Думата с "Т": Кога насилието става тероризъм | webcafe.bg
Webcafe

Думата с "Т": Кога насилието става тероризъм

Webcafe, LA Times
08.11.2017, 21:02 (обновена 10.11.2017, 12:15)
ar-15

Снимка: © Getty Images

Защо масовите убийци от Тексас и Лас Вегас не са наричани "терористи"

Нищо чудно, че светът се сблъсква с тежки трудности в борбата с терористите, когато цари толкова голямо объркване по въпроса „кои са те".

Да вземем за пример масовия разстрел на 26 невинни жертви в Първата баптистка църква в Съдърланд Спрингс, Тексас. И властите, и медиите съобщаваха изрично, че „стрелецът не е свързан с терористични групировки".

Касапницата в Тексас имаше видими прилики със стрелбата в методистка църква в Южна Каролина през 2015 г., при която загинаха 9 души. Това нападение обаче още тогава беше класифицирано като „тероризъм" от някои медии като The Atlantic, например.

Убийството на 49 души в нощен клуб в Орландо преди година беше наречено от CNN „най-кървавият акт на вътрешен тероризъм след 11 септември 2001". Сайфуло Салипов, който смаза 8 души с камиона си в Манхатън преди седмици, също беше уличен в тероризъм, а кметът на Ню Йорк Бил де Блазио описа катастрофата като „страхлив терористичен акт".

Никой обаче не нарече „терорист" стрелеца от Лас Вегас, който изби 58 души по време на музикален фестивал в началото на октомври. Медиите го наричаха с обстоятелствени думи като „дядо", „бивш счетоводител", „любител на хазарта" и т.н., но не и терорист.

Кога едно тежко криминално престъпление се дефинира като тероризъм? Отговорът на този въпрос изглежда нееднозначен.

„Тероризмът е тероризъм. Това, което изглежда, мирише и убива като тероризъм, е тероризъм", казваше преди години британският посланик в ООН Джеръми Грийнсток.

При някои трагедии употребата на понятието тероризъм е по-недвусмислена - например ако извършителите открито декларират принадлежността си към "Ислямска държава". В много случаи обаче видимите белези на терористичния акт убягват на все повече хора.

И наистина, има повече от 100 дефиниции за тероризъм.

Тази липса на консенсус не е изненадваща, когато вземете предвид, че правителствата по цял свят прилагат понятието "тероризъм" с цел изолиране и дискредитиране на враговете си в страната и чужбина.

В авторитарните държави като Египет и Китай, дори мирните дисиденти са изложени на риск да бъдат наречени терористи. Лидерите на демократични страни също имат стимул да използват думата "тероризъм" след масова атака. Тероризмът предизвиква ефект на "сплотяване около националното знаме", като засилва подкрепата за управляващите.

Иран приема "Хизбулла" само за бунтовническа група, докато САЩ, Израел и някои европейски държави приемат т.нар. "Партията на Бога" за терористична групировка.

В исторически план, САЩ са смятали Работническата партия на Кюрдистан (ПКК) за терористична група заради историята на кървавите атентати в Турция в борбата за кюрдска независимост.

Когато кюрдските Сирийски демократични сили станаха необходими като военна сила на терен срещу "Ислямска държава" в Сирия, Вашингтон вече се въздържаше да споменава думата "тероризъм", въпреки твърденията за връзки между бойците и ПКК.

Въпреки че категоричен консенсус за дефиницията липсва, политолозите все по-често използват понятието "тероризъм", когато са спазени три критерия.

Актът на насилие се смята за тероризъм, когато е дело на недържавен субект, насочен е срещу цивилни мишени и изпълнява политически цели.

Това означава, че агресията е извършена от самостоятелен нападател или по-голяма групировка, но не от държавна армия.

Нападението трябва да е насочено срещу "мека цел" като църква, джамия, синагога или училище, а не срещу военна база или съоръжение.

Каузата, която стои зад едно терористично нападение, може да бъде движение за национално самоопределение, вяра в расовото превъзходство, налагане на световен халифат или комунистическа революция.

Тероризмът обаче не се приписва на извършители, подтиквани към насилие заради лични психични проблеми, персонални конфликти, алчност и др.

Това изглежда сравнително стройна и удобна система за обозначаване, докато не се опитате да я приложите на практика.

Много често групировките действат като „пълномощници" на правителствени структури - да вземем за пример талибаните. В Индия тази дефиниция за тероризъм се приема почти за синоним на Пакистан.

Някои мишени са само привидно цивилни. През юли 1946 г. „Иргун" взривява хотел „Крал Давид" в Йерусалим, като убива 91 души. Сградата обаче не е нормален хотел - тя служи за централен щаб на британските въоръжени сили в Палестина. Реалната цел на атаката са били правителствените и военни административни служби, разположени в „Крал Давид".

Най-трудният за дефиниране критерий е мотивът.

Психолозите са установили, че много често хората не разбират собственото си поведение, камо ли поведението на другите. Дори най-добрите специалисти не разполагат с директен достъп до съзнанието на терористите.

Всички терористични групи имат политическа платформа, но това не означава, че всички техни членове се борят само и единствено за постигането им.

Напротив, изследванията показват, че повечето хора се присъединяват към терористични организации не за да постигат официалните им цели, а заради социалната солидарност, свързана с тясно сплотената група.

Често дори и не можем да сме сигурни коя групировка стои зад атаката.

До 1970 г. повечето терористични атаки са извършвани, без някой да поеме отговорност за тях.

Днес "Ислямска държава" поема отговорност за всевъзможни терористични актове - понякога дори за атентати, които нямат нищо общо с нея. Повечето й членове обикновено са неориентирани по религиозни и политически въпроси, последица от нулевите стандарти за членство в организацията.

Дали наистина стрелецът от Орландо е бил член на "Ислямска държава", или е бил психически неуравновесен?

Най-вероятно и двете. Може да се предположи колко „стабилен" психически е един човек, който вярва, че стрелбата по невинни хора в нощен клуб ще доведе до халифат.

Oще: кюрдска работническа партия  лас вегас  масов разстрел  насилие  пкк  сайфуло салипов  терор  тероризъм  хизбулла 


Още от Свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.