени субсидии за експанзията на високоскоростния интернет достъп в Русия.

След протестите от 2011-2012, организирани основно чрез социалните медии, руското правителство изоставя тази мека, неясна стратегия за влияние.

Започва директно да блокира сайтове и прокарва серия от рестриктивни закони, регулиращи интернет. Един от тях задължава западни медийни компании като Facebook, Google и Twitter да държат данните си за руските им потребители на сървъри на територията на Русия, и да ги предават при искане от страна на руските власти.

Засега тези западни компании успяват да лавират, а руските власти се бавят с практическото прилагане на закона.

В този момент, Милнер практически е безполезен за Кремъл, донякъде защото американските компании не функционират като руските.

След 2010 г. Милнер започна да продава руските си активи, като излезе от пазара точно когато Москва гореше от протести срещу Путин.

Предприемачът се установи в Калифорния точно когато руският парламент започна да прокарва суровите регулации. Милнер твърди, че не се е връщал в Русия от 2014 г. и вече няма никакви инвестиции в Русия.

Руското правителство намери нови собственици, които да упражняват контрол над социални медии като Vkontakte - контрол, който им беше нужен с разрастването на протестите в Киев през 2013 г. Този натиск накара основателя на социалната мрежа Павел Дуров в крайна сметка да напусне Русия.

Според Дуров, когато Кремъл е започнал да притиска VKontakte да трие постове за "Евромайдан", това е станало през акциите, притежавани от Алишер Усманов. По-късно този натиск е упражняван от Игор Сечин, втория по влияние човек в Русия.

Към този момент обаче Милнер отдавна вече е бил извън играта, като е използвал руското правителство, за да се измъкне безопасно от Русия. Далеч от обхвата на същото това правителство, но заедно с натрупаните чрез него милиони.

 

Най-четените