Кратка история на войната в Сирия | webcafe.bg
Webcafe

Кратка история на войната в Сирия

Webcafe.bg, по Vox 17.09.2015, 17:58 (обновена 19.09.2015, 14:31)

1 от 4 снимки Назад Напред

История на Сирия

Снимка: © Getty Images

Засега няма индикации за скорошно рухване нито на ИДИЛ, нито на режима в Дамаск, но ако това се случи, най-много ще спечели новосъздадената Джаиш ал-Фатах

Надали има човек, който да не знае за ужаса на войната в Сирия и бежанската криза. 4-те милиона избягали сирийски граждани са пряко потърпевши от конфликта, който с основания може да се нарече най-опустошителната гражданска война в днешно време. 250 000 жертви за четири години и все по-катастрофални поражения в бъдеще, но зад всичко това стоят исторически събития, които до голяма степен са неизвестни.

Гражданската война в Сирия е изключително сложен въпрос, който не започва със сблъсъците между режима на Башар ал-Асад и опозицията през 2011 г. Корените на проблема са проследими през последните няколко десетилетия - и в цялата политика в региона на Близкия изток.

1923-1946: Френски империализъм и семената на сектантството

Границите на Сирия са начертани основно от френските колониалисти, принудително събрали в рамките на една държава разпокъсани и различни етнически и религиозни групи. След края на Първата световна война Османската империя се разпада, а Франция се възползва, за да установи контрол над териториите, където днес се намират Сирия и Ливан, с разнородно население.

За разлика от други държави в орбитата на Париж и на западните държави като цяло, населението на Сирия така и не преодолява различията. Етническата и религиозната вражда е в основата на конфликта, който виждаме днес. Водещата роля има малобройната и самозатворена група на алауитите, определяни като клон на шиитския ислям, но същевременно изповядващи собствени вярвания и обичаи.

Дълго преследвани като еретици от мнозинството сунити, алауитите стават съюзници на колонизаторите от Париж.

Те първи влизат в състава на новосъздадената сирийска армия, чиято цел е да защитава френската власт в Дамаск. Това не е новост - европейските колонизатори като цяло предпочитат да разчитат на малки, но сплотени групи, за да се задържат на власт - като им предоставят постове и облаги. Така алауитите се чувстват сигурни, че не са заплашени от гонения и дори физическо унищожение.

В крайна сметка французите си заминават, но границите остават. През 1963 г. е извършен военен преврат, който инсталира правителство на алаутите. Когато Хафез ал-Асад, бащата на настоящия лидер Башар ал-Асад, идва на власт през 1970 г., буквално всички водещи политически фигури в страната са алаути, разказва Глен Робинсън.

Това създава опасна политическа ситуация, която продължава и днес - алауитите удържат сектантското си управление, тъй като това е най-добрата защита, която имат в позицията на отритнато малцинство (12 на сто от населението на Сирия преди войната).

Сунитското мнозинство е лишено от съществена политическа тежест и това положение не им харесва. Ясно е, че е въпрос на време да настъпи промяна

1982: Касапницата в Хама

Неточно е да смятаме, че сирийската гражданска война започва от нищото през 2011 г. Според Робинсън е по-добре да се говори за подновяване на „първия рунд". Той започва през 1976 г. и приключва шест години по-късно с шокиращо и брутално клане в град Хама.

Поводът е, че Хафез ал-Асад се намесва в гражданската война в Ливан и изпраща там сирийски военни на страната на местните християнски групи, които се сражават с мюсюлмани. За сирийските сунити и организации като Мюсюлманско братство това е ясен знак, че режимът в Дамаск трябва да бъде свален. Възползвайки се от ангажираността на армията в Ливан, те започват гражданска война.

За да победят вътрешните врагове, силите на алаутите привличат християнското малцинство и се опитват да всеят раздор сред лидерите на сунитите. В крайна сметка Дамаск слага точката по безмилостен начин - армията почти изравнява със земята град Хама, основната крепост на бунтовниците - сунити. Загиват и стотици невинни граждани, а режимът явно решава, че единственият начин за потушаване на недоволството е бруталната употреба на сила.

