Как Италия победи стотиците отвличания? | webcafe.bg
Webcafe

Как Италия победи стотиците отвличания?

Webcafe
12.09.2017, 17:56 (обновена 14.09.2017, 15:37)
възстановка на отвличането на алдо моро

Снимка: © Getty Images

Отвличането на бившия премиер Алдо Моро беше пресъздадено във филма "Случаят Моро" от 1986 г.

Преди няколко десетилетия в Италия снимките на отрязани уши и пръсти на похитени жертви са често явление по първите страници на вестниците. Между 70-те и 80-те години отвличанията с цел откуп са особен феномен на Ботуша. През този период се появяват също политическите и терористичните отвличания.

Днес в Италия с гордост се хвалят, че са приключили с явлението "отвличания". Регистрирани са единични случаи, без връзка с някогашните серийни престъпления.

Причините за спирането на отвличанията са няколко - промяна в законодателството, специална подготовка на полицията и на съдебната власт. Не на последно място играе роля и фактът, че в един момент отвличанията се оказват твърде рискови за похитителите, а полученият откуп не е толкова голям, че да си заслужава.

Вместо тях много по-рентабилни и по-малко рискови се оказват трафикът на хора, наркотици или оръжие. Това е и много по-безопасно за извършителите, отколкото да държат в плен дадено лице седмици, месеци или дори години. Понякога за извършването на отвличане са нужни 15-20 души, а когато дойде откупът, на всеки се пада сума, ненадвишаваща една "нормална" заплата.

Периодът на икономическите отвличания в Италия започва в средата на 70-те години и продължава цяло десетилетие. В този период жертви на отвличания са 489 души; най-много са покушенията през 1975 година - общо 75 души попадат в плен на групировките.

За периода между 1965 и 1995 г. са отвлечени общо 694 души, като 82-ма от тях не доживяват свобода.

Хора започват да изчезват предимно в по-богатите северни области като Ломбардия, Лацио, Пиемонт и Калабрия. Семейството на Карла Бруни, съпругата на бившия френски президент Никола Саркози, се мести от Торино във Франция от страх поради евентуално отвличане.

Организатори са както структурирани престъпни групировки, така и банди, създадени специално за отделното отвличане, които се разпускат след това.

Различен е и подходът при отвличанията. Коза ностра, например, държи жертвите възможно най-кратко време. Ндрангетата обаче решава да използва територията си в Калабрия за скривалище на жертвите. Теренът е много подходящ заради многото пещери и скали. В цялата история се замесват и местните жители, които печелят пари от това.

Емблематичен е случаят с отвличането на Пол Гети, внук на американския милиардер. Той е похитен от площад Фарнезе - в центъра на Рим на 10 юли 1973 година. Искането за откуп получава майка му, която има бутик на Пиаца ди Спания. 16-годишното момче остава в плен в продължение на пет месеца.

След известно време похитителите изпращат парче от дясното ухо на заложника до редакцията на един от големите италиански вестници. Първоначалното искане за откуп е в размер на 17 милиона долара. След продължителни преговори с нападателите, семейството плаща 2,2 млн. долара. Пол Гети е намерен на магистралата Салерно-Реджо Калабрия.

Особено жестоки са отвличанията в Сардиния, твърди се, че именно там започват тези престъпления още през 19 век.

Методите на групата за отвличания, известна като "анонима сарда", са толкова брутални, че властите създават анкетна парламентарна комисия, която да се занимава с явлението на сардинския бандитизъм.

Само за десетина години в Сардиния са отвлечени 68 души, сред които много деца. Впоследствие дейността се разширява и на континента. Сред най-нашумелите отвличания на острова e това на известния италиански певец Фабрицио де Андре и жена му Дори Геци. Двамата са държани при екстремни условия в палатки в планината в продължение на 117 дни. Накрая се споразумяват с близките им за откуп от 300 милиона италиански лири (около 300 000 евро). Впоследствие полицията открива извършителите и има съдебен процес, като похитителите са осъдени на десет до шестнайсет години лишаване от свобода.

