Хронология на една несъстояла се независимост | webcafe.bg
Webcafe

Хронология на една несъстояла се независимост

Webcafe
01.11.2017, 20:38 (обновена 03.11.2017, 13:07)
Протест срещу отцепването на Каталуния

Снимка: © Getty Images

Плановете за независимост на Каталуния засега са замразени

Месец след проведения референдум за отцепване на Каталуния в самостоятелна държава независимостта изглежда все по-далечна. Испанските власти въведоха в сила член 155 на конституцията, с който отмениха временно автономния статут на региона и поеха директен контрол върху него.

Междувременно бившият премиер на Каталуния Карлес Пучдемон и още шест от неговите министри са в Белгия, откъдето продължават борбата за извоюване на суверенитет за региона. Вероятността това да се случи обаче намалява все повече.

Реакцията на Мадрид беше остра, директна и логична - тотално непризнаване на резултатите от референдума и отказ от диалог с локалното правителство, докато то не се откаже ясно и директно от идеята за отцепване.

Правителството на Мариано Рахой декларира, че е готово да отмени автономията на Каталуния, ако се задейства процес по отделяне.

Позицията му бе подкрепена от по-голямата част от лидерите в Европа и по света. Неколкократно председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и председателят на Съвета на ЕС Доналд Туск заявяваха, че няма да влизат в ролята на медиатор между Испания и Каталуния и предвиждат комуникация само с властите в Мадрид.

Угрозата от евентуален срив на испанската икономика, предизвикан от евентуалното отцепване на толкова голяма част от страната би имал силата да вкара цялата еврозона в нова тежка криза. Затова и няма как европейските лидери да подкрепят такъв безразсъден ход.

Това сякаш не пречеше на сепаратистите да гонят своето. Докато част от управляващата коалиция в Каталуния настояваше за едностранно обявяване на независимост, премиерът Пучдемон търсеше по-скоро диалог с Испания по темата.

Той беше поставен в далеч не леката ситуация да бъде между обявените от собственото му правителство резултати, от една страна, и заплахата от това Мадрид да се намеси пряко и силово в делата на Каталуния, от друга. Това доведе и до неясните позиции на Пучдемон в речта му за действията на правителството след референдума - "отцепваме се, но не веднага".

Желанието му за активен диалог с властите в Мадрид в търсене на взаимоизгодно решение на ситуацията, в която и Каталуния да придобие суверенитет, и Испания да е доволна, обаче срещна категоричен отказ. Премиерът Рахой даде ултиматум на Пучдемон да обясни дали действително има обявена независимост, в противен случай ще задейства процедурата по временното премахване на автономията на региона.

Такъв отговор не последва и след изтичането на ултиматума на Рахой Испания зае позиция, че се отива към разпускане на правителството на Каталуния, а Испания временно ще поеме контрола върху областта до провеждането на нови избори.

Това принуди локалното правителство най-сетне да действа директно. На 27 октомври парламентът прие специална резолюция, огласяваща независимостта на Каталуния, като в гласуването й не участваше по-голямата част от происпанската опозиция.

В същия ден испанският парламент гласува одобри активирането на член 155 от конституцията спрямо Каталуния, а Конституционният съд обяви гласуването в парламента. И докато през цялата следваща вечер хора по улиците на Барселона празнуваха и протестираха (в зависимост от собствените си възгледи по казуса), Пучдемон и екипът му се приготвяха да посрещнат поражението.

Още на следващия ден след гласуваната отмяна на каталунската автономия Испания пое контрол над областта, правителството и парламента бяха разпуснати, а шефът на регионалната полиция Хосеп Луис Траперо бе уволнен.

Макар не малко хора да очакваха съпротива от страна на сепаратистите, такава не дойде. Траперо уважи решението на испанските власти, а на 30 октомври каталунският парламент призна разпускането си. Междувременно Конституционният съд на Испяния отмени резолюцията за независимост.

Междувременно се появи информация, че Пучдемон и шестима от министрите му, срещи които има вече повдигнати обвинения в бунт, подмолна противодържавна дейност, злоупотреба с финансови средства и други престъпления, са в Белгия, която им предлага политическо убежище. Каталунският премиер отхвърли информациите, че ще търси политическо убежище в Белгия, но потвърди, че няма да се върне в Испания, докато не му бъде гарантиран справедлив процес. Той също така увери, че макар и отдалеч продължава борбата за независимост.