Същото упорство приложи и Башар ал-Асад, но изводът от кланетата е съвсем друг - истинският проблем на Сирия е авторитаризмът, сбърканият властови модел без баланс, а окупиран само от една малцинствена общност, и търканията между различните групи в обществото.

Това са и причините за конфликта от 2011 г., започнал с протести за демокрация.

Март 2011: Първа кръв - протестите в Дераа

След Тунис и Египет, „Арабската пролет" достига Сирия. Исканията за мирен демократичен преход отиват на вятъра. На 18 март сирийските сили за сигурност стрелят по протестиращи, убити са четирима от тях. Режимът е решил да потуши вълненията със сила, но събитията в Дераа катализират недоволството в цялата страна. Днес те се приемат за начало на революцията. В страната избухват масови протести, но Дамаск продължава да действа както знае.

Стратегията е изпълнена - мирните демонстрации се превръщат във война

„До голяма степен това беше нарочно, стратегическо решение, което взе Дамаск - да милитаризира конфликта. Режимът е бил наясно, че няма шанс да оцелее в политическа битка, където броят на хората има значение, докато едва 1/3 от населението е на негова страна", коментира Робинсън.

Юли 2011: Създава се Свободната сирийска армия

Протестиращите неизбежно хващат оръжието. Свободната сирийска армия е първата голяма бунтовническа организация - и все още е. Тя функционира като шапка на няколко различни въоръжени групи, сред които има и дезертьори от армията на Асад, основно сунити. Докато ССА успява да превземе няколко военни бази и се превръща в конвенционална бойна сила, силата и динамиката на протестите отслабва. От 2012 г. вече се говори за гражданска война, но междувременно се случва нещо важно.

Август 2011: Група от Ирак влиза в Сирия, бъдещата „Ислямска държава"

Терористичната групировка Ал-Кайда започва да възстановява влиянието си в Ирак, а конфликтът в Сирия - до момента нямащ общо с религията - е предоставя чудесна възможност. Там е изпратен вторият по ранг в йерархията Абу Мухаммад ал-Джулани. Задачата му е за създаде сирийски клон на екстремистите и той успява - Джабхат ан-Нусра, бъдещият Фронт „Нусра" - най-успешното и агресивно крило на бунтовниците в битката с Асад.

Януари 2012: Създаването на Джабхат ан-Нусра

Екстремистите - сунити, които се включват във войната, са подпомогнати от самия Асад. Между март и октомври 2011 г., заради амнистия затворите напускат сериозен брой радикално настроени сунити, които ще променят характера на войната. Така Асад се надява да всее раздор в средите на опозицията, която е доста разнородна - от светски и прогресивни настроени кръгове до радикални мюсюлмани. Заради последните Асад смята, че опозицията няма да получи международна помощ.

Много от въпросните затворници се присъединяват именно към фронта „Нусра", а САЩ го определя като терористична организация. Тактиката на Дамаск сработва и след време организацията се разпада отвътре - едните остават на команда от Ал Кайда, а другите формират „Ислямска държава".

Август 2012: Жестокостите се засилват

Броят на загиналите расте стремглаво - към онзи момент 9000, а армията извършва многобройни нападения срещу цивилни, включително със самолети, пускащи барели с експлозиви. Асад смята, че терорът ще му донесе успех, но опозицията не се пречупва.

Лято - зима 2012: „Хизбулла" влиза в Сирия

Режимът губи по-голямата част от контрола върху страната, анализатори очакват скорошна победа за опозицията. Тогава се намесва Иран, традиционен съюзник на Дамаск. Двете държави са в топли отношения от 80-те години на миналия век, а Сирия е ключов фактор от регионалната стратегия на Техеран - като транзитна страна за доставки на оръжия за „Хизбулла" в Ливан и „Хамас" в Газа.

Кризата в Сирия е заплаха за изпадналия в международна изолация Иран, затова Иран изпраща „Хизбулла" да подкрепи Асад. По-късно американски разузнавателни доклади показаха, че по онова време иранските сили за сигурност действително са се страхували от падане на режима в Дамаск. В крайна сметка „Хизбулла" се оказва решаващ фактор за няколко ключови победи на режима, но не може да се твърди, че е спасила главата на Асад.

