Финландия между НАТО и гнева на "спящата мечка" | webcafe.bg
Webcafe

Финландия между НАТО и гнева на "спящата мечка"

Webcafe по Politico
01.11.2017, 12:18 (обновена 02.11.2017, 17:15)
Финландски войник

Снимка: © Getty Images

Във Финландия темата за НАТО става все по-ключова

От десетилетия Финландия успява да поддържа деликатни отношения с Русия, като избягва ходове, които биха провокирали "спящата мечка" по нейната източна граница.

Сега обаче, с риск да предизвика гнева на спящото чудовище, един пенсиониран висш дипломат убеждава страната да се присъедини към военния съюз НАТО.

Тази страна заслужава открит дебат, когато става дума за външна политика и сигурност, казва Хану Химанен, посланик на Финландия в Русия до 2016 г.

След четири години в Москва Химанен е убеден, че неговата държава трябва да спре да се опасява от това дали ще разгневи Русия, и да започне да мисли за гарантиране на сигурността си, като се присъедини към НАТО.

В своята книга, озаглавена "Запад или изток: Финландия и завръщането на геополитиката", той говори критично за финландските лидери, които според него от твърде отдавна отбягват публичен дебат по въпросите на външната политика, а аргументите му провокират полемики месеци преди президентските избори през януари.

Междувременно се увеличават сигналите, че Финландия може и да има готовност за този дебат - не на последно място защото сред кандидатите за президентския пост има и ряък про-натовски кандидат.

Нилс Торвалдс от Шведската народна партия е единственият видимо подкрепящ идеята за членство в Алианса сред седемте претенденти. Бившият журналист и евродепутат е решен да накара финландците да чуят неговия глас, със спорното си предложение страната да изостави неутралната си позиция и недвусмислено да стане член на западния военен съюз.

"Каквито и да е дебати във Финландия за външната политика трябва да засягат въпроса с НАТО. Ако не обсъждаме този въпрос сега, няма как да бъдем подготвени за бъдещето", казва Торвалдс.

Не е случайност, че Финландия постепенно узрява за дебат за членството в Алианса.

Изборите за президент догодина са първите след анексирането на Крим от Москва през 2014 г. и избухването на войната в Украйна. Оттогава напрежението между силите на НАТО и Русия в Балтийско море се е увеличило осезаемо.

Съседите на Финландия вече сигнализират, че регионът им може да се окаже следващата “гореща точка” на конфликт с Русия. Редовните навлизания на от руски изтребители в прибалтийското и скандинавското въздушно пространство само засилват безпокойството на страните в региона.

В отговор на провокациите на Русия, Швеция - най-близкият военен съюзник на Финландия, също въздържала се досега от членство в НАТО - за първи път след края на Студената война ремилитаризира отдалечения остров Готланд в Балтийско море и проведе през септември мащабни военни учения със страните от Алианса.

Междувременно НАТО разположи в Полша, Естония, Латвия и Литва еквивалента на четири батальона, които да действат сдържащо на руската армия. Политици от региона коментират, че вземат бързи мерки, за да противодействат и да се адаптират към новото поколение военен капацитет на Кремъл.

Финландия, която видимо е твърдо решена да засили защитата си спрямо източната си съседка източния си съсед, е инвестирала сериозно в отбраната и поддръжката на своята армия. Към момента тя е наборна и наброява 280 000 души активен персонал.

Във финландската държавна система, президентът отговаря за външната и отбранителната политика, наравно с парламента. И въпреки напрегнатата и несигурна обстановка, сред кандидат-президентите почти напълно липсва публичен дебат за членството в НАТО.

Химанен отдава това на по негови думи "отчайващата" култура на дебати във Финландия, когато става въпрос за националната сигурност, която се дължи на сложната история и отношения на Финландия със Съветския съюз.

След два кървави конфликта с Москва, властите в Хелзинки през Студената война се стремят да поддържат деликатно равновесие между Изтока и Запада чрез политика на неутралитет, която им е позволила да балансират интеграцията с Европа с добри отношения с Москва.

Това често е включвало потискането на вътрешния финландски политически дебат, за да се угоди на желанията на по-голямата съседка на изток.

След разпадането на Съветския съюз през 1991 г., Финландия категорично се ориентира към Запада, като се присъедини към Европейския съюз и прие еврото.

Алпо Руси, външнополитически съветник на бившия финландски президент Марти Ахтисаари в периода 1994-1999 г., споделя, че по това време се е обсъждало евентуално членство в НАТО. Политиците обаче са сметнали, че не е необходимо да се присъединяват към съюза след започването на новата, по-безопасна ера, настъпила с края на Студената война.

Химанен се надява настоящата най-ниска точка на отношенията между Москва и Запада — и неговата книга, да допринесат за по-оживен дебат с настъпването на избирателния сезон.

"Хората може да кажат, че вдигам твърде много шум по този въпрос. Но аз просто говоря за неща, които би трябвало да са ежедневни въпроси във всяка друга западноевропейска демокрация", коментира Химанен.

И все пак огромното мнозинство от кандидатите в предстоящите избори се придържат към обичайните позиции на традиционния спектър на финландската външна политика.

Пека Хаависто, кандидат на Зелената лига, който на последните президентски избори през 2012 г. беше на балотаж с настоящия президент Саули Нийнистьо, не подкрепя евентуално присъединяване към НАТО.

И все пак, като знак за отвореност към тази идея, той казва, че Финландия би трябвало да се стреми към членство, ако и съседна Швеция реши да се присъедини.

Лаура Хухтасаари, кандидат на дясната "Партия на финландците", отстоява тезата, че Финландия трябва да остане самостоятелна по въпросите на отбраната и в настоящата външнополитическа обстановка страната не трябва да влиза в НАТО.

Настоящият президент Нийнистьо, който в навечерието на изборите има внушителната подкрепа на 76% от финландците, се опитва да поддържа отворена перспективата за бъдещо членство в Алианса, като същевременно предпочита само "сътрудничество" със съюза. Той обаче казва, че членството трябва да бъде подкрепено от мнозинството от финландците, което отваря вратата за евентуален референдум по темата.

"Не бива да смятаме, че общественото мнение може да бъде повлияно просто от декларации на намерения от политическите лидери. Нужни са факти и феномени, които мнозинството от обществеността би признало като ясна подкрепа за финландско членство", заявява Нийнистьо.

А подкрепата за членство в съюза остава ограничена - около 25% в края на 2016 г. Но броят на финландците, които се колебаят по въпроса за присъединяването към НАТО, се е увеличил след войната в Украйна, което загатва за промяна в нагласите на обществото.

Пронатовски настроеният Торвалдс е против референдум за членството в съюза.

"Другите политици се крият зад референдума. Това за тях е начин да не заявяват позиция. Това е страхлива политика", коментира той.

Чарли Салониус-Пастернак от Финландския институт за международни отношения обаче твърди, че неясните позиции на политиците по отношение на НАТО всъщност представляват стратегически актив.

Салониус-Пастернак казва, че като не застават ясно нито за, нито против членството в Алианса, кандидатите могат да привлекат по-широк дял от електората. А като държат отворената вратичката за влизането в НАТО, финландските политици смятат, че могат по-успешно да балансират отношенията си с Москва.

"Провокирането на несигурност в съзнанието на Кремъл какво ще прави Финландия е един от основните мотиви във финландската политика през последните няколко десетилетия" заявява Салониус-Пастернак.

Oще: армия  външна политика  нато  русия  спяща мечка  финландия 


Още от Свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.