Невероятната кариера на Ангела Меркел - момичето, което стана "Мutti" | webcafe.bg
Webcafe

Невероятната кариера на Ангела Меркел - момичето, което стана "Мutti"

Webcafe по Политико
23.09.2017, 20:37 (обновена 25.09.2017, 13:18)

1 от 2 снимки Назад Напред

Ангела Меркел

Ако някой беше казал през 1988 година, че жена, израснала в комунизма, ще застане начело на обединена Германия в не твърде далечното бъдеще, малцина биха повярвали в това.

Ако някой беше казал през 1988 година, че жена, израснала в комунизма, ще застане начело на обединена Германия в не твърде далечното бъдеще, малцина биха повярвали в това. Сега, когато социолозите предвещават на Ангела Меркел четвърти мандат като канцлер след изборите на 24 септември, е трудно да си представим Германия и Европа без нея.

Ето някои ключови моменти от живота и кариерата на Меркел, в думи, снимки и видеа.

Началото

Ангела Доротея Казнер е родена на 17 юли 1954 г. в Хамбург. Само няколко седмици по-късно баща й Хорст, лутерански пастор, се премества със семейството си в Куицов, Бранденбург, а три години след това в Темплин, малко градче северно от Берлин, в тогава комунистическата Източна Германия.
През 1973 г. Меркел е приета да следва физика в Лайпцигския университет. През 1986 г. тя защитава докторат по квантова химия в Берлин. Междувременно сключва брак със състудента си Улрих Меркел, който прекратява през 1981 г. Когато кандидатства за работа в школа по инженерство, получава предложение да работи за тайната полиция ЩАЗИ, но отказва.

1989 година: Нищо не може да се сравни с една добра сауна

Когато Берлинската стена пада на 9 ноември 1989 г., много източногерманци отиват на границата, за да празнуват. Но Меркел, както всеки четвъртък вечер, отива на сауна с приятелка, и се присъединява към празненствата едва след това.

"Беше четвъртък, а четвъртъците бяха дните ми за сауна, така че отидох там - в същия комунистически високоетажен блок, където винаги сме ходили," споделя Меркел пред Guardian.

Падането на Берлинската стена не нарушава навиците й за посещения в сауната, но краят на Студената война бележи началото на нейната политическа кариера. 35-годишната Меркел се присъединява към десноцентристкото активистко движение "Демократично пробуждане" ("Demokratischer Aufbruch"). Първата й работа е да разопакова кашони с нови компютри и да ги свърже в централата на движението.

1990 година: Торбести поли и сандали на бос крак

През 1990 г. "Демократично пробуждане" се влива в редиците Християндемократичния съюз в Източна Германия (която по-късно се обединява с едноименната партия в Западна Германия) и Меркел става зам.-говорител на правителството на Германската демократична република начело с Лотар де Мезиер.

Първият и последен избран премиер на ГДР коментира, че външният вид на Меркел е бил крайно незабележителен. "Тя не изглеждаше да се интересува изобщо от това как изглежда," споделя де Мезиер. "А изглеждаше като типичен учен от ГДР, с торбеста пола, сандали на бос крак и къса коса."
Де Мезиер дори моли секретарката си да изведе Меркел на шопинг, за да й купи дрехи.Същата година Меркел е избрана в Бундестага в първите общи избори на обединена Германия.

1991 година: Министър в кабинета

Хелмут Кол, който впоследствие обвинява Меркел, че е "унищожила неговата Европа," става нейният политически ментор. Канцлерът, при който се случва обединението, я определя като "моето момиче" ("mein Mädchen"). Меркел прави дебюта си в неговото правителство като федерален министър по въпросите на жените и младежта.

През 1994 г. Меркел е назначена за федерален министър на околната среда. Според вече покойния й биограф Герд Ланггут, тя избухва в сълзи по време на преговорите на конференцията на ООН по въпросите на глобалното затопляне в Берлин. Дългогодишният й съветник Беате Бауман я скастря и я съветва да се овладее. Меркел се връща на масата за преговори и постига споразумение.