Март 2013: Арабската лига въоръжава бунтовниците

Свободната сирийска армия също получава външна помощ - богатите на петрол монархии от Персийския залив, основно от Саудитска Арабия - най-влиятелната от тях. Те водят нещо като Студена война с Иран, затова падането на Асад е добре дошло. Започва въоръжаване на сирийската опозиция, което през март 2013 г. е официализирано с решение на Арабската лига. Същата година само Катар предоставя 3 милиарда долара на бунтовниците.

Арабските държави обаче нямат единно мнение коя точно фракция от опозицията да снабдят с оръжие.

Страховете, че оръжията могат да попаднат в неправилни ръце са основателни. В крайна сметка неразбирателството само вреди на опозицията, тъй като я фрагментира и разделя. Настъпват вътрешни боричкания за влияние и пари.

Печелят екстремистите. Катар финансира основно фронта „Нусра", с което сирийският клон на Ал Кайда укрепва значително - това също е добре дошло и за бъдещата ИДИЛ. В същото време САЩ и западните правителства не са убедени, че свалянето на Асад ще доведе до по-добро управление на Сирия.

Април 2013: „Ислямска държава" се ражда

Сирийският клон на „Ал Кайда" се разпада, но това не вещае нищо добро. Джихадистите се отделят и започват да се разпореждат в част от спечелените територии от Сирия. Лидерът на ИДИЛ Абу Бакр ал Багдади обявява, че фронтът „Нусра" остава на подчинение на „Ал Кайда" в Ирак, а оставалите бойци образуват като нова организация, която ще създаде халифат в Ирак и Сирия. ИДИЛ ще се превърне в самостоятелен играч в сирийската война, въпреки несъгласието на „Ал Кайда".

Враждата между двете екстремистки организации радикализира опозицията, а Асад отново смята, че това е добре дошло за него. ИДИЛ не воюва с армията, а по-скоро с други опозиционни групи и относително свободни територии, където налага чудовищната си идеология. Целта им не е да свалят Асад, а да се разраснат.

Август 2013: Химически оръжия

Междувременно режимът извършва шокиращи нападения с химически оръжия срещу цивилни. Крайните квартали на Дамаск са обгазени със зарин. Загиват над 1400 души. Вниманието на света е приковано към ужасите в Сирия, а някои се питат основателно какво ще се случи, ако оръжията за масово поразяване попаднат в ръцете на ИДИЛ или „Ал Кайда".

Това е повратната точка, след която следва намесата на Запада.

Барак Обама прави изявление - червената линия е престъпена и в Сирия се извършват престъпления срещу човечеството. Белият дом чертае планове за въздушни нападения срещу Асад, но това не се случва, а и не е приемливо за политическите кръгове в САЩ. С посредничеството на Русия обаче, която е твърд поддръжник на Дамаск, Асад обещава да предаде химическия и биологическия си арсенал на международни експерти, които да ги неутрализират. Така заплахите на САЩ не се изпълняват, а Москва се хвали с историческата договорка.

Умерената опозиция обаче губи надежда, че американците наистина ще им помогнат. Асад остава на власт.

Септември 2014: Американска въздушна кампания срещу ИДИЛ

През юни миналата година джихадистите завземат територии в Северен Ирак, както и Мосул, втория по население град в страната. През август ИДИЛ нападат живеещите там кюрди - Иракски Кюрдастан, които са близък партньор на САЩ. Това, както и показните видео - екзекуции на американски журналисти, принуждава Обама да вземе ответни мерки. Той обещава да унищожи ИДИЛ. Как? С удари по въздуха.

Проблемът е, че Вашингтон няма съюзници на терен в Сирия. Плановете такива да бъдат създадени - чрез обучение на бунтовници от американски военни - се провалят. Едва 54 сирийци са обучени, а половината от тях моментално са пленени още по време на фронта „Нусра".

Още по-големият проблем са различните мишени - ИДИЛ за САЩ и Асад за опозицията. В момента в редиците й границите между екстремистите и светски настроените либерали са размити.

Февруари - март 2015: Възходът на кюрдите и Армията на исляма

Това е период, в който и Асад, и ИДИЛ губят територии, съответно със 16 и 9.4 на сто. Джихадистите са спрени от кюрдите, повратът идва при удържаната обсада на град Кобане, подпомогната съществено от американските въздушни удари. Това е първото поражение за ИДИЛ, след което започва офанзива на кюрдите - в края на юни те бяха в полите на град Рака, т.нар. столица на ИДИЛ.