Това обаче ще трябва да се случи в една среда на все по-охладнели сепаратистки настроения.

Категоричният отговор на Испания, макар и да не дойде силово, послужи като отрезвяващ шамар за по-голямата част от обществото в региона. Последните данни показват, че повече от половината граждани на автономната област са против отцепването от Испания.

След отминаването на първоначалната еуфория от референдума и всичко покрай него, голяма част от каталунците осъзнаха, че проблемите при евентуално отделяне като самостоятелна държава само предстоят в икономически, политически и социален план. Макар това да е най-богатата част на Испания, загубите и за двете страна при обявяване от независимост биха били значителни.

От една страна, Мадрид би загубил значителна част от територията си и населението си и ще се лиши от проспериращ регион с добри данъци. От друга, Каталуния ще загуби членството си в Европейския съюз, преференциите при търговия, правото на свободно пътуване както и достъп до голяма част от пазарите в Европа и самата Испания. Нещо повече, би ограничило потока на туристи, а това на практика означава директни загуби.

Всичко това много пряко подейства на икономиката на Каталуния. Тези мрачни варианти доведоха до това около 1500 компании да преместят седалищата си от Барселона в други испански градове само в рамките на първите две седмици след референдума.

Само по себе си това е огромен удар за каталунската икономика, изваждайки огромни ресурси от нея. Такова нещо на практика означава загуба на работни места, изтегляне на инвестиции и реално понижаване в стандарта на живот в областта.

При сегашните обстоятелства на отменена независимост и установен контрол на Мадрид върху региона не се знае как този процес ще продължи и дали компаниите ще спрат да напускат Каталуния.

Всичко зависи от изборите за нов парламент в края на декември. Тогава ще се реши какво бъдеще каталунците ще изберат за себе си - отново да дадат сила на сепаратистите или да приемат, че са част от Испания, доверявайки се на опозицията.

Друг важен момент е и доколко борбени ще са самите сепаратисти и каква тактика ще изберат те в каузата си за независимост. Агресивното противопоставяне и нов референдум са само един от пътищата за това. Другият е вариантът за диалог с Мадрид и осигуряване на преференции за Каталуния с оглед избягване на нови опити за отцепване - иначе казано - сделка, подобна на тази, която Испания сключи преди години с Баските.

Всичко това обаче продължава да е в сферата на спекулациите и предположенията.

Едно е сигурно - испанският футбол няма да загуби каталунските си отбори. С "успокояването на топката" в региона стана ясно, че драми във футбола няма да има и "Барселона" няма да се мести в други първенства.

И макар това да изглежда като тема от второстепенен характер, за мнозина тя е повече от важна и то не само заради фенската страст. Футболът е много повече от спорт, в глобален мащаб това бизнес, в който се въртят милиарди евро, а испанското първенство е едно от най-скъпите. Три от отборите в Примера дивисион са от Каталуния.

Тяхното излизане от испанското първенство засяга не само играта и къде ще играят те, а също така огромни рекламни договори, договори за телевизионни права и т.н.

Президентът на Футболна асоциация на Каталуния Андреу Субиес обаче укроти всички страсти предварително заявявайки, че и трите каталунски отбора няма да бъдат засегнати при евентуално отцепване от Испания. И макар тази му позиция да остана непотвърдена от испанската федерация, вероятността "Барселона", "Еспаньол" и "Жирона" да си търсят ново първенство вече е нищожна и то не само заради огромните бизнес интереси, които биха били засегнати ако подобно нещо се случи.

Засега плановете за независимост на Каталуния са замразени поне до изборите за нов парламент на автономния регион.

След това е почти сигурно, че Мадрид ще гледа под лупа новите власти. А предстои и да започне делото срещу Карлес Пучдемон, като там вероятността бившият лидер да бъде превърнат в пример за назидание, също не е изключена.

Oще: барселона  испания  каталония  каталуния  каталуня  мадрид  независимост  правителство  референдум  сепаратисти 


Още от Свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.