Социалдемократът Герхард Шрьодер, който впоследствие става канцлер от 1998 до 2005 г., я определя като "жалък" министър на околната среда. Меркел обаче има планове за Шрьодер. "Ще го навра в ъгъла, както той го стори с мен," заявява тя пред германския фотограф Херлинде Кьолбл. "Все още ми е нужно време, но един ден ще дойде моментът за това. И вече го очаквам с нетърпение."

1998 година: Генерален секретар на ХДС

През 1998 г., годините на Хелмут Кол като канцлер приключват. Меркел обаче продължава да расте в йерархията. През ноември 1998, тя е избрана за генерален секретар на ХДС. По-късно същата година тя сключва брак с химика Йоахим Зауер, който е неин дългогодишен партньор.

1999 година: Сбогом, Хелмут!

Скандал с анонимните политически дарения за ХДС, известен като "аферата с черните каси" (Schwarzgeldaffäre), кара Меркел да предприеме решителни мерки. И Кол, и Волфганг Шойбле, който е станал лидер на ХДС, са замесени в скандала. В неподчинение на своя ментор, и без да информира Шойбле, Меркел пише материал за Frankfurter Allgemeine Zeitung, в която призовава ХДС да продължи напред и да приключи с "опетнената ера на Кол".

Кол приема това като предателство. След броени месеци Меркел наследява Шойбле на лидерския пост на партията.

2000 година: Лидер на ХДС

След оставката на Шойбле, пътят пред Меркел към лидерския пост е открит. През април тя е избрана с 895 от 937 гласа, като става първата жена, заемала този пост.

2002 година: Закуска във Волфратсхаузен

Първите години на Меркел като партиен лидер не са особено леки. Тя се оказва в борба за власт с Едмунд Щойбер, председател на баварската сродна партия на ХДС, Християнсоциален съюз (ХСС). На станалата прочута закуска с Щойбер в родния му Волфратсхаузен, Меркел решава да се откаже - в негова полза - от борбата за съвместна кандидатура за канцлер на двете партии. Изглеждащата тогава като поражение стъпка сработва в полза на Меркел в дългосрочен план: Щойбер губи общите избори, което отслабва неговата позиция, както и тази на партията му в съюза с ХДС.

С Едмунд Щойбер

2005 година: Първата жена-канцлер на Германия

Парламентарните избори през 2005 г. не дават ясен победител: ХДС/ХСС печелят само с един процент разлика от вота за Социалдемократическата партия. Но след като социалдемократът и приключващ мандата си канцлер Герхард Шрьодер подава оставка, Меркел оглавява широка коалиция между ХДС/ХСС и социалдемократите. Тя заема канцлерския пост през ноември и става първата жена-канцлер в историята на Германия.

2009 година: Отново канцлер

В парламентарните избори през 2009 консервативният блок на Меркел получава най-ниският дял от гласовете в 60-годишната си история (33.8 процента), но все пак е най-голямата група в Бундестага, и то с голяма разлика спрямо другите партии. ХДС/ХСС си сътрудничат, за да сформират коалиционно правителство с либералната Свободна демократическа партия, а Меркел се завръща на канцлерския пост за още един мандат.

2011 година: Гръцката криза

Всички погледи са насочени към Меркел по време на гръцката икономическа криза. Немски банки държат най-голям дял от гръцкия дълг, което поставя съдбата на 11 млн. гърци в ръцете на германския канцлер.
Меркел иска Гърция да остане в еврозоната - но в замяна държи да има мащабни икономически реформи. Под натиска на други лидери на ЕС, тя се съгласява на спешни мерки за спасяване на Гърция от фалит, като заявява, че "Ако еврото се срине, си отива и Европа."

2013 година: Меркел III

Победата на Меркел в парламентарните избори от 2013 г. означава, че тя става третият следвоенен германски канцлер, заемал поста в продължение на десетилетие, след Конрад Аденауер и Хелмут Кол. ХДС/ХСС постигат най-добрите си резултати на избори от 1990 г. насам, с почти 42 процента от гласовете, и само пет места не им достигат до пълно мнозинство в парламента. Доколкото Свободната демократическа партия не успява да получи достатъчно гласове, за да влезе в парламента, Меркел отново избира за коалиционен партньор Социалдемократическата партия.