Асад пък загуби територии в непосредствена близост до традиционните земи на алауитите, затова се наложи да набира военнослужещи от техните среди. Причината - новосъздадената организация Джаиш ал-Фатах - Армия на исляма, която обединява останките от фронта „Нусра" с други бунтовнически групи.

Засега няма индикации за скорошно рухване нито на ИДИЛ, нито на режима в Дамаск, но ако това се случи, най-много ще спечели Джаиш ал-Фатах.

Юли 2015: Броят на сирийските бежанци надхвърля 4 милиона

Към момента равносметката от войната е 250 000 загинали, 11.6 милиона разселени - около половината население на страната, сред които и 4 милиона бежанци. Основната част от напусналите Сирия живеят в бежански лагери в Йордания, Ливан и Турция. С минимални шансове да се върнат обратно, сирийците търсят спасение в Европа през последната година и половина.

Пътуването до Стария континент е скъпо, опасно и често с фатален край - 3-годишният Айлан, изхвърлен мъртъв на турския бряг, се превърна в символ на несигурното спасение. Въпреки това сирийските семейства поемат рисковете, което е показателно за ужаса, от който искат да избягат.

Oще: алауити  ал кайда  американска намеса в сирия  война в сирия  гражданска война в сирия  групировки в сирия  идил  иран  ислямска държава  историята на войната в сирия  историята на конфликта в сирия  религиозна вражда в сирия  сащ  сирийски бежанци  тероризъм  химически оръжия 


Още от Свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 23.05.2013, 01:45

52 Conspirator | 20.09.201518:21

Може да се нарече и...Кратка история на всемогъществото на контролираните СМИ.
В продължение на четири години тази война не съществуваше/според същите СМИ/и когато основните деструктивни и стратегически цели чрез нея бяха постигнати се оказа,че има такава война.
Проблемът е,че НЯКОЙ се опитва да прекрати тази ужасна и безсмислена война,а не че има война по същество.
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 07.04.2014, 19:50

51 dedo adji | 20.09.201512:23

Фридке, тоягите също не биха били лоша практика към някои индивиди. Публично и по гол задник. Все пак, да теглим чертата до пребиването с камъни. Има по-хуманни методи за усмъртяване. Практикуват се в най-великата демокрация по света и у нас. Готов съм да ме просветиш как е в Израел.
Но за 1% толерантност към друговерците не си права. Тя може да достигне и до 99
%, стига те да приемат да бъдат рая, да бачкат до изнемога на агаларите и да си подлагат всички дупки и тези на децата си, без да помислят за съпротива.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 14.08.2010, 11:53

50 Frida | 20.09.201509:33

значи, по отношение на резането на ръце има толеранс, за останалите наказания - побиване с камъни и боя с тояги - кога ще се изкажете? а за еднопроцентната толерантност към неверниците - все пак е цял един процент! Бесен
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 07.04.2014, 19:50

49 dedo adji | 20.09.201500:38

Дох, без да изповядвам исляма и без да имам намерение да крадам не съм против рязането на ръцете на крадците. Особено на някои дейци на младата българска демокрация, на които ръцете не им служат за нищо полезно. Баща ми е бил свидетел на рязане на ръце в Саудитска Арабия, но не забелязвам наплив за преселение нататък. Има и друга страна на високата мюсюлманска етика. Тя разрешава и даже насърчава ограбване и убиване на друговерци за слава на аллаха. Това не се смята за кражба. Има и трета. Не насърчава съзидателния труд. Мохамед е казал за ралото "то осквернява дома на правоверния" Тези страни не се тиражират от СМИ.
   

оценка

+4 -0

Регистриран на: 25.04.2014, 23:55

48 Dox | 19.09.201523:55

Когато от някое СМИ /гонещо норматива за пропаганда/ пуснат информацията, че 74% от хората изповядващи ислям одобряват рязането на ръце като наказание при кражба, поне 99% от западняците вече са сигурни, че 74% от хората изповядващи ислям, вече са без ръце.