През 1992 година отново в Сардиния е отвлечен 8-годишният Фарук Касам, дете на арабско-белгийски хотелиер. След шест месеца е пуснат на свобода, като се говори, че за него са платени 5 милиарда италиански лири (около 5 млн. евро) от черния фонд на тайните служби СИСДЕ.

Отвличанията престават и заради сериозните промени в италианското законодателство. Това е едно от най-тежките престъпление, предвижда затвор от 25 до 30 години за извършителите. Ако се стигне до непредумишлена смърт на жертвата по време на плен, наказанието за похитителите е 30 години.

Ако жертвата е убита умишлено, се предвижда доживотен престой зад решетките. Вината се намалява обаче, ако заложникът бъде освободен, без да се стига до заплащане на откуп.

Най-емблематичният случай на политическо отвличане е на Алдо Моро, основател на Християн-демократическата партия, няколко пъти премиер. Той е похитен от Червените бригади, които впоследствие го убиват.

За политически отвличания се предвижда по-голямо наказание, има значение дали заложникът е умрял по време на отвличането, дали смъртта му е умишлена или е настъпила след освобождението вследствие на похищението.

Българският Наказателен кодекс предвижда затвор от три до десет години за отвличане. Между седем и петнадесет години лишаване от свобда се предвиждат, когато извършителят е въоръжен, похитителите са няколко, има групово отвличане, маскирани са като полицаи, или отвличането е с користна цел.

Наказанието е от десет до двадесет години или доживотен затвор, ако има повторно отвличане, към заложника е проявена особена жестокост, от деянието са настъпили значителни вредни последици и освобождаването е било в зависимост от изпълнение на условие на трето лице.

Основна стъпка за спиране на отвличанията в Италия е законът за блокиране на имуществото на роднините на заложника. Идеята е, че замразяването на средстваща ще попречи на плащането на откупа и в един момент ще обезсмисли самото престъпление, ако похитителите не могат да получат пари.

До 1991 година блокирането на имущество се решава по преценка на магистратите. По-късно то се превръща в законово задължение в случай на отвличане. Законът предвижда запор на имуществото на съпруга, на роднините и на хората, с които жертвата е съжителствала. Позволява се и конфискация на собствеността на трети лица, ако се прецени, че може да се използват за плащане на откупа.

Поставянето под запор обаче не обхваща притежаваните акции. Още след приемането си законът става обект на многобройни полемики и впоследствие е коригиран така, че магистратите да могат да освобождават от запор имуществото и да оторизират плащането на суми.

В промените в законодателството се включва и възможността разследването в случая на отвличане да се води от специални отдели за по-добра координация. През 90-те години се създава и Отдел за борба срещу отвличанията към полицията. Той работи особено активно в Реджо Калабрия, като хваща членове на ндрангетата и открива лобни места, скривалища и складове.

В Калабрия, както и в Сардиния, се активира всекидневна работа с местните хора за събиране на информация.

Тридесет години по-късно отвличанията в Италия не са изчезнали напълно, но не са онзи широко разпространен феномен, както през 90-те години. По първите страници на вестниците няма снимки на осакатени жертви, а полицията има изградена система, която постепенно е отказала самите похитители.

Oще: алдо моро  запор на собствеността  затвор за отвличане  защо в италия отвличанията вече не са модерни  италия  калария  коза ностра  мафия  ндрангета  отвличане  отвличания в сардиния  пол гети  полиция 


Още от Свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 12.09.2012, 22:25

1 Уточнител | 13.09.201714:47

Изобщо наказанията у нас за тежки престъпления са леки.Това се налага от Мафията на наказателната адвокатура, която е най-широко представена в Комисиите и в Пленарна зала на НС. По този начин си разширяват бизнеса, защото престъпникът, след като лежи по-малко в затвора, като излезе пак ще им бъде клиент...т.е. колкото по-малко лежи, толкова по-голяма е вероятността да им бъде ОТНОВО клиент...и пак...и пак
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.