2013 година: На живо от Мериленд: не толкова личните разговори на Меркел

Wikileaks и бившият служител на ЦРУ Едуард Сноудън заявяват, че САЩ подслушват телефоните на Меркел и нейните колеги от години. "Подслушването между приятели никога не е било нещо приемливо," коментира Меркел. Този инцидент засилва напрежението между двете страни, но не води до официални обвинения - германският федерален прокурор прекратява разследването през 2015 г.

2015 година: ‘Ще се справим'

Точно когато най-тежката част от икономическата криза изглежда да е приключила, Европа се изправя пред най-страховитата миграционна криза на континента след Втората световна война. Меркел възприема временна политика на отворени врати за сирийците, бягащи от войната в тяхната държава. В резултат на това в Германия са подадени най-много молби за убежище в ЕС, и общо над 1 млн. души пристигат в страната.

Започват да се появяват пукнатини в гостоприемството на Германия, след като много икономически емигранти пристигат в Западна Европа, и се появяват опасения за заплахата за сигурността, която представляват някои от новопристигащите. Меркел, към този момент вече масово определяна като "майка" на нацията ("Mutti"), защитава политиката си от критици в собствената си партия и извън нея. На обвиненията, че не разбира сериозността на ситуацията, тя заявява "Wir schaffen das" ("Ще се справим") - фраза, която се превръща в синоним на нейния подход към кризата.

Нейното поведение обаче води и до публични похвали и международно признание. Списание Time я избира за "Личност на годината" и обявява, че "тя се намеси по начин, който е нехарактерен, дори и за нея," и "поиска повече от страната си, отколкото биха се осмелили да поискат повечето политици."

2017 година: Новият лидер на свободния свят?

Меркел се среща за първи път с Доналд Тръмп във Вашингтон, два месеца след встъпването му в длъжност. Изграждането на връзка, която да е толкова близка, колкото е била с предшественика му Обама, не е лесна задача.

С Тръмп, ориентирал се към дясна популистка политика, някои коментатори твърдят, че Меркел сега е на практика лидер на свободния свят, и най-убедителният поддръжник на западните либерални ценности. Меркел избягва този етикет. Но през май тя казва, че Германия и Европа повече не могат да разчитат на САЩ по начина, по който са го правили в миналото. Европа трябва да обръща по-голямо внимание на собствените си интереси и наистина да "вземе съдбата ни в своите собствени ръце," заявява Меркел.

2017 година: Вот по въпроса за гей браковете

В неочакван ход германският парламент узакони еднополовите бракове в последното си заседание преди изборите тази есен. В продължение на повече от десетилетие ХДС блокираше подобен закон, на който самата Меркел неведнъж твърдо се е противопоставяла. Но запитана за това по време на интервю, тя коментира, че това решение е въпрос на лични разбирания и съвест на депутатите, а не партиен и политически въпрос. Нейните опоненти бързо настояха за гласуване в парламента, и законът беше одобрен. В известен смисъл това е поражение за Меркел, която гласува срещу тази промяна, но пък и практически премахна този въпрос от предизборната кампания.

Ако социолозите се окажат прави, пътят в политиката на Меркел изобщо не е приключил. Въпросът е: накъде ще ни поведе в бъдеще?

Oще: ангела меркел  бежанци  волфганг шойбле  германия  герхард шрьодер  избори в германия  падане на берлинската стена  хдс  хелмут кол 


Още от Свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 28.01.2014, 19:57

1 sim4o | 24.09.201719:49

Че в Германя МА ЧУЖДИ ВОЙСКИ ..

Ей я Свнягата Деовн .. оставла е за малко миенето на чинии в Ню Йорк .. и вижте как разсъждава за гласуванията в условия на чужда окупация ..
---------------
deowin | 18.03.2014 20:55
Странно - ... аз виждам ...военни, които окупират част от чужда държава, и провеждат "референдум" докато имат пълен военен контрол.
Обикновено на тоягата се казва "прилагане на сила" ...
----------------

Та .. има ли в Германия чужди военни .. или не?
   

оценка

+0 -0

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.