Едва ли има и 1% от тези западняци, дето се замислят по-сериозно по въпроса. Например, че именно заради това 99.99% от хората изповядващи ислям не крадат и съответно се радват на двете си ръце. При западните "демокрации", с техните "права", не е прието на крадецът да му бъдат рязани ръцете, защото и той има "права". В много случаи крадецът бива дори и почерпен. Именно заради тези "права" поне 50% от хората в т.нар. "западни демокрации" крадат. При някои повече, при други - по-малко. А при някои млади "демокрации" като българската - това дори е висша ценност. Съвсем естествено е, аз, да не одобрявам рязането на ръце, след като имам сериозното намерение да крада.

Най-добре би било, ако поведението на човека се определя от вътрешна убеденост и осъзнатост, а не от страх, че ще му се случи това или онова. Тогава и законите биха изгубили смисъла си, а самият човек да прекрачи най-после фазата на детството си и да премине в следващата.
   

оценка

+2 -3

Регистриран на: 07.04.2014, 19:50

47 dedo adji | 19.09.201523:14

Слушайте ВиК. Защото казано е, че от устата на юродивите се разкриват Божиите промисли. Той ни призовава да грабнем всеки по един калашник. Може и да се наложи. Защото походът срещу Европа е в ход. И не като в средните векове го водят главорези с ятагани. Сега авангардът се състои от женички с дечица. След тях следват батковците и татковците им, тръгнали да се настанят на яслата на социалните помощи. Като се окопаят ще поискат те да контролират тези помощи. От саудитска арабия ще им финансират джамии. След това ще поискат шериат. Следва "Наведи се, гяур и отвори бузите!"
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 17.11.2010, 12:35

46 vanko | 19.09.201514:34

Rockльооо, пиянде, пак ли си се нафиркал???

По ТВОЯТА "ЛОГИКА" излиза, че след ВСВ не е имало война НИКЪДЕ ПО СВЕТА Смее се Смее се Смее се

Марш да си пишеш домашните - училището започна!
   

оценка

+7 -0

Регистриран на: 14.08.2010, 11:53

45 Frida | 19.09.201513:21

маринов, личи си школата - по закостенелостта.
в Израел понятия, като обработваема земя, среден добив, питейна вода, продължителност на живота и пр. са много разтегливи. това - първо.
второ - трябва да сравниш подобни данни и изчисления със нивото на заболеваемост от целиакия, което е сравнително високо, както и с хранителните навици на населението, т.е. нуждата на пазара. трето - отношението към земята, равно на свещенодействие, грижовността, любовта, интереса, водещ към щедра отплата за това, четвърто - бясната динамика на живота и ритъмът на промените - от климатични, до времеви - но това е прекалено фундаментално и недостижимо за разбиране, от човек, който се затруднява пред възприемането на елементарни пазарни принципи.
апропо, има някаква грешка или в данните или в изчисленията. но, пустинята Негев, ше я поправи muhihihihi
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 18.05.2011, 03:14

44 Georgi Marinov | 19.09.201512:39

тълкуването е много, как да кажа, марксическо.

===========================

Маркс въобще не е бил фен на Малтус, и марксистките правителства през по-голямата част от 20-и век са били на същото мнение. Китай е общо взето единственото изключение.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 18.05.2011, 03:14

43 Georgi Marinov | 19.09.201512:37

Frida | 19.09.201511:53
маринов, възможно е Израел да внася зърно, защото е по-изгодно, отколкото да го отглежда. не, защото е неспособен да го прави.

================================

Според Световната Банка, добивите на зърнение култури в Израел са 3800 кг на хектар:

http://data.worldbank.org/indicator/AG.YLD.CREL.KG

А според справочника на ЦРУ, обработваемата земя там е 13.7% от територията.

https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2097.html

Територията на държавата е 20,770 квадравни километра, т.е. от тях 0.137*20770 = 2845 км^2 са обработваема земя.

1 хектар = 0.01 km^2

=>

2845 км^2 = 284500 хектара.

284500*3800 = 1,081,100,000 Кг ~ 1 милион тона.

Делено на 8 милиона (каквато е популацията на Израел), това прави по 130 кг на човек на година.

130 кг по 4 калории на грам означава по 1450 калории на ден на човек.

Като да се отбележи, че това са калории, не говорим въобще за балансирана диета.
   

оценка

+1 -0